до 30 минути на повече
от 95% от пациентите, както и намаляване на детската смъртност до средните нива
на страните от ЕС.. Това предвижда разглежданата в здравната комисия на НС
Национална здравна стратегия 2014-2020. Целта на Националната здравна стратегия
е
подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до
средните нива на ЕС-увеличаване на броя на българите, които са здрави във всеки
етап от живота и преустановяване негативната тенденция на снижаване на
раждаемостта.
Съгласно документа се предвижда
да се въведе здравна карта, електронното здравеопазване, увеличаване на
очакваната продължителност на живота в добро здраве с 2 години, намаляване на
детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%. Приоритетите на
здравната стратегия на България 2014-2020 г. са ориентирани към гарантиране на
всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до
качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Въвеждане на единна
интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване
с цел пълнапрозрачност и ефективно използване на наличните ресурси.
Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в
здравеопазването. Укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска
помощ. Регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните
заведения в отдалечените и малки региони на страната. Заложено е ефективно
функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване. Устойчиво
развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и
продължителното обучение. Преориентиране на здравната система към
профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания. В сферата
на здравно-демографски показатели се констатира, че населението на България. намалява
до 7 282 041 души през 2012 г. Коефициентът на раждаемост за България е 9.5‰,
България е с най-високата обща смъртност (15.0‰) през 2012 г. в ЕС. На този фон
очакваната продължителност на живота в България е 74.02 години, което е с около
6 години по-ниска от тази в Европейския съюз (79.86 години). Населението бързо
застарява, като относителният дял на хората над 65 години е 19.1%. Населението
в България представлява пирамида през 1950 г., сфера през 2010 г., а през 2050
г. се очаква да бъде обърната пирамида. Националната здравна стратегия включва
гарантиране къстомизацията на здравните услуги /определяне на лечението според
индивидуалните биологични и личностни особености на пациента - бел.р./. Както и
преминаване от сегашната традиционна медицинска практика на лечение на
болестите към транслационна и персонализирана медицина. Предвижда се нарастване
на публичните разходи за здравеопазване с разнообразни източници на
финансиране. Заложена е и демонополизация на здравноосигурителния модел, на
НЗОК за постигане на по-голям подбор и свободен достъп на гражданите до повече
от една здравноосигурителна каса. Посочено е и увеличаване на трудовите
възнагражденияна медицинския персонал до средноевропейски нива.
Стратегията има
най-общ, декларативен и пожелателен характер, но без конкретика, без
"скелет" и конструктивност, и в нея липсва детайлен план за
лекарските практики и специализации. А малкото конкретика, която съществува в
текста, обикновено създава смут, смятат специалисти.
Според проф. Чавдар
Славов зам.-министър на здравеопазването „Идеални здравни системи по света няма
и няма как стратегията да бъде идеална, че да бъде харесана от всички. Тук е
мястото да се прояви воля и да се вникне в нея и да се види, че тя има и
обединителни неща. Конкретиката в стратегията ще бъде внесена от експертите на
Световната банка, които ще ни консултират. Парите са по-малко и едва ли ще
покрият цялата”, посочи той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар