Истина е - хора, прасета и овце обичат Борисов
Той си отиде
така, както дойде - без да мисли много. Объркан в собствената си безидейност.
Хвърли филията с мас и рече, че няма да играе повече.
Дискретният чар
на простотията му отдавна изчезна. Митът за непогрешимостта му избледня преди
години. Управленската му немощ и най-вече кадровата безпомощност на
управлението му станаха видими с първата "калинка". Колкото по
напредваше в нищоправенето, толкова повече си личеше, че той не е втори Чък
Норис, а е просто страхливо подобие на политик. Всъщност, каква ти тук
политика? Този човек водеше такава политика, че след него остават: биеща
полиция, скандали за корупция във всички сфери, нереформирана здравна система,
сриваща се пенсионна система и растящо недоверие в съдебната система. Вие
знаете ли дали тази сутрин България има финансов министър? Има ли
Конституционен съд, функционира ли ДКЕВР?
След управлението
на Борисов остават още по-бедни хора, на които бездарният управленски пиар
внушаваше ката ден, че са финансово стабилни. Хора, които нямат пари за бензин,
трябваше да са във възторг, когато им се обясняваше, че имат на разположение
чудесни магистрали. Хора, които нямат възможност да напускат пределите на
града, но чуват как Той, Харизмата, е приет добре от неговата приятелка Ангела
Меркел и дори от Барак Обама. И в добавка още плява от рода на: "И аз съм
ял хляб и лук, и ние сме били най-бедното семейство".
Примитив, който
бързо осъзна, че може да ползва правителствения самолет за лични нужди.
От него не мога
да очаквам нищо. През следващите месеци Евклид от Банкя ще говори пак за дъги и
тангенти. Ще се бие в гърдите, щото ще е научил трета чужда дума. "Горе
главите, няма страшно, на изборите ще ги смачкаме", не звучи като закана.
Звучи като виц.
По-лошото е, че и
хората около него нищо ново няма да родят. Около Борисов има само дрезгав хор
от аматьори, които се включват на всеки припев. Друго не правят. Чакат Той да
даде тон и припяват. След толкова мислене те лансираха тъпата теза, че
"енергийната мафия свали кабинета". Енергийната мафия ли организира
протестите? Тя ли караше хиляди отчаяни хора да си палят сметките? Да искат
по-високи заплати и майчински? Да искат справедливост и наказание за
корумпирани министри и депутати?
Други клакьори
твърдят съвсем убедено, че хората ходят на митинги, за да ги бият - и после да
си показват окървавените глави и да хулят силите на реда. Трети докараха
прасета, овце и биволи на пл. "Народно събрание", за да изразят
подкрепата си за Борисов и ГЕРБ... Как да го коментирам това? Та, това е по-лошото
-
около Бойко
нямаше как да изкласи нещо компетентно
Колко останаха
тези, които смятат, че оперативно интересно лице, което знае наизуст
генеалогията на Инчу-чуна и има завидни спортни умения, може да управлява
държава?
В пиянството на
този народ обаче едва ли се крие нещо кой знае колко градивно. Да, протестите
продължават, в неделя държавата може да е блокирана, народът се опива във
внезапно осъзнатата си сила. Но този революционен блян, това неистово желание с
един замах да изметем политиците си, да променим системата, да намалим сметките
си и да увеличим доходите си е абсолютно непродуктивен. Само преди 1989 г.
някои хора вярваха, че могат с лъвски скок да се озоват директно в комунизма.
Какво искат
протестиращите?
Искат да свалят
Бойко, но мрачните им погледи не видят "добро ли, зло ли насреща
иде...". Искат да махнат ЕРП-тата, но не са сигурни, че това е достатъчно,
за да паднат сметките. Искат 500 лв. минимална пенсия и 1000 лева заплата, нова
конституция, но как ще се случат тези неща съвсем не е ясно. Всъщност,
истинското гражданско общество се прояви в пълнота само един път - на
"Орлов мост" в сряда вечерта, когато граждани подгониха момчетата с
качулки, дошли да опорочат протеста им. Тук въобще не говоря за лумпените и
неофашистите, които искат да счупят няколко витрини и коли, да изпият три бири
и да поиграят на гоненица с Ушев... Говоря за смислените протестиращи, които
искат абсурдни неща от рода на Велико народно събрание след седмица да смени
политическия модел... За нормални хора, които смятат, че смяната на
пропорционалната избирателна система с мажоритарна може да реши проблема с
кризата на политическото представителство.
Тази игра - играта
на демокрация - се играе с партии
Това е
положението. И като мине кризата, пак ще има необходимост от партии. Дори и да
сме твърдо убедени, че всяка партия прилича на организирана престъпна група,
пак ще ходим да гласуваме на избори за партии.
И тук е мястото
за най-лошата новина. За пръв път в посттоталитарната ни история народът не
припознава никого за свой Спасител. Досега бе ясно - политиците ни са маскари,
за нищо не стават. Но хората си измисляха любимец. Залагаха всичко ту на
Костов, ту на Царя, после на БСП, след това на Бойко. А сега?
Сега улицата не
иска никого
Със сигурност не
иска БСП - никой не е забравил как управлява тройната коалиция и как свърши
нейното управление. ДПС няма как да бъде припознато като алтернатива, а Меглена
Кунева има години пред себе си, за да се разграничи от образа си на
евробюрократ и да се докаже като политик. "Сините" вкупом се
издърпаха в казана с катран. Другите само си мислят, че ги има.
Кризата ще свърши
- и икономическата, и политическата. Но никой не бива да очаква, че тя ще
свърши утре. Тя ще свърши тогава, когато икономиката тръгне, малкият и средният
бизнес си поемат въздух и видят перспектива, когато хората могат да плащат
сметките си, а политиците не са заети със себе си.
Петьо Цеков
В. "Сега"
Няма коментари:
Публикуване на коментар