Правят регистър на лекарските грешки у нас

Омбудсманът Константин Пенчев инициира дискусия, по повод изострянето на отношенията пациенти-лекари и лекари-държава, на 15.03.т.г..
Участие в нея взеха представители на БЛС, национално представени пациентски организации, синдикати в сферата на здравеопазването, съвета за журналистическа етика и Съвета за електронни медии.
По думите на доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) като цяло има хаос и неяснота в сферата на здравеопазването. Причините са здравната реформа, която всеки път започва от начало и спецификата на материята, която здравните институциите трябва да могат да аргументират и приведен на "човешки език" пред медиите, защото има риск медиите да се окажат големите виновници за проблемите в здравеопазването, макар че те не могат да бъдат същинската причина за проблемите в даден сектор, каза той.
Според него при човешките истории в случаи на медицински грешки има "сензационно мелодраматичен момент", който често се експлоатира и лесно настройва обществото срещу лекарите. Ето защо е нужен по-добър баланс, тъй като лекарите и без това са на изчезване и медиите трябва да ги пазят, каза още той и допълни, че е необходима институционална политика и отношение на медията към лекаря.
Проблемът не е само в медиите. Нашето общество е малко или повече болно и то дава заявка, то иска виновни, а медиите откликват на болната теза на обществото. В здравеопазването, както и в други сфери, когато няма реформи, хората търсят виновници и да “обесят някого“, което е проблем на “20-годишната безпътица“ у нас, смята омбудсманът Константин Пенчев.
Експерти от Агенция "Медицински одит" (ИАМО) съобщиха, че няма единни дефиниции на "лекарска и медицинска грешка" в европейските държави. Те предложиха на обсъждане работни определения, които да влязат в законодателството. Според тях „лекарска грешка” е „професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за живота и здравето му, които са могли да бъдат предотвратени”, а „медицинска грешка” - „неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия или нормативни изисквания, или приложение на грешен план за постигане на целта”.
В първия случай се акцентира върху персоналната вина, но само при наличието на оптимално осигурени условия за извършване на дейността, а във втория върху слабостите в организацията и мениджмънта.
Експертите на медицинския одит коментираха, че когато се търси персонална вина се създава атмосфера на напрежение и има страх сред лекарите от наказание, търси се конкретен виновник и е разпространена културата на обвинение т. е налице е липса на отчитане на грешката, докато при системен подход към грешките се изгражда култура на доверие, извличат се поуки и се цели да не се допускат грешки повторно.
Според тях персоналната вина не води до отстраняването на проблема, а до задълбочаването му.
Доц. Златица Петрова, директор на ИАМО заяви, че при „лекарската грешка” има включена персонална вина, персонално отношение, което е много трудно доказуемо, тъй като медицината е екипна дейност. Затова по-легално е определението за „медицинска грешка” и ако законодателят реши да регламентира понятията, експертите и ще помогнат със съвети.
Поля Голева,юрист, обаче бе категорична, че проблемът не е законодателен, а медицински и подобна дефиниция „лекарска грешка“ не трябва да има в който и да е закон, защото това ще доведе до големи проблеми в правоприлагането.
-Ако дефинираме „лекарска грешка”, то тогава всички професии, които са рискови и правно регламентирани, ще предявят претенции да се дефинират и техните грешки, като грешка на строителя, съдебна грешка шофьорски, които са много повече от медицинските, а това ограничава приложното поле, посочи тя. По думите и съществуващото у нас законодателство е достатъчно добро, по силата на което и сега за лекарите могат да възникнат гражданска, административно-наказателна, дисциплинарна и наказателна отговорност. Според нея затрудненията са по-скоро на ниво доказване на виновното поведение на лекаря или на медицинския специалист в сферата на съдебното производство и са свързани най-вече със съдебно-медицинската експертиза на вещите лица, с евентуални лични връзки между отделни лекари, както и със страха на даден експерт да даде обективно заключение, тъй като не знае дали той самият впоследствие няма да стане обект на подобно деяние. Едно от възможните решения е в спорни случаи да се прави независима експертиза от чуждестранни медицински специалисти.
Между лекарите и обществото трябва да стои единствено правото, заяви председателят на етичната комисия към Българския лекарски съюз проф. Милан Миланов.
По думите му се наблюдава процес на негативно отношение и недоверие към медицинската дейност. Засилва се „пресата" на обществото над лекарското съсловие, което води до страх от иновации и поемане на риск, което е неминуемо в лекарската професия и до понижаване качеството на медицинските услуги.
В света между лекарите и обществото не стоят журналистиката и МВР, а правото. Ние сме за правото, не искаме да работим под пресата на обществото. БЛС иска обществен консенсус за дефиниране на понятието „лекарска грешка, подчерта той.
Проф. Миланов препоръча на експертите от ИАМО да четат и българска, освен чуждестранна литература, тъй като в учебник на проф. Стойчо Раданов от 1996 г. има ясна дефиниция на лекарската грешка.
Той съобщи, че в края на март или началото на април БЛС ще организира дебат за изграждането на регистър на медицинските грешки.
Правят регистър на лекарските грешки у нас
Всички европейки държави също работят в посока изграждане на единен регистър (за регистриране и докладване) на лекарските грешки.
Участниците в дискусията се обединиха около идеята за създаване на регистър на лекарските грешки. Те бяха единодушни, че не трябва да се правят поименни списъци на сгрешилите лекари, защото това може да се случи и на най-добрият професионалист и че при регистрирането и анализирането на лекарските грешки у нас трябва да се заложи на системния, а не на персоналния подход. Информация за лекарските грешки трябва да има, за да се извлича поука от тях и да се предотврати повтарянето им в бъдеще.
Представители на пациентски организации пък поискаха създаване на Фонд за обезщетение на пациентите при медицински грешки, което според тях ще премахне директна отговорност и наказателно преследване спрямо лекарите.
Според зам. министъра на здравеопазването д-р Михаил Зортев обаче, преди да се създаде регистър трябва да се проучи опитът в отделните европейски страни и начинът, по който може да бъде събирана информацията за лекарска грешка, като тя се използва за целите на медицината.
Кой ще събира тази информация, как ще се процедира, е въпрос на дискусия със съсловните лекарски и пациентски организации, поясни той. Случаите на лекарски грешки обикновено не са умишлени, а вероятно се дължат на недостатъчна квалификация или организация на работа, смята д-р Зортев.
Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков отново акцентира, че докато държавата отделя само 3,7 % от БВП за здравеопазване, очакванията на пациентите за качествена здравна грижа няма да се осъществят. Според него срещу медицинските специалисти се води медийна война, която засилва агресията от страна на пациентите спрямо лекарите по време на изпълнение на служебните им задължения.
Как да работят безгрешно с апаратурата от преди 20-30 год. или с дамоклевия меч над главите им, че ще бъдат наказани, ако надхвърлят стандартите, риторично попита той и заяви, че не най-голям трябва да е бюджета на министерството на вътрешните работи, а на здравеопазването и на образованието.
Д-р Ленков заяви още, че от БЛС предлагат да се инкриминира посегателството над медици, а информацията за случаи на лекарски грешки трябва да се изнася пред медиите единствено и само при доказана вина от компетентните органи.
Д-р Теодора Вълчева от МФ „Подкрепа” бе категорична, че доброволните здравноосигурителни дружества трябва да се пререгистрират като застрахователни, а в противен случай да отворят вратите си за всички пациенти не само за младите и здравите, а и за хората с онкологични и други сериозни заболявания.

……………………
ИАМО кандидатства по европейски проект за създаване на информационна програма за регистрация на медицинските грешки, съобщи доц. Златица Петрова.
Тя декларира, че ако успеят да го спечелят, за което изключително много се надява, ще работят съвместно с БЛС и БЗС.
Според нея лекарските грешки няма да се вписват в регистъра поименно, защото желанието им е по-скоро да променят системата и да подобрят качеството, отколкото да наказват.
Целта на регистъра не е да персонализира кой, защо и да сочим с пръст, а да извлечем поуки. Това е обобщена информация, която е много важна, обясни тя.
………………….
През последните 7 месеца на 2010 г. в ИАМО са получени 553 жалби и сигнали от граждани и институции. В 73 % от случаите става дума за неудовлетвореност от качеството и достъпността на медицинското обслужване. 14% пък се оплакват от корупционни практики. Едва в 8.5% е констатирана лекарска небрежност. При 25 % от тях става дума за деца. В 17,2% от случаите става дума за неизпълнение на изискванията на утвърдени медицински стандарти.
…………………………
Данните от проучване на „Евробарометър”, за периода септември 2009-октомври 2010 г., сочат, че над 25% от анкетираните в ЕС заявяват, че те или техни близки са претърпявали сериозни инциденти по време на хоспитализация. Над 4.1 млн. души годишно са били жертва на вътреболнични инфекции.
Данните от същото проучване за България показват, че 66 % от пациентите у нас се страхуват от допускането на медицинска грешка при тяхната хоспитализация, което е с 16 % повече в сравнение с пациентите в другите страни от ЕС.
72 % от българите смятат, че качеството на медицинското обслужване у нас е по-лошо, при среден процент за ЕС – 33%.
76% посочват че неправилно поставена, закъсняла или пропусната им е диагнозата, при 58% за ЕС.
На въпрос кой отговаря за безопасността на пациентите в съответната страна 48% от българите посочват МЗ, а 44% - изпълнителите на медицинска помощ съответно срещу 32% и 27% за ЕС.
81 % са заявили, че получават информация за допуснати медицински грешки от телевизията, при 71 на сто - за ЕС. 47 % от българите са посочили, че очакват финансова компенсация при установяване на лекарска грешка, а 50 % са заявили, че виновният лекар трябва да бъде наказан.
На въпрос към кого ще се обърнат при случай на медицинска греша отново половината посочват болницата или здравното министерство,а само 35% - към адвокат. За сравнение в ЕС 48% от анкетираните биха потърсили правосъдието за решаване на проблема.