В Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) ежедневно постъпват подобни сигнали.За качеството на маслото си има стандарти. Едно от изискванията е да е изцяло произведено от сурово мляко. Това означава, че за да се нарича "масло", трябва да е произведено само от мляко.
Но има и друг голям проблем - с набутването, или ако трябва да се използва професионалният термин "вработването" ,на големи количества вода в маслото. При това, особено когато не е добре диспергирана, водата излиза на повърхността и маслото бързо плесенясва, много преди да е изтекъл срокът на годност на този продукт. Нормалното масло трябва да има 16% водно съдържание, а до 20% е узаконеното.
Новото е, че на пазара ни вече има и по-безвредни маргарини, които хората предпочитат, и затова търговците са принудени да правят всевъзможни шашми, за да реализират количествата, произведени по старата технология. Според запознати, най-удобно това става, когато пълният с трансмазнини маргарин се смеси с обикновено краве масло или се вложи в състава на други продукти.
У нас по-голямата част от маргарините обаче се произвеждат по старата технология, наречена "хидрогениране" -втвърдяване.Колкото по-дълъг е срока на годност на даден маргарин, толкова повече вредни за здравето трансмазнини се крият в него. Докато наситените мастни киселини само увеличават лошия холестерол, но поне не намаляват добрия, трансмастните киселини, освен че увеличават лошия намаляват и добрия и затова тяхното действие е още по-вредно.
В Западна Европа вече при много марки маргарин не се използва дехидрогенизиране, а производството се извършва с процес, който на практика е филтриране на трансмастните киселини.
Повечето от трансмазнините на пазара за хранителни продукти се намират в печени изделия като бисквити, кексове, пасти и торти, вафли, хамбургери и др..
Приготвените във веригите за бързо хранене пържени картофи също съдържат сериозни дози от тях. Наложително е внимателно да четем поясненията на производителите, какво точно масло са използвали за производството, например на сладкиши или полуготови продукти, защото в резултат от консумирането им рискуваме да получим ударна доза от трансмазнини.
Приготвените във веригите за бързо хранене пържени картофи също съдържат сериозни дози от тях. Наложително е внимателно да четем поясненията на производителите, какво точно масло са използвали за производството, например на сладкиши или полуготови продукти, защото в резултат от консумирането им рискуваме да получим ударна доза от трансмазнини.
----
Как се получават трансмастните киселини:
Трансизомерите на висшите мастни киселини са мазнини, които се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране. Колкото по-хидрогенирано е едно масло, толкова по-твърдо ще е на стайна температура. Например течните маргарини са по-малко хидрогенирани и имат по-малко трансизомери от твърдите маргарини. Трансизомерите на висшите мастни киселини са по-вредни за нивата на холестерола от наситените мастни киселини, защото повишават нивата на LDL-холестерола, който е известен като "лош", а понижават тези на HDL-холестерола, известен като "добър". За здравословната диета е важно да се намали приемът на наситени мазнини, а трансизомерите и частично хидрогенираните масла трябва да се елиминират напълно.
Има данни, че трансмастните киселини могат да причинят запушвания по кръвоносните съдове, да причинят диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и да увеличат сериозно риска от сърдечносъдови проблеми.
Предполага се, че точно тези вредни мастни киселини имат отношение към затлъстяването, различните метаболитни синдроми и диабета.
Приемът на трансмастните киселини може рязко да се ограничи, като следите за съдържанието на купуваните от вас продукти. Ако забележите надписа "хидрогенирани мазнини" - не купувате.
-----
Кравето масло е млечен продукт, който може да се прави и от прясна или ферментирала бита сметана и от бит каймак.
От пресен каймак се правели най-добрите сортове масло, а маслото за готвене се получавало от сметана или мляко.
Дневната норма на маслото обаче не трябва да превишава 30 г дневно, за да съхраним здравето на организма си максимално дълго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар