Какво направи и в какво не успя кабинетът „Борисов”

Финансовата стабилност и инфраструктурата са плюсове, ниските доходи и здравеопазването – негативи 

Правителството на ГЕРБ дойде на власт, след като на проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори получи 39,7 на сто или гласовете на повече от милион и шестстотин хиляди българи. Още на следващия ден Борисов започна да обявява имената на своите министри, а на 16 юли получи от президента Първанов мандат за съставяне на правителство. Кабинетът "Борисов" встъпи в длъжност на 27 юли и започна самостоятелно управление на страната. Тогава новоизбраният премиер заяви, че основната цел на новия кабинет е да гарантира и да осъществи европейското развитие на страната и че политическата му отговорност се състои в това да работи, за да отговори на очакванията на повече от един милион избиратели. По-малко от четири месеца преди края на мандата премиерът Борисов обяви и депозира оставката на кабинета, която трябва да бъде гласувана днес от парламента. Какво обеща, какво успя да изпълни и какво не кабинетът "Борисов" за непълните четири години на своето управление? Сред приоритетите, заложени в предизборната програма на ГЕРБ, бяха  повишените постъпления от данъци  В голяма степен кабинетът успя да изпълни този свой ангажимент. Една от основните стъпки в тази посока беше връзването на касовите апарати на търговците с НАП, в резултат на което оборотите скочиха с 4,3 млрд. лв. Увеличи се и приходната част в митниците. За да се повиши събираемостта, управляващите въведоха и облагане на доходите от лихви, от което се очакват около 120 млн. за годината. В края на 2012 г. парламентът прие окончателно облагането с 10 на сто на доходите от лихви по депозитите на физическите лица в банките, което обаче хората приеха „на нож”. Необлагаеми обаче засега остават печалбите от хазарт.  През цялото време на управлението премиерът и кабинетът  акцентираха върху финансовата стабилност Финансовата дисциплина, държавният дълг под 15 на сто от БВП и дефицитът от 0,5% са сред нещата, които действително бяха постигнати. През миналата година кредитният рейтинг на страната беше повишен. Финансовата стабилност на България беше оценена от агенция Moody’s, според която страната ни е втората държава след Естония, която има най-малка необходимост от допълнително финансиране на бюджета си. И в ЕС България получаваше признание за запазването на финансова стабилност и дисциплина на фона на проблемите в други страни от съюза като Гърция и Испания. Самият Борисов, ден преди да обяви оставката си, изреди като постижения на управлението си финансовата стабилност, плащането на „високите пенсии”, наследени от Станишев, вдигането на минималната работна заплата от 240 на 310 лв. На фона на високите цени обаче повишението не се усети. Не се промени и фактът, че България е  на последно място по доходи в ЕС  както и запазването на висока безработица, и най-вече младежката. За мандата на кабинета „Борисов” по данни на НСИ са били изгубени повече от 270 хиляди работни места. По данни на Евростат към октомври 2012 г. страната ни беше шестата по най-много безработни сред страните в ЕС. В деня преди подаването на оставката си Борисов също изрази притеснение от ниските доходи и цените и обеща промяна в доходите, „когато икономиката започне да работи по-добре”. Фактът е обаче, че слабата социална политика и ниските доходи накараха мнозинството от българите да се чувстват на дъното и засилиха усещането за социална несправедливост. И в крайна сметка бяха в дъното на протестите, които заляха страната в последните дни. Не се състоя и обещанието за постоянни срещи между кабинета, бизнеса и синдикатите. Кадровите гафове, скандалите с „калинки” в администрацията, с кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия и избора на нов главен прокурор, също не са положителен знак. Въпреки че в предизборната програма на ГЕРБ беше заложено като приоритет възраждането на традициите в селското стопанство, ситуацията и там не е розова. Плюс в тази област е създаването на гаранционен фонд за подкрепа на земеделските производители по Програмата за развитие на селските райони. Фондът обаче се забави изключително много и в действителност се задейства едва броени седмици преди падането на кабинета. Животновъдството също остава в незавидно положение, а забавянето на субсидиите на зърнопроизводителите беше една от причините финансовият министър Симеон Дянков да бъде отстранен дни преди оставката на кабинета. Безспорен успех на кабинета обаче е  размразяването на спрените средства по европрограмите  „Даването на заден” по редица въпроси пък си остана „запазена мярка” на Бойко Борисов. В обществото остана убеждението, че неговият стил на взимане на решения се състои в това да „опипа почвата” с някакво решение, а след като усети негативна нагласа към него, да смени посоката и да реши нещо друго. Пример за това е наложената пълна забрана за тютюнопушене на закрити места. Позицията на Борисов претърпя еволюция. Първоначалното мнение на премиера беше, че „който ходи на бар, и без това вече за деня си е прецакал здравето, и да пуши няма да му дойде в повече”. В края на 2011 г. обаче обяви, че пушенето на обществени места ще бъде забранено от 1 юни 2012 г. и го определи като подарък за децата. А накрая заплаши с оставка, ако депутатите му гласуват за връщане на по-либералния режим. Именно здравеопазването се оказа една от най-слабите точки на кабинета. Хаосът в него си остава, реформата зацикли, по-добър достъп до по-качествена здравна помощ така и не се получи въпреки четиримата министри, които се смениха на поста.  За сметка на това постигнатото в инфраструктурата  остава безспорен успех на кабинета  ГЕРБ в голяма степен успя да спази обещанието от предизборната си програма за рехабилитация и модернизация на националната пътна и транспортна мрежа и железопътната инфраструктура. И не случайно Борисов винаги е подчертавал направеното от ГЕРБ в тази посока. Автомагистрала „Тракия” е предвидено да бъде готова в края на май и да бъде пусната в експлоатация, макар Борисов да предупреди, че ако кабинетът подаде оставка, това може и да не се случи, както и магистралите „Струма” и "Марица”. Столичното метро и построяването на зала „Армеец” също са сред видимите плюсове на кабинета. В крайна сметка, както и за всички други правителства преди него, и за кабинета „Борисов” ще се изговорят и добри, и лоши неща, а реалната и лишена от емоции оценка за успехите и провалите му тепърва предстои.

 Лилия Гюрова

В."Новинар"