За първи път в България тази година официално се чества Световна седмица на вродените сърдечни малформации

Вродените сърдечни малформации (ВСМ) са най-често срещаният вроден дефект по света.Съществуват над 40 вида ВСМ като причините за възникването на повечето от тях са неизвестни. Честотата им в световен мащаб, а и у нас е 8-10 на 1000 живородени бебета.

Всяка година ВСМ засягат и около 500 новородени български деца и те са най-честата причина за смъртност до 12-месечна възраст, ако не са диагностицирани и лекувани своевременно. При близо 20-25% от тези деца се налага оперативна интервенция още в първия месец, след раждането, а при 1/3 в първата една година от техния живот.

Тази година за първи път у нас в началото на този месец-февруари официално бе отбелязана Световната седмица на вродените сърдечни малформации. В тази връзка на 14.2.се извършиха безплатни прегледи за сърдечносъдови заболявания на деца до 18-годишна възраст. Специалистите от Клиника по детски болести и детска кардиология към Национална кардиологична болница напомниха, че предприемането на навременни мерки при сърдечносъдовите заболявания е една от предпоставките за най-благоприятен изход от лечението.

Те бяха категорични, че НЗОК трябва да раздели и осигури различно финансиране на клиничните пътеки за възрастни и деца, тъй като при последните понякога се налага значително по-дълъг болничен престой и лечение.

Според доц. Маргарита Цонзорова, началник клиника по детски болести и детска кардиохирургия в Многопрофилната болница за активно лечение „Национална кардиологична болница” лекарите особено напоследък са все по-малко особено за специализацията по детска кардиохирургия. Те предпочитат да отидат в друга болница и да работят не по специалността си, но да получават по добро заплащане, сподели с болка тя.

Проф. Марио Станкев, изпълнителен директор на университетската болница – една от най-големите специализирани болници на Балканския полуостров, също потвърди думите и, че обучени специалисти напускат по финансови причини и просто се деквалифицират. Каквато и съвременна, качествена апаратура да имаме нямаме ли кадри, достатъчно финансиране, все едно нищо нямаме, бяха единодушни специалистите.
И така се получава, че пестим от заплати на служителите. И затова в моето отделение има огромно текучество. Най-добрите специалисти напускат и отиват да работят други неща, макар да са влюбени в специалността си и да могат да бъдат изключително полезни за сърцата на българите“, добави той.
През трите звена на болницата годишно минават около 5000 души, голям процент от тях са деца. По 300-350 деца годишно минават през сърдечна реанимация. 20 процента от тях са в неонаталния период, а 60 процента – до 2-годишна възраст. 
От Асоциация „Детско сърце” също поискаха по-адекватно финансиране за малките. За възрастните има санаториуми и повече опции за следоперативно възстановяване, а за децата трябва да се търсят други пътища или някой друг да поема скъпия път, който клиничната пътека не покрива. „Ние сме междинно звено. Осъществяваме връзката между лекари, родители и пациенти. Правим и оздравителни лагери за деца със сърдечни проблеми. Нещо като почивка в присъствието на лекар, медицинска сестра и няколко родители. Имаше момиченце, което никога не беше ходило на плаж, защото се срамувало от белега от операцията. Но благодарение на психолозите момиченцето вече преодоля проблема“, заяви Юлия Райчева от асоциация „Детско сърце“. А след това се разплака и благодари на лекарите в Национална кардиологична болница, че нейното дете е живо заради тяхната всеотдайност. „Преди близо 30 години за детето ми нямаше шанс да оцелее. Но оцеля. Той е на 29 години, жив и здрав и е до мен, благодарение на тези хора“, разказа със сълзи на очи Юлия Райчева.