Симеон Дянков успя да опази финансовата стабилност, но не реализира
важните реформи, обещани от ГЕРБ
"Дори премиерът в началото не беше убеден в нуждата
толкова яко да се държат юздите, поне на финансовата стабилност. Сега той е
дори по-убеден от мен. Сега аз съм този, който му казва в последните месеци -
може би, понеже сме се доказали тук, пазарите вече го знаят, а и ние си знаем
възможностите, няма големи неизвестни, може да си позволим в примерно
програмите за намаляване на безработицата да направим нещо повече. Премиерът е
този, който ми казва - не се отпускай накрая."Това изказване на вече
бившия финансов министър Симеон Дянков в интервю за "Капитал" е от
преди месец. Сега като неформален повод за оставката му се посочва точно
настояването му държавата да отложи с няколко месеца разплащанията в размер на
почти милиард към зърнопроизводителите заради липсата на достатъчно приходи в
бюджета в началото на годината.Запазването на финансовата стабилност на
страната (макар и понякога с противоречиви мерки) е и най-безспорният успех на
Дянков начело на финансовото ведомство. Държавата е сред първите, които върнаха
бюджетните си дефицити в рамките на допустимия от ЕС максимум от 3% от БВП.
Освен това правителството се справи със собствени сили, без помощ от
международни институции или ЕС. Впоследствие добрата финансова репутация на
България й помогна да се финансира на добра цена от пазарите.
Успехите и пропускитеДянков е от т.нар. експертно крило в кабинета "Борисов" – хора без стаж в политиката, но с подходящо образование и опит, които определят технократския им подход. И въпреки че не е от редиците на ГЕРБ, той получи кредит на доверие и като вицепремиер с ресор икономическа политика. Ролята на управляваното от него министерсвто също се увеличи – най-малкото по време на криза, когато парите в бюджета не достигат, трябваше постоянно да лавира между исканията за повече разходи и желанието да се спазва фискална дисциплина.В началото Дянков допусна и грешки – в стремежа си да свие бюджетния дефицит през 2009 г. държавата забави плащанията към бизнеса и спомогна за допълнителното свиване на икономиката. Впоследствие се оказа, че спорната мярка върши работа само при изчисляване на бюджетния дефицит по националната методология, а по стандартите на Европейската комисия сме на свръхдефицит 4.7% от БВП. Така България загуби възможността да бъде приета в предверието на еврозоната – валутния механизъм ЕRM 2. Друг е въпросът, че в момента това иначе лошо стечение на обстоятелствата за страната впоследствие се оказа по-добрият вариант, тъй като еврозоната изпадна в криза, а членките й трябваше да финансират спасителни програми за Гърция, Ирландия и Португалия.Така или иначе до момента страната успява да запази ниски нива на бюджетен дефицит (350 млн. лв. за 2012 г.) и дълг (17.6% от БВП към края на миналата година). Това пък помогна на правителството да се финансира сравнително изгодно при първото от десет години насам голямо излизане на външните пазари през лятото на миналата година. България си подсигури безпроблемно нужните й 950 млн. евро за плащанията по падежиращите в началото на годината облигации "Велчев". Впоследствие това помогна на държавата да изисква по-добра цена и за дълга, който пласира на вътрешния пазар.Добрата финансова кондиция позволи и запазване на ставките на основните данъци – едно от конкурентните предимства на страната.Заявката, която Дянков даде в началото на мандата като икономически вицепремиер, бе за реформи – в образованието, здравеопазването, администрацията и пенсионната система.В повечето от тези сектори обаче промените се случиха на парче или бяха по-скоро козметични. В здравеопазването резултат трудно може да се намери извън превъртането на четирима министри. "Там (в ресора – бел. ред.) влязох с някакви познания, не от България, а от други държави, където са се правили здравни реформи. С Божидар Нанев работихме часове. Имаше какви ли не идеи и просто не се случваше. Разберем се нещо, отидем да говорим с експертите, не само с лекарския съюз, и в крайна сметка нещата се разводняваха", обясни преди време самият Дянков липсата на реформа в здравеопазването.До голяма степен обаче усилията на бившия финансов министър бяха бламирани и заради липса на политическа воля в кабинета като цяло. Просто ГЕРБ наложиха друг стил в политиката – да излизат с идеи или теми, които след това подлагат на обществено обсъждане. И в зависимост от общественото мнение кабинетът сменя мнението си в движение. Така, след като в началото на мандата на ГЕРБ осигуровките бяха понижени с два процентни пункта, след това бяха повишени отново.
Неудобно директен
Дянков често влизаше в директен сблъсък с почти всички - с
колегите си от кабинета, с депутати от ГЕРБ , с учените от БАН, протестиращите
полицаи и военни... На него беше отредена ролята на лошото момче в кабинета,
което без проблем казва "не". Понякога и в твърде недопломатичен
стил: учените от БАН бяха наречени "феодални старци", идеята за премахване
на плоския данък "малоумна", а след новината за иска за АЕЦ
"Белене" той заяви, че ще "напляскаме руснаците".Извън
крилатите фрази повечето сблъсъци на Дянков са именно с цел по-малко популистки
или неразумни разходи, а списъкът на желанията винаги е бил дълъг – по-високи
пенсии, още субсидии за отглеждане на тютюн, допълнителни бонуси в съдебната
система, повече пари за МВР, за БДЖ, обезщетения за майчинство, повече пари за
БАН и т.н.Директният подход на отказ, който използваше Дянков, го превърна в
министъра с най-нисък рейтинг, но и удобен бушон за лоши новини, като слуховете
за неговата оставка се разпалваха при всеки по-голям проблем за управляващите.
Или както преди време каза самият премиер: "Много хора го мразят, но той
се справя много добре. Много държави фалираха, много държави изкараха хората си
на улицата, след като бяха харчили повече, отколкото са произвеждали. А ние сме
отговорни хора и към следващите поколения и искаме да оставим една стабилна
България."Така въпреки нереализираните реформи Дянков все пак имаше
положителната роля на спирачка за популизма на ГЕРБ.Сега, след оставката му,
най-големият риск е свързан именно с това държавата да се отпусне и да харчи
предизборно. Защото в момента освобождаването му от кабинета изглежда като
панически опит да се потуши социалното недоволство. А политиците имат
склонността да опитват да го потушават по най-лесния начин - с пари.
-------
Благодаря на премиера
Борисов и колегите в Министерския съвет за многото часове съвместна работа и
постигнатите успехи. Ще продължавам да помагам с каквото мога и в бъдеще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар