Д-р Румяна Пейновска, хипнотерапевт в Лондон: При всяко едно лечение от изключителна важност е комуникацията с пациента, то е част от лечението

Визитка на д-р Румяна Пейновска- е завършила МУ - София. Професионалният и път започва в Лондон, Великобритания и вече над 20 години вече работи там. Тя е утвърден специалист с дългогодишен преподавателски и клиничен опит в сферата на медицинската хипнотерапия.

Д-р Пейновска е завеждащ Клиника по медицинска хипноза в онкологията в Charing Cross Hospital, Imperial College, University of London. Съосновател е на Британската асоциация за медицинска хипноза. Главен редактор на научното списание European Journal of Clinical Hypnosis и е избрана за следващ председател на Секцията по психосоматична медицина и хипноза към Кралското общество по медицина.

-Д-р Пейновска, кое провокира интересът ви към клиничната хипноза?

-Първоначално интересите ми бяха насочени в сферата на клиничните невронауки, имащи отношение към психиатрията. В последствие започнах да се занимавам с хипнотерапия и психотерапия. От преди близо 13 години изцяло се насочих в тази област. Причините за това се дължат от една страна на чист професионален интерес, а от друга на факта, че видях как при пациентите много по-бързо настъпва желаният ефект, отколкото при използването на разни друг психотерапевтични методи. Възможността за приложение на клиничната хипноза в най-различни области на клиничната медицина също ме привлече. Защото според мен това е практичната терапевтична техника в съвременния ни живот.

-Какво ви мотивира, за да проведете такъв курс у нас и каква е целта му?

-Всичко започна преди близо две години, когато моя много близка приятелка от студентските ми години беше диагностицирана с аденокарцином на белия дроб и метастази в надбъбрека. Дойдох да я видя и я намерих в едно много лошо психическо състояние. И всъщност покрай нея разбрах, че не отделяме особено внимание на психиката на болния човек. Не се опитваме да го въвлечем активно и да го направим съпричастен в неговото лечение. Някак си всички тези неща остават на заден план, а те са много сериозни и важни за успешния изход на всеки лечебен процес. Целта на това обучение е да даде една базисна, основна подготовка на лекари, зъболекари и клинични психолози, в използването на хипнозата като едно комплементарно, допълнително средство в арсенала на техните инструменти за работа с пациентите при медицинското или хирургичното им лечение. Да се научат да общуват, защото хипнозата ползва определен език и когато го овладеем този език, ние в същност ставаме много по-добри комуникатори. А това повишава доверието на пациента към лекаря и съответно има ефект върху крайния резултат от лечението. Целта е да обучим медицинските професионалисти да ползват този метод. В курса основно се разглеждат основите на хипнотерапията. Освен това учим курсистите как да се справят с тревожните състояния, с болката, с пациенти, които имат проблеми при извършването на различни стоматологични или медицински манипулации като гастроскопия, колоноскопия и т. н.. От една страна главно е да се овладее тревожността, а от друга овладяване на нашите вродени човешки възможности, за постигане на целите.

-В тази връзка има ли медицински специалности, в които хипнотерапията е не приложима? И по-скоро има ли пациенти, за които клиничната хипноза е противопоказна и такива, за които тя просто е наложителна?

-Хубав въпрос..Да, общо взето навсякъде може да се прилага-в стоматологията, в хирургията. Няма медицинска специалност, в която хипнотерапията да не може да се прилага. Просто няма болестно състояние, което по някакъв начин да не засяга човешката психика. При определени състояния не е препоръчително да се използва, и то пак зависи за какво става въпрос, например при психотични пациенти напр. при депресия, при пациенти болни т шизофрения особено, когато са в криза, при хора с епилепсия. Но пак казвам, че това не е абсолютна контра индикация, зависи за какво става въпрос т. е. какъв е проблема. Всеки един човек, който има желание може да бъде хипнотизиран. Това е състояние на дълбока релаксация. Счита се, че 95% от хората могат да навлязат в така наречения лек транс, което е абсолютно достатъчно за клиничната работа. В определени случаи, когато е наложително използваме включително и регресивната хипноза. При хипнозата може да използваме когнитивно поведенчески терапии, може да използваме и анализа. Хипнозата сама по себе си просто е едно състояние. Какво правим в това състояние вече зависи от подготовката на терапевта и от конкретния случай. Имаме вече достатъчно изследвания в тази област, че когато човек е в състояние на транс, подсъзнанието, което е 90-91% от мозъка е много податливо на сугестия, на терапия и резултата от нея е много по-бърз. Обаче това не става така мигновено. Като част от терапията е изискването пациентите да изпълняват определени упражнения, за да могат да помогнат на самите себе си. С други думи те трябва да научат определени ментални техники, с които да постигнат стимулиране защитните сили на своя организъм, бързо и успешно възстановяване т. е. да се научат да използват собствения си умствен потенциал за лечебни цели. Това е красотата на хипнозата-да накара човек да стане съпричастен към своето лечение. Да стане активен, защото когато е активен, мобилизиран добрите резултати са налице. Пациентите от пасивни получатели на лекарствени медикаменти или хирургични интервенции трябва да се превърнат в отговорни, осъзнати хора за своето собствено здраве. Хипнозата е още един духовен инструмент в инструментариума на даден лекар или зъболекар, с който може да помогне на пациента. Ако при джипи дойде пациент с високо кръвно налягане. Елементарно е, ако джипито се интересува и знае от какво значение е влиянието на психиката върху соматичните функции ще му покаже, ще го научи да релаксира, което абсолютно действа енергично заедно с лекарствата за повлияване на кръвното.

-Миналата година вие бяхте лектор в летния медицински университет в Банско. Какви са впечатленията  ви?

-Да, тогава изнесох една лекция и бях приятно изненадана от интереса, който колегите проявиха. Много голям интерес проявиха някои. Моята цел бе да възбудя техния интерес и да го фокусирам върху психиката на болния човек, която не бива да загърбват. И също така да им обърна внимание на това, колко важен е начина на комуникирането с пациента. Да може да му обясниш на прост език за какво става въпрос и да го направиш съпричастен към лечението му, а не да го затрупваш и бомбардираш с непонятни и сложни медицински термини, което води до объркване, нарастване на напрежението, безпокойството, страхът в него и хаоса от мрачни мисли в главата му.

-Кога един зъболекар или лекар може да бъде сигурен, че готов да прилага клиничната хипноза в своята практика?

-Обучението, което в момента предлагаме е на модулен принцип. Общо взето даден специалист, за да започне да използва клиничната хипноза в практиката си, не говоря за психотерапия, при някои медицински процедури например при успокояване и дори обезболяване на пациент при колоноскопия трябва да има не по-малко от 60 учебни часа обучение. Това е достатъчно. Тези 60 учебни часа са базовите, които колегите ще могат напълно да използват в своите практики, за определени случаи. От там нататък, ако иска да прилага психотерапия трябва да има допълнително терапевтично обучение. Например много пациенти изпитват страх от зъболекарската бормашина. Включително и вие. Този курс ще накара например вашият стоматолог, ако го е минал естествено, как да комуникира с вас, да ви предразположи, да ви отпусне, за да седнете без страх, спокойна на стоматологичния стол, да си свърши той своята работа и след това вие да си тръгнете от кабинета му спокойна и усмихната.

-Трите модула какво застъпват?

-Много важна част в нашето обучение е езика, комуникацията с пациента, с който специалиста да влезе в емоционална връзка. Целта на първия модул е участниците в семинара да се научат да използват автохипнозата за себе си. Да видят резултатите и ползата от нея и убедени в ефективността и от там нататък да започнат да учат все повече и повече различни техники, които да прилагат на своите пациенти. Хипнозата е средство, което всеки клиницист при желание може да усвои и да използва успешно в своята практика.

-Вие сте завеждащ клиника по медицинска хипноза в онкологията в Charing Cross Hospital. Как хипнозата помага при лечението на онкоболните пациенти?

-Клиниката работи в няколко направления. Например при онкоболни с рак на главата и шията им се прави индивидуална маска, за да може при лъчетерапията да се щади здравата тъкан и прицелно да се атакуват болните клетки. Страдащите от клаустрофобия по никакъв начин не може да издържат тази маска, което намалява абсолютно шансовете им за излекуване. Тези хора са наши пациенти, както и имащите страх или непоносимост към стомашната сонда, през която се налага да се хранят. Лекуваме и пациенти имащи страх от игли, депресия, тревожност, породена от животозастрашаващо заболяване, разстройство на съня. Помагаме и при страничните ефекти на химиотерапията като гадене, повръщане, за да могат пациентите да се възстановят по-бързо. Освен това използваме и определени психоимунологични техники за засилване на имунната им система, използвайки силата на ума. Пациентите, които идват в клиниката по хипнотерапия, имат възможност за три сесии. И те са абсолютно достатъчни, в повечето случаи, за да може човек да се справи с проблемите, заради които е бил насочен към клиниката. 10-15% от пациентите ни не са онкоболни. Те идват за овладяване на болката. Голяма част от нея има психологически компонент. Когато състоянието на тревожност е повишено прагът на болката пада и човек е много по-чувствителен към нея. И колкото по-малко болки успокоителни те приемат, толкова по-добре. Това е идеалния вариант.

-Един от основателите сте на Британската асоциация за медицинска хипноза. Накратко да разкажете за целите и дейността и?

-Асоциацията съществува от 2002 година и тя обединява главно за лекари и стоматолози, които практикуват хипнотерапията в своята лечебна дейност. Целта е да се усвоява, овладява, развива и все повече хипнотерапията да навлиза в здравеопазването, което се заплаща от съответния фонд или здравна каса. В Англия има още една организация, която е пак на лекари и стоматолози, но при тях има и клинични психолози също. Освен това имаме и Кралското общество по медицина, което в същност е най-голямата организация за следдипломно обучение на лекари и стоматолози, в което има и секция по психосоматична медицина и хипноза. Целта е да

поддържаме жив научният интерес. Имаме официално 4 срещи годишно като каним лектори не само от Великобритания.

-Какви са перспективите за развитието на психотерапията в сътрудничество с нашите български специалисти?

-Нашата цел с д-р Венцислав Стоев е да обучим една група от лекари, стоматолози и клинични психолози. Ние доста повдигаме летвата, защото искаме хора, които имат образователен и професионален ценз да придобият знания и в тази област. Да създадем професионално общество в България на хората, които са професионалисти и практикуват хипноза за клинични цели и да го приобщим към Европейското общество по хипноза. Защото нашето място е там. И от там насетне може да развиваме хипнотерапията в клинична, в академична насока. Ще има колеги, които ще искат да правят научна работа. Този комплементарен метод в световно равнище тепърва се развива откъм академична гледна точка. Тепърва разбираме какво става в мозъка, когато някой е в състояние на хипноза, какво може да постигнем клинично използвайки вродените си способности и същевременно да видим с техниките за визуализация като компютърна томография, образна диагностика с ЯМР какво става в този същият момент в него (мозъкът). Така едни ще развиват научна дейност академично, други научна дейност клинично, трети ще бъдат практици.

-От какво най-много сте удовлетворена в своята работа и какво ви дава стимул да вървите напред и само напред?

-Като видя пациент с проблем, който след 2-3 терапевтични сесии казва, че е добре, като видя човек с болка, която е научил как да овладява така, че да може да живее добре и да работи, като видя как имащите проблеми със съня, как след няколко сесии започват да спят спокойно това ме удовлетворява и то страхотно. Сега се сетих за една пациентка, която имаше фобия от гущери, а и предстоеше почивка в Карибския басейн. Ами тя не можеше да спи от страх. Имахме 3 сесии за десенсибилизация и след това ми се обажда, че всичко е минало супер. Ето такива дребни неща от живота ме карат да се чувствам добре. Сещам се и за друг случай с мой 41 год. пациент с рак на гърлото, който изобщо не можеше да понася маската, за която вече говорихме. Причината за клаустрофобията му се оказа в детството, когато е бил 5-6 г. и уж на шега пощальонът го е заключил в пощенската кутия, в Англия те са високи, и го оставал известно време. Естествено той се травмира и оттогава има фобии от затворени пространства, без прозорци. След втората сесия вече му се направи проба за маската и започна лъчетерапията му. Друго, което използваме в хипнозата е „пречупване на времето”, когато час може да се приеме като 10 минути т. е. лъжем мозъка. Не ви ли се е случвало при хубав филм или книга да загубите представа за времето?. В клиничната практика това го използвам при хирургични интервенции, когато даден пациент има противопоказания за използване на анестезия или пък друг е решил, че това има много предимства.

-Д-р Пейновска, благодаря ви за този разговор, който ми се иска да оставя с отворен финал - за продължение.