С натрупаната инфлация от 130% 1 евро ще е 3,50 лева и много хора ще изпищят
Иван Ангелов е професор по икономика и член - кореспондент на Българската академия на науките. Роден е на 6 септември 1934 г. Висшето си образование завършва в икономическия университет в София през 1957 г. Специалността му е индустриална икономика. Доктор на икономическите науки от 1986 г., година по-късно става и професор.
- Някога лансирахте "догонването" на ЕС като цел, а вероятността от шокове оценихте като минимална. Май не предвидихте кризата от 2009 г., г-н Ангелов?
- Тя обаче се случи. Отмести ли целта напред във времето и с колко?
- Нашите темпове в последните години спаднаха над препоръчаните, отколкото тези на ЕС. Общият ефект е отлагане с 5-6 години. В този контекст не са сериозни прогнозите на наши високопоставени политици, че към 2020 г. ще сме средно богата европейска държава. За това ще трябват десетилетия, и то при условие, че мобилизираме националната си енергия за творчество, а не за самоизяждане, като през последните 20 години.
-Защо се случи тази ножица при цени и заплати? Визирам това, че по цени сме в челните редици, а по доходи- на опашката.
- Според Евростат по БВП на човек от населението през 2010 г. сме 44 % от средното в ЕС- 27. Процентът е по-висок, защото след 2003 г. в ЕС влязоха 12 сравнително бедни страни. Това снижи рязко средния показател за ЕС-27 в сравнение с ЕС-15 и повиши нашия. То обаче не е наша заслуга. Така по БВП на човек през 2010 г. средното равнище на цените беше 51%, а на средните заплати - 21-22% от тези в ЕС. Ако прилагахме същите принципи в заплащането, би трябвало по заплати да имаме около 44% от средните в ЕС-27. Нашите обаче са два пъти по-ниски. Относителните нива на нашите средни цени пък изпреварват 2,4 пъти относителните нива на доходите ни. Имам и други анализи, които показват, че производителността на труда у нас в последните 20 години нараства два пъти по-бързо от растежа на средните заплати. И по двата метода нашите заплати са около два пъти по-ниски от това, което би трябвало да бъде. Тази широко отворена ножица е резултат на грубо пренебрегване на интересите на работещите от държавата с постоянна и брутално рестриктивна политика. И на българските работодатели с прекомерно потискане на заплатите при голяма безработица. Това предопределя мизерното ниво на потребление на домакинствата ни. За коригиране на тази крещяща несправедливост в следващите десетина години средната заплата трябва да расте по-бързо от производителността на труда. Така капиталът ще възстанови на работниците отнетото през изминалите 20 години.
- Казвали сте, че имаме "нривидност" на финансова стабилност. Още ли мислите така?
- Да, и сега го твърдя! Имаме привидно добри макропоказатели - нисък бюджетен дефицит, нисък държавен дълг, относително балансирана текуща сметка... Но задлъжнялостта между фирмите, към бюджета, към НОИ, към банките, към собствения персонал в края на 2010 г. е 154 млрд. лв. при 70,5 млрд. лв. БВП, т.е. 220%. Сега е още по-висока. Това крие огромна опасност от верижни фалити. Освен това сме в челната група на ЕС по нисък дълг и дефицит, но сме на едно от последните места по всички важни икономически, социални, здравословни, екологични показатели. Препоръчвам на Симеон Дянков да отиде инкогнито до приемните кабинети на болниците, особено онкологичните, да наблюдава трагичните сцени на неприети поради липса на легла хора и да размисли над бруталната си рестриктивна политика. Не е възможна трайна финансова стабилност без трайна социална стабилност. Когато безработицата, бедността, социалната поляризация минат границите на поносимостта и хората излязат на улиците, няма да остане и помен от финансовата стабилност. Въпреки пословичното търпение на българите не сме много далече от точката на социалното прекипяване. Защото истинското име на нашата социална стабилност е стабилна бедност.
- Освен социална нестабилност виждате ли опасности за борда и за лева?
- Непосредствени не виждам, понеже са засенчени от още по-големите опасности на кризата. Негативните ефекти на валутния борд се проявяват и сега, но хората не ги чувстват пряко. Най-силен е той чрез валутния курс на лева. При трайно фиксиран курс от юли 1997 г. левът все повече се оскъпява. Това потиска конкурентоспособността на износа ни и намалява обема му. Ние изнасяме на човек от населението 4-5-6 пъти по-малко от Чехия, Унгария и 15-20 пъти по-малко от Белгия и Холандия.
Още по-големи опасности виждам при присъединяването ни към еврозоната и въвеждането на еврото в България. От 1997 г. досега в ЕС е натрупана инфлация около 25%, а у нас около 125-130%. При такава голяма инфлационна разлика и изоставане на нашето средно ценово ниво ще има големи сътресения при превалутирането.
Тогава курсът няма да е приблизително два лева за едно евро, а може би три и повече лева и много хора ще изпищят. От години предупреждавам, но никой не обръща внимание.
- Кога макроикономическите успехи ще слязат до джоба на всеки? И дали?
- При сегашната макроикономическа политика на Дянков - никога! Има огромна пропаст между макроикономически и микроикономически показатели. Пропаст има и между номиналните макропоказатели, където сме сред първенците - инфлация, лихва, дефицит, държавен дълг, текуща сметка и т.н., и реалните, където сме на едно от последните места-производителност на труда, конкурентоспособност, заетост, доходи, потребление, здраве, продължителност на живота, екология, лична и имуществена безопасност и т.н.
По официална отчетност ние вече превишаваме значително по обем на БВП нивото от 1989 г., но по реални заплати и пенсии, сме на около 40-45 % от това ниво. Огромната разлика се присвоява от олигарсите Да не говорим за дълбоките разочарования, отчуждение и озлобление на хората от идеали, от политиката и политиците. Трудно ми е да си представя по-несправедливо общество от нашето.
-Промени ли кризата представите за добрия пазар и лошата държава?
-Сама си давате отговор. В последната си книга имам отделна глава за поуките от кризата. Първата е за ролята на държавата. Доказвам, че светът не може повече да се осланя само на свободния нерегулиран пазар, че държава и пазар трябва да се допълват. Бъдещето е в регулираната пазарна икономика. Това в никакъв случай не означава връщане към ролята на държавата, позната ни отпреди 22-23 години!
-Да бързаме ли към новия финансов пакт?
-Като член на ЕС нашето място е в еврозоната. Проблемът не е дали да се присъединим, или не,а кога и как. С последните решения условията за членство се промениха драматично. Това направи еврозоната непривлекателна за бедни страни като нашата. Ако бяхме член на еврозоната, трябваше сега да внесем 2,5-3 млрд. евро. Предлагал съм да сме инициатор на това страните с БВП на човек от населението под 75% от средното в еврозоната да се освободят от такива плащания. Няма логика най-бедните страни да плащат за задлъжнели, далеч по-богати от тях.
Румяна Денчева
В-к "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар