Translate

вторник, 24 септември 2013 г.

В България пазарът на хранителни добавки е по-голям от лекарствения



У нас консумацията на лекарства е една от най-ниските като цяло независимо, че те са eдни от най-евтините в Европа. Причината е, че сме на първо място, както по доплащане за тях и най-вече за отпусканите по лекарско предписание, така и по доплащане на общи разходи за лечение.
У нас процентът на личните разходи за лекарства е 56%, при среден за ЕС от 17,9%. В държави като Франция доплащането е 1%, в Холандия е 0,5%, а в Италия - 3,2%.

След България по показателя "среден общ разход за лекарства на човек от населението" са само Румъния и Латвия, а по общи разходи за лечение малко по-добре сме единствено от Индия и Китай. Твърдо в края на опашката сме и по отношение на иновативните медикаменти, тъй като фармацевтичния ни пазар е един от най-малките в Европа, въпреки че населението ни е повече, в сравнение със страни с по-големи фармацевтични пазари като Дания, Финландия, Ирландия и пр.
В България около 60% от общите разходи за здраве се покриват от с публични средства, което ни поставя автоматично на последно място и по този показател, сред страните от ЕС. За сравнение делът на тези разходи
в Хърватска е 85%. У нас публичните разходи на глава на населението възлизат едва на 53 евро.
Годишно за медикаменти на човек у нас се падат 108 евро, в Хърватия - 137 евро, в Германия - 374 евро, в Гърция - 316 евро, а в Швейцария - 523 евро. Годишните разходи за лекарствени медикаменти възлизат общо на 2,2 млрд. лв.. Същевременно обаче българите са похарчили 4,6 млрд. лв. за алкохол и цигари с бандерол само за миналата година, съобщи д-р Кунчо Трифонов, ръководител на IMS Health за България (международната компания за анализ на лекарствения пазар в света).
Високите нива за доплащане принуждават пациента да разрежда приемът на медикаменти, да редуцира дозата и да съкращава терапевтичния срок на лечение, което от своя страна води до увеличение на медицинските услуги в доболничната помощ, в хоспитализациите и до по-голям разход на финансов ресурс.
Двойното увеличение на болничните хоспитализации у нас сега (около 2 млн. годишно) в сравнение с преди 5 г. може да се обясни и с "икономичното" медикаментозно лечение, с което не се постига контрол на заболяването, а влошаване състоянието на пациента и увеличаване на разхода за болнично лечение. На фона на демографската криза, застаряването на населението и увеличаване на заболеваемостта, разходите за здравеопазване ще паднат от 4 от БВП на 3,6%. Това става ясно от Националната здравна стратегия, в която е записано, че през 2020 г. държавата ще дава около 3,8-3,6% от БВП годишно за здравеопазване. Повече от ясно е, че за съжаление здравеопазването няма да бъде приоритет за програмно развитие на България в близко бъдеще. И какво излиза, че сме евтини на брашното, а скъпи на триците, коментира д-р Трифонов.
Факт е, че ДДС върху лекарствата у нас също е и си остава едно от най-високите в Европа. В Испания то е 4%, в Естония, Унгария, Чехия, Литва е 5%, в Полша - 7%, в Румъния  - 9% и в Гърция и Словакия-10%.
По думите на проф. Генка Петрова, ръководител катедра към Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София лекарственият пазар е най-прозрачния сектор у нас.
„Имаме най-ниските цени на лекарствата в ЕС, но когато нивото на плащането им от касата падне и съответно болният трябва да даде повече пари, пациентите си казват: медикаментите поскъпнаха. А не е така. И затова българинът вместо с лекарства се лекува с хранителни добавки, чийто пазар у нас, през последните 1-2 години, е два пъти по-голям от този на медикаментите, при по-ниски цени", поясни тя.
Разходите на НЗОК за лекарства стават по-големи и заради увеличения брой пациенти. Ако през 1990 г.например болните от рак са били 153 651, то през 2013 г. те са вече около 273 000. Средната стойност на опаковка лекарство, плащано от НЗОК, през 2009 г. е била 9,79 лв., на следващата година е 11,07 лв., през 2011-а е 12,75 лв. през 2012-а - 14,03 лв., а пред 2013 - 13,03 лв. а за 2013 г. е 13,03 лв.
У нас сега средната продължителност на живота е 74 г., а в ЕС - 82 г., при около 50 г.до средата на 20-и век. Значителното повишение се държи на въвеждане на иновативните, оригинални препарати сочат различни проучвания в Европа. За съжаление България е в пъти с по-ниско потребление на иновативни терапии спрямо ЕС. Но с умно договаряне със здравната каса и осигуряването на повечето средства в системата ситуацията може да се промени, каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.
И ако през 1989 година у нас 99% от медикаментите са генерични, а под 1% от лекарствения пазар се държи от оригиналните то през миналата година делът на оригиналните е 26%, а на генеричните лекарства – 74%.
При генеричните продукти има ценова ерозия от 1980 г. насам, независимо, че страните от ИЕ имат много силна традиция и силно генерично производство. В САЩ обаче над 65% от консумацията на лекарства (опаковки) са генерични. 10-те глобални корпорации като Pfizer, Novartis, Roche, GSK н и т. н. генерират едва 2 до 5% от своите продажби в Източна Европа. Прекаленото намаляване на цената на оригиналните медикаментите пък често принуждава производителите да ги изтеглят от нашия пазар.
От началото на тази година НЗОК плаща по-ниски цени за 974 продукта, като при 203 медикамента поевтиняването е с 50%.

Няма коментари:

Публикуване на коментар