Translate

сряда, 9 октомври 2013 г.

Щедро пилеем политическото си време



Политическото ни време е особен пясъчен часовник, в който подробности от пейзажа като предизвестени вотове и провалени кворуми, като фикуса на властта „Атака" и оцеляването на „най-академичния кабинет", изтичат безвъзвратно заедно с времето на няколко поколения, с индивидуалното време на всеки от нас. Това време от нашия живот
прахосваме в момента. Пилеем го с шепи, щедро и охотно, сякаш е безкрайно. А знаем, че не е така.
Затова би трябвало да се запитаме независимо от множеството линии на деление,които задават в момента политическата карта на България - център и периферия; мнозинства и малцинства; леви, десни и незнайно какви -наясно ли сме с онова, което все пак ни свързва? Осъзнаваме ли, че като общество сме се озовали в патова ситуация? Че парламентарното безумие корозира изцяло българския обществен живот?
Въпросът е какво точно очакваме - как ще цъфнат налъмите ли? Очакваме как ще се взираме за пореден път в бездната, както се случва в българската най-нова история на всеки 15-20 години, утешавайки се с прочутото прозрение на Цветан Стоянов, че България няма дъно.
Ето защо, въпреки вувузелите и протестите, въпреки недоволството на протестиращи и непротестиращи, политическият ни живот си върви по инерция, без значение дали народни избраници гласуват, или не в парламента, или пък някои вкупом летят до Брюксел, за да пуснат писмо в кутията на нечия политическа централа и да вечерят със скандал на „Гран плас".
А времето си тече тихо и неотменно. Но нищо в България не помръдва: няма нови чужди инвестиции, бизнесът е стихнал, а извън намалелите протести животът е напълно замрял. Всички в страната са се „снишили", сякаш добре са усвоили тарикатските уроци на Тодор Живков как да се посрещне приливната вълна на „перестройката".
Инак все се тюхкаме и вайкаме защо и поради чие бездушие пак няма лекарства за онкоболните; как да разрешим хуманитарната криза със сирийските бежанци; как да се спасят от фалит БДЖ или Български пощи? Кой да ни каже, щом неведението е общо?
У нас политиката не е само крепене на статуквото, нито пък е проект, открит към бъдещето; тя е стремеж властта да се превърне в черупка, с която да се докрета до следващите избори. С пълна сила са съотносими думите на един от най-големите   парламентарни оратори - д-р Никола Генадиев, който в зората на задаващите се национални катастрофи се обръща от трибуната на XIII НС към политическия елит с думите: „Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас."
Сами се досещате, че макар да е било чуто, предупреждението не е имало особен ефект.

Тони Николов
(Със съкращения от портал „Култура")

Няма коментари:

Публикуване на коментар