Контролът и елиминирането на онкоболката създават на пациента комфорт при провеждане на терапията му

В Руския културно-информационен център се проведе форум, под надслов „Дългото пътуване през проявите на болката”. То бе организирано в контекста на Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка(РМШ) и се фокусира върху често неглижирания, но в същността си изключително важен аспект на монологичните заболявания, а именно хроничната болка.

Събитието протече в две части - симпозиум, относно болката в онкологичен аспект и уникалната документална пиеса „Разкази за рака” („Cancer tales”) от Нел Дън.

По време на симпозиума стана ясно, че няма човек, който в живота си да не е изпитвал някакъв вид болка-от рана, от оперативна интервенция, от душевно страдание и т. н. В Европа обаче приблизително един на всеки петнадесет възрастни е засегнат от остра хронична болка. Като такава се класифицира тази, която продължава повече от три/шест месеца напр. артритната, остеоартритната, в гърба. 
Болката има значително отражение върху качеството на човешкия живот. Контролът на болката, при онкологичните заболявания, осъществява се от мултидидциплинарен екип, е ключов фактор за изхода на лечението. И макар тя да се приема като неизбежен спътник на заболяването, постепенно се превръща в неизменна част от живота на пациента. От друга страна, контролът и елиминирането й създават на пациента комфорт при провеждането на терапията, гарантират готовността му за съдействие на лекарите и допринасят за благоприятния изход от лечението.У нас от 30 до 50% с онкозаболяване изпитва болка по време на лечението.от 70 до 90% изпитват от умерена до силна в последния-терминален стадий на заболяването, съобщи д-р Емилия Райчева, началник отделение "Анестезиология и интензивно лечение"  в СБАЛО-София.

Според едно от последните общоевропейски проучвания, проведено сред 4839 души, изпитващи хронична болка, 50% имат проблеми със съня, 40% от тях изпитват трудности в ежедневната си дейност, близо една 1/3 заявяват, че болката им се е отразила върху връзките им със семейството и приятелите, всеки един от шестима анкетирани смята, че болката на моменти е толкова силна, че предпочита да умре, един от пет от изследвани пациенти е загубил работата си, 21% имат суицидни намерения, а 20% са диагностицирани с депресия, в резултат на болката.

Две трети от включените в проучването пациенти смятат, че предписаното им медикаментозно лечение не е достатъчно да контролира болката им и един от четирима смята, че лекуващите ги лекари не могат изобщо да я контролират. У нас пациентите

Лечението при хроничната болка цели да се даде възможност на страдащите хората да живеят един пълноценен и полезен живот, въпреки нея. При повишаване на нивото на болка, могат да се прилагат различни типове ефективни лечение с болкоуспокояващи лекарства без лекарска рецепта, включително някои нестероидни противовъзпалителни лекарства, антиконвулсанти и антидепресанти и опиоидни болкоуспокояващи медикаменти като кодеин, морфин, оксикодон. Над половината от проучваните пациенти с хронична болка страдат от поне един страничен ефект от предписаните лекарства.

Опиоидите, намаляват усещането за болка в мозъка, като въздействат върху централната нервна система. Въпреки че са ефикасни при управление на болката, прилагането на опиоиди може да причини дисфункция на стомашно-чревния тракт, което е потенциално влошаващ здравословното състояние страничен ефект. Първият симптом е констипация, която засяга до 90% от пациентите. Опиоидно индуцираната констипация може да бъде толкова силна, че понякога пациентите предпочитат да спрат напълно лечението на болката, отколкото да търпят страничните ефекти на терапията.

В България вече съществува нов болкоуспокояващ медикамент с удължено освобождаване за перорален прием, който е предвиден да контролира остра болка у пациентите, като едновременно с това значително подобрява функцията на стомашно-чревния тракт. Таблетките с удължено освобождаване, в продължение на до 12 часа, съдържат две активни съставки: оксикодон (опиоид лекуващ острата болка), който се абсорбира от червата и се разпределя по цялото тяло. Свързва се с опиоидните рецептори, включително тези в централната нервна система (гръбначния мозък и главния мозък), като намалява способността на тялото да изпраща сигнали, че изпитва болка, и налоксон, действащ локално върху периферните опиоидни рецептори в стените на червата т.е. пречещ на опиоида да се свързва с тези рецептори, в резултат на което оксикодонът не оказва въздействие върху храносмилателната система и по този начин намалява риска от опиоидно индуцирана констипация.

Пациенти, които са били на опиоидна терапия преди да преминат на този медикамент, са имали статистически значимо подобрение на функцията на стомашно-чревния тракт в сравнение с пациентите, лекувани само с оксикодон с удължено освобождаване четири седмици след началото на лечението. Подобрение на дефекацията при лечение с оксикодон с удължено освобождаване се наблюдава след едва една седмица при някои от пациентите, приемащи от това лекарство.

У нас от 2011 г. тази иновативна молекула с доказана ефективност Targin вече се прилага и при български пациенти. Изводите от европейското клинично проучване с него показват, че страничните ефекти като гадене, замаяност, стомашни болки, констипация и др.са значително по-малко,  качеството на живот е значително подобрено, след 28 ден от лечението и има постигнат контрол-намаление на болката при над 42%  от всички заболявания.

Уникалната документална пиеса „Разкази за рака”, със специалното участие на д-р Антоанета Томова, Началник на I Вътрешно отделение към КОЦ Пловдив, в ролята на д-р Лорънс, представи емоциите на лекаря, на пациента, и на близките му, всички те поставени в екстремна ситуация – преодоляване на болестта.

-„Постановката „Разкази за рака” е вълнуваща документална пиеса за хора, преживели най-страшната болест. Тя е едно пътуване през страданието и опознаването на човека в екстремна ситуация и е възможност да се докоснем до съдбите на хората. Ракът е болест, която определено не искаме да срещаме лично. Така пиесата и играта ни дават възможност да преживеем неща, които смятаме, че се случват само на другите. Когато се случат на нас самите, сме доста изненадани... Страхът от болестта рак представлява в концентриран вид страха ни от живота. Сигурни сме, че и двете имат летален изход. Въпросът е какво правим с битието си в периода на знанието, че сме смъртни. И когато внезапно разберем, че времето ни е още по-кратко, как се справяме с ограниченията. Така или иначе, има два основни пътя – човек или се предава, или се бори - и с рака, и с живота", каза Петър Кауков, режисьор на пиесата.

------

Петър Кауков е роден през 1970 г. в Пловдив. Завършва НАТФИЗ с две специалности - Актьорство за драматичен театър и Театрална режисура. Завършва ателието за млади режисьори от Югоизточна Европа, с ръководител Андрей Шербан. Защитава магистърска степен с тезата "Шекспир, Ноктюрно". Като актьор е играл на сцените на Театър 199, Театър "Българска армия", Държавен сатиричен театър и Драматичен театър - Пловдив. Там той поставя "Дългото сбогуване" от Тенеси Уилиамс, "Дванайсета нощ"  и "Сън в лятна нощ" от Уилям Шекспир, "По-близки до земята" от Желко Хубач и спектакъла "Bai Ganyo", който се играе вече 10 години.

Поставял е в Малък градски театър "Зад канала", ДТ-Благоевград, както и две постановки в Сърбия и една в Босна и Херцеговина. Режисирал е еднократни сценични прояви за Празници на изкуствата "Аполония", Британски съвет и Roche-България. Петър Кауков е председател на Експертния борд на Швейцарската културна програма в България (от 2002 г. до 2004 г.), заместник-директор на Драматичен театър - Пловдив (от 1999 г. до 2006 г.) и заместник-директор на Младежки театър "Николай Бинев" (от 2006 г.).

В Младежкия театър поставя "Черна комедия" от Питър Шафър и "Островът на съкровищата" от Кен Лудвиг, по романа на Робърт Луис Стивънсън. Владее няколко езика и превежда от английски и сърбо-хърватски. Последните му постановки, през 2011 г. са: "Младият принц и Истината" от Жан-Клод Кариер и "Любов и пари" от Денис Кели. Като творец и мениджър е участвал в много международни фестивали, конференции и ателиета - не само в България, но и в Гърция, Израел, Македония, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Украйна, Франция. От 2011 г. е поканен за участник в US/Bulgaria Stage Directors Exchange Project - съвместен проект на "Арт Офис" - София и The Drama League of New York.
-------
Първоначално морфинът навлиза в Европа като противодирично средство. При опиоидните лекарства той е златен стандарт в клиничната практика. Имодиумът също е опиоидно лекарство.
Според СЗО при лечението на онкоболката  трябва да се съблюдава тристъпален режим. Но сега все повече и повече се разширява използването на опиоиди не само при онко, но и при други видове болка.
Но ниска доза морфин,при онкопациенти, неприемали никога опиоидни медикаменти, с умерена или силна болка, намалява интензитета и с 50%. А при терминален стадий на онкозаболяване дори може да не се минава стриктно и педантично през 3-те стъпала.
Ето защо комплексната оценка на болката е неразделна част от всички насоки, правила и стандарти на лечение и целта в крайна сметка е неговата оптимизация, предписаната и дадена адекватна доза  лекарство и контрол над страничните му ефекти.