Според прогноза на Европейския съюз, през 2020 г. ще има дефицит на лекари в рамките на два милиона

Млади лекари на възраст 31- 45 г., със специалност "Обща медицина", „Вътрешни болести”, „Хирургия” „Интензивно лечение”или "Анестезиология", най-често заминават да работят в чужбина. През миналата година страната ни са напуснали близо 1000 или 48% от младите лекари, съобщи Боян Захариев от Институт "Отворено общество", по време на кръгла маса "Човешките ресурси в здравеопазването - състояние, миграция и ефекти за здравната система".

При медицинските сестри процентът на емигриралите млади е още по-висок – 53%. Най-предпочитаните държави за работа сред лекарите са Великобритания (42% от поисканите удостоверения са именно за там), Германия (25%) и Франция (9%)., където болниците предлагали освен добри заплати и възможности за специализация безплатно или с преференциални такси в съответните медицински университети. За 70% от анкетираните основният мотив за напускането на България е по-високото заплащане в чужбина, а за 40% - "по-добри условия за работа".

Почти всеки втори лекар, работещ в страната е на възраст 46-60 год.. Над 20% пък продължават да се трудят и след пенсионна възраст. Между 31 и 45 год. са близо 25% от лекарите, а младите лекари под 30-годишна възраст са едва 5%.

Всеки трети лекар работи в столицата, като най-малък е броят им в районите на Разград, Кърджали и Смолян. Около 13% от анкетираните лекари и професионалисти по здравни грижи са заявили намерение да търсят работа в чужбина през следващите 2 години, а около 20% имат нагласи да работят зад граница, но без конкретно оформени планове и срокове, съобщи още Захариев, позовавайки се на данни от проучване, направено септември/октомври 2011 г. сред 1000 лекари в страната.

Според прогноза на Европейския съюз, през 2020 г. ще има дефицит на лекари в рамките на два милиона, тъй като те масово се изнасят към САЩ и Канада, където условията са значително по-добри, каза д-р Юлиян Йорданов, зам. председател на УС на БЛС.

По думите му от началото на годината досега страната ни са напуснали 256 лекари, като 32 от тях са се дипломирали тази година. За миналата година напусналите лекари са 507, като се очаква броят им да нараства.

Той акцентира, че полските лекари са съобщили, че драстично са намалили броя на напускащите специалисти от страната си,чрез коригиране на заплащането, условията на труд и възможностите за специализация.

Още по-тревожно е положението с медицинските сестри. През м.г. 1273 специалисти по здравни грижи са си извадили сертификат за работа навън, а 1/3 от тях вече са напуснали страната, обяви Милка Василева, председател на БАСЗГ.

Не всички от лекарите, заверили документите си, заминават в чужбина, контрира Иванка Василева от дирекция „Квалификации и специализации” в МЗ. По думите й много от тях правели това, за да се включат в месечни специализации зад граница, или да станат членове на международни медицински организации и сдружения.

Има тенденция младите лекари да продължават образованието си в чужбина. От 2007 до 2011 г. са отпуснати 11 000 места за специализации, но за 9000 от тях няма кандидати, подчерта

Основните специалисти, за които се усеща недостиг в системата са анестезиолози, патолози, кардиолози, ендокринолози, гастроентеролози, рентгенолози, хирурзи, медицински сестри и друг персонал, по данни от интервюта с близо 80 ръководители на лечебни заведения в страната. Най-често работа навън си намират специалистите по обща медицина и вътрешни болести (11% от eмигриралите), анестезиолози (8.7%) и хирурзи (7.8%). Великобритания е любима дестинация и за медицинските сестри (34%).

--------

Годишната загуба в бюджета от емиграцията на медицински специалисти възлизана над 5 млн. лв.. Ето защо здравният синдикат към КНСБ предлага младите специалисти след завършването си да работят 5 години в държавни или общински болници в страната, подобно на плановото разпределение преди 1989 година. Така младите лекари ще имат свободата да избират дали да останат там, където са провеждали стажа си, или да отидат в друго болнично лечебно заведение или медицински център. По този начин специалистите ще могат да върнат на обществото чрез труда си това, което е похарчено за тяхното обучение, мотивираха се от здравния синдикат на КНСБ.