България е една от малкото страни в Европа, която няма национална програма за цитологичен скрининг РМШ
Ракът на маточната шийка не е непосредствена заплаха, а е отложен във времето риск.
От 2008 г. досега всяка последна седмица на месец януари (21-28 ) у нас се отбелязва Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка(РМШ). Решението за включване на ваксината за реимбурсиране от НЗОК бе взето в началото на декември 2011 г. и бе подкрепено от всички парламентарно представени партии в парламента. България се присъедини към останалите 22 страни от ЕС, в които държавата осигурява възможност за ваксиниране срещу това заболяване.
Проведената за пети пореден път кръгла маса бе под надслов "Политици и общество - обединени в усилията за ограничаването на рака на маточната шийка" и под патронажа на Цецка Цачева, председател на 41-то НС. За първи път тази година съорганизатор на събитието е Столична община.
По време на форума лекари, депутати и представители на пациентски организации обсъдиха бъдещите си общи стъпки в борбата с РМШ и дискутираха как по-добре да се организира неговата профилактика.
РМШ е второто честота злокачествено заболяване сред жените в света, между 20 и 45 години, изтъкна Ана Жорже, директор на Европейската асоциация за борба с рака на маточната шийка и бивш министър на здравеопазването на Португалия.
Тя се спря на двата модела в ЕС. При първия имунизациите се организират в училище, но само след писмено родителско съгласие, и тогава се постига обхват над 85-90% от момичетата на възраст 12-14 г. В страни като Португалия, Холандия и Франция властите обаче пращат писмена покана за имунизацията на семействата и те посещават медицински центрове за доболнична помощ. При втория модел обхватът вече е между 33 и 55%, поясни тя и подчерта, че съгласието на родителите е от изключителна важност, тъй като благодарение на активната им подкрепа само за четири години, след старта на задължителната ваксинация, заболеваемостта от РМШ е снижена с 25%. В заключение подчерта, че превенцията на РМШ изисква всеобхватен подход включващ: здравно образование(на обществото и в училищата); HPV ваксинация; профилактика за РМШ; ранна диагностика; ефективно лечение и палиативна грижа.
РМШ е едно от петте най-често срещани злокачествени заболявания сред жените в България.
По последни данни страната ни е на първо място в Европа по заболеваемост и по смъртност от тази локализация. Националният раков регистър отчита, че годишно се откриват 1100 нови болни от РМШ, като 340-360 от тях умират, съобщи доц. Здравка Валерианова, директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО). Най-засегнати са жените 30 - 69 годишна възраст.
България бе една от първите страни в света, която въведе през 70-те години на 20 век, национален скрининг за РМШ. Благодарение на него нарастването на заболеваемостта бе малка и показателите – ниски. Тази тенденция е устойчива до 1985 г., когато скринингът е преустановен, по неясни причини. И за този период от близо 30 години насам вече имаме удвояване на случаите от РМШ. А с отпадането от НРД на задължителните профилактични прегледи с цитологично изследване за РМШ (цитонамазка) от обхвата на задължителния профилактичен преглед на лица над 18 години от 2009 г. е налице едно стръмно нарастване на заболеваемостта и смъртността. България днес остава една от малкото страни в Европа, която няма национална програма за цитологичен скрининг РМШ, подчерта доц. Валерианов. Трайна тенденция за намаляване на заболяемостта има в държавите с действащи програми за първича (ваксини) и вторична (скрининг) профилактика.
У нас най-много болни от рак на шийката на матката има в районите на Перник, Враца и Видин и то във възрастовата група 50-59 години. Заболяването е засегнало най-слабо районите на Родопите, особено там, където има мюсюлманско население.
В световен мащаб годишно се диагностицират 500 000 нови случая и ако нямаше сериозни профилактични усилия, тази цифра през 2050 г. би достигнала 1 милион.
В 99.7% от случаите РМШ се причинява от HPV вирус. От РМШ по света умират 270 000 жени т. е .по една жена на всеки 2 минути. В Европа това се случва на всеки 18 минути. В България по една жена умира всеки ден, заради късно откриване на болестта. Близо 1200 нови случая на този вид карцином се очаква да бъдат открити през 2012 г., допълни доц.Милко Сираков от УБ „Майчин дом”-София. По думите му първият пик на заболяването е между 15 и 19 години, а втория между 30 и 39 годишна възраст.
Диагнозата РМШ най-често се поставя във възрастовата група между 35 и 45 г.. За съжаление у нас жените не са достатъчно запознати с болестта, констатира той.
Според него комбинираната профилактиката-първична, чрез ваксинация и вторична, чрез редовни АГ прегледи, + т.нар. “онкопрофилактична цитонамазка”, колпоскопия и др., редуцира честотата на РМШ до над 94%. Но наблюдаваното антиваксинално движение, особено в Интернет пространството, може да опорочи всяка добра инициатива и затова трябва да бъде стопирано всячески, заяви той. Доц. Сираков препоръча ваксинацията да е за момичета, във възрастовата група 12 - 18 години, преди започване на полов живот, с възможност за приложение на жени до 25 години.
Според д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор, първо трябва да се създаде Национална програма за профилактика на рака на маточната шийка, за да могат да бъдат оползотворени осигурените 2 милиона лева за ваксини. Той увери, че МЗ ще направят всичко възможно това да се случи до края на м. март тази година. Но едновременно с това обаче трябва да се проведе и широка, професионално направена и проведена информационна кампания, защото дори и 100% да е реимбурсацията съществува риск, ако родителите не са убедени в полезността и, че няма да вземат решение за ваксинация. И той застъпи тезата, че всякакви противоваксинални движения могат и трябва да се контрират, но само и единствено аргументирано.
Позицията на кмета на София Йорданка Фандъкова бе, че местната власт трябва да бъде активен фактор в провеждането на профилактични програми, сред децата и младежите, и същевременно да работи насочено с родителите в областта на здравното възпитание и превенцията. Тя посочи, че в момента активна дейност в тази посока се развива в 14 столични училища, като предстои тази практика да бъде обобщена и на основата на изводите да се направят препоръки, които да бъдат използвани като модел за бъдеща съвместна работа в областта на здравното образование. Една от главните цели ще бъде търсенето на допирни точки между деца, родители, учители, училищни настоятелства и медицински специалисти, тъй като „училищно базираният подход”, при който се разгръщат просветни и профилактични програми в училищата е доказал своята ефективност и е утвърден навсякъде в Европа.
Ваксинирането по желание в комбинация с организиран, масов скрининг може значително да снижи заболеваемостта от РМШ, акцентира и д-р Нели Нешева, директор на НЗОК. Тя съобщи, че здравната каса предвижда, от средата на годината, да върне като част от профилактичния пакет и да заплаща 100% веднъж годишно и цитологичното изследване за РМШ, за жени между 25 и 60 години. До 2009 г. изследването обхващаше възрастовата група жени от 31 до 65 години, като се правеше веднъж на две години. За целта са необходими, както годишно около 8-10 млн. лв., които ще бъдат отделени от административните разходи на НЗОК, така също и промени в наредба 39 на МЗ.
Участниците в кръглата маса бяха единодушни, че у нас вече има консенсус между професионалисти, политици и НЗОК по отношение на необходимостта от ваксиниране на момичетата, към който остава да се присъединят и родителите.
В писмо до МЗ те настояват за бързо стиковане и спешно изготвяне на Национална програма за профилактика на рака на маточната шийка с конкретни срокове. Според техните изчисления, за да могат да бъдат оползотворени заделените пари от бюджета на НЗОК, имунизацията трябва да започне най-късно през юни месец тази година, тъй като успехът е постижим единствено, когато към личната инициативност се добавят съвместните действия на институциите и обединените усилия на цялото общество.
РМШ е предотвратимо и напълно лечимо заболяване, но за да се постигне това са необходими обединени усилия на правителства, политици, експерти и финансисти.
Защото не бива да се забравя, че ракът на маточната шийка не е непосредствена заплаха, а е отложен във времето риск.
------
НЗОК вероятно ще поеме част стойността на ваксината срещу РМШ. Срещу рецепта от ОПЛ тя ще се получава в аптеките като родителите доплащат частта, която не се реимбурсира от НЗОК. Тя се апликира (поставя) от ОПЛ в три дози, средната стойност на една доза е около 150 лв.. В момента в аптечната мрежа се продават ваксините против РМШ и на двете фирми производителки- разрешени за употреба в над 80 страни. Те са еднакви по отношение на вирусните типове 16 и 18 и се различават само по своя адювант – съставка на ваксината, за засилване на нейния ефект.
75% (или 78%, 79.2%, т.н.) от случаите на РМШ са причинени от HPV типове 16/18. НРV ваксините са имуногенни след ваксинация в широки възрастови граници – общо от 9 до 55 години. Те показват данни за висока ефикасност за предпазване от дисплазия, свързана с ваксиналните НРV типове. В случай, че бъде поставена преди първоначална среща с вируса, ваксината предпазва над 90 % от предракови състояния. От проведените многобройни проучвания досега е доказано, че имунитетът, който се създава след приложение на ваксината, трае над 9 години. Ваксината създава имунитет само в незаразени с вируса жени, и то само срещу типа вируси, към които е насочена.
Никой не може да бъде заразен с поставяне на тази ваксина. Тя е безопасна за здравия човек, защото не носи генетичен материал - ДНК на вируса. Имат много висока ефикасност, ако се поставят преди среща с HPV типовете, срещу които предпазват т. е. ако се поставят при момичета, които не са водили полов живот.
И двете ваксини срещу човешкия папиломен вирус нямат терапевтичен ефект и не могат да лекуват настъпила преди ваксинацията инфекция т. е. имат много по-ниска ефикасност при жени с наличие на предишна инфекция с HPV.
Следователно HPV ваксинацията ще предотврати 70-75% от случаите на рак на маточната шийка, но не и докато не бъдат покрити ≥75% от таргетното население.
Крайната продължителност на осигурената ваксинална защита все още не е известна и за двете ваксини, както и необходимостта от реваксинация.
------От 2011 г. по предложение на НЗОК в профилактичния преглед бяха включени две нови изследвания:
-мамография на млечни жлези – за жени от 50 до 69 години включително - веднъж на 2 години;
-PSA за мъже ≥ 50 години - веднъж на 2 години.
През миналата година около 40% от здравноосигурените над 18 г. са преминали през профилактичен преглед (от 5 146 000 здравноосигурени над 18 г. на преглед са преминали 2 029 000). Ако осигуряваме повече изследвания ще мотивираме хората да си правят профилактични прегледи, а за всеки е ясно, че това ще спести средства от активното лечение.
-------
Факти за HPV:
Ø От момента на инфектиране с човешки папиломен вирус до развитието на рак съществува интервал от 6 до 15 г.;
Ø Процесите на трансформация на нормална в туморна клетка са сравнително бавни и това улеснява ранната диагностика и своевременното адекватно лечение;
Ø Ракът засяга достъпни за преглед структури на матката, каквато е нейната шийка, което прави ранната диагноза напълно реална и възможна и шансът за излекуване по-голям;
Ø Ракът на маточната шийка се развива, когато клетките в маточната шийка се заразят с един или повече от високорисковите типове на човешкия папиломен вирус;
Ø Вирусът се предава при полов контакт или при контакт кожа-кожа в гениталната област;
Ø Човешкият папиломен вирус е високоустойчив към условията на външната среда и затова е широко разпространен;
Ø Презервативът не предпазва напълно от заразяване с вируса, тъй като не се намира само в мъжката уретра или във влагалищната лигавица, а и по кожата около гениталиите на жените и мъжете, но категорично предпазва от сексуално трансмисивни инфекции;
Ø Всяка сексуално активна жена е изложена на риск. Най-често заразяването става във възрастта между 18 и 28 г.Смята се, че значителна част от жените - около 80% - ще бъдат заразени до навършване на 50 г.;
Ø Само около 1% от всички заразени могат да бъдат регистрирани клинично;
Ø В повечето от случаите инфекцията протича безсимптомно, което допълнително спомага за разпространението на вируса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар