04 май - Световен ден за борба с болестта на Бехтерев

На този ден представителите от Българското Сдружение на болните от болестта на Бехтерев (БСБББ ) дадоха по-широка гласност на проблемите на пациентите, достъпа им до трудова и социална среда, проявите на толерантност и разбиране от работодатели и общество.От Сдружението подадоха ръка и на всички диагностицирани пациенти, които все още не знаят достатъчно за своето заболяване, както и ги информираха за форми на адекватно лечение и рехабилитация, чрез които те отново могат да бъдат активни граждани и да не страдат от социална изолация.Болестта на Бехтерев (анкилозиращ спондилит) е форма на хронично възпаление на гръбначния стълб и сакроилиачните стави в долната част на гърба, което причинява болка и скованост в и около гръбнака. След време то може да доведе до пълно сливане на прешлените помежду им ("циментиране") и загуба на подвижността на гръбначния стълб.

Заболяването засяга предимно млади хора в работоспособна възраст (18 - 35 г.). Данните на МЗ сочат, че хората с болест на Бехтерев у нас са 30 000. В около 10-20% от случаите болестта засяга и младежи под 16 годишна възраст. Болестта обикновено протича по-леко при жените, като по-често засяга и други стави в тялото, освен гръбначния стълб.

„Този ден е важен за нас, тъй като имаме възможността да насочим вниманието на обществеността към проблемите и възможностите за адаптация, лечение и рехабилитация на болните от Бехтерев, затова независимо дали сте с това заболяване, роднина или приятел ще се радваме да ни подарите надежда и подкрепа с присъствието си.”, каза председател на БСБББ -Живко Янков, който се бори с болестта вече 10 години

Голям проблем при това заболяване е късната диагноза, която средно отнема 8-9 години след първите симптоми на болка в гърба. Много често в този период тези пациенти са лекувани без правилна диагноза (напр. дископатия, изкривяване и т.н.) или попадат на грешни специалисти - невролози и ортопеди, преди да попаднат при ревматолог, който да постави правилната диагноза. Пациентите, които са на биологична терапия (най-новата, модерна и най-ефективна терапия за контрол на това заболяване) са под 3% в България, като този процент е 15% средно за Западна Европа, включително и за Гърция.