Translate

сряда, 13 октомври 2010 г.

Вирусните хепатити В и С са "тихите убийци"

Страната ни попада в т.нар. средиземноморски район, характеризиращ се със средно разпространение на вирусите. С хроничен вирусен хепатит В (HBV) са 5 - 8% от населението, а с хрониченвирусен хепатит С ( НСV) – 1-2%. Около 11% от носителите на HBV са инфектирани и с  хроничен вирусен хепатит Д (HDV).
Хепатит В се предава по полов път (при полов контакт със заразен партньор), по кръвен път, чрез преливане на кръв и кръвни продукти, по време на хирургични операции, при зъболекарски манипулации, при ползване на общи самобръсначки и общи зъбни четки, татуировки и пиърсинг, акупунктура, венозна употреба на наркотици, козметични (маникюр и педикюр) манипулации, по перинатален път - от майка на новородено, при остра инфекция по време на бременността или чрез преливане на кръв по време на раждането, при разраняване на носната лигавица, инхалирайки кокаин, а според последните проучвания дори и при близък ежедневен битов контакт.
Зъболекарското огледалце е най-големият инкубатор и разпространител на вируса, независимо, че стоматолозите редовно стерилизират инструментите си. Причина за това е технологията, по която се изработва огледалцето. При него дори и да е направена правилно стерилизацията съществува реалният риск от наличие на вируса, съобщи д-р Хасърджиев ".
Поради тази причина американските зъболекари съветват пациентите да си купуват индивидуални огледалца и да ги носят със себе си, когато отиват на преглед при тях.
Често заболяването протича с асимптомна или с грипоподобна симптоматика като обща отпадналост, болки в мускулите и ставите, безапетитие, преходна субфебрилна температура и т. н.. Други специфични признаци са нарушение в метаболизма на въглехидратите, нарушено храносмилане, бърза промяна на настроението, затруднена концентрация и проблеми със съня.
--------
В България, а и в световен мащаб, инфекцията от хепатит В е проблем по-сериозен дори и от ХИВ/СПИН, тъй като се разпространява 100 пъти по-бързо от този на ХИВ/СПИН и е 10 пъти по-инфекциозен от него.
Именно затова кампанията на сдружение „Хепасист" акцентира върху трите крайъгълни камъка - „Ваксинирайте се! Изследвайте се! Лекувайте се!".
Хепатит В предизвиква хронична инфекция при новородените на 100 %, при подрастващите в 70 % и при здравите възрастни под 1 % от, съобщи доц. Красимир Антонов, гастроентеролог и хепатолот в МБАЛ „Свети Иван Рилски" в София.
Теоретично веднъж навлязъл вирусът в човешкия организъм не го напуска повече. Той заразява чернодробните клетки, започва да се размножава и бавно да заразява нови клетки т. е. процесът е необратим и води до възпаление и нарушаване на функциите на черния дроб. В повечето случаи минават доста години преди заразеният да се увреди сериозно и да има оплаквания. При 70 % от болните този хепатит протича без никаква симптоматика.
У нас над 350-400 000 души са с хроничен хепатит В. Вирусът се съдържа практически във всички телесни течности, но най-високата му концентрация е в кръвта и гениталните секрети. За предаването на инфекцията значение освен кръвта има спермата и слюнката (особено при кръвни примеси в нея) на заразените лица.
Едва 4-5 %, от имащите хепатит В, се излекуват инфинитивно. При 15 до 30 % от пациентите вирусът може да бъде потиснат. В 30% от случаите се проявява само възпаление на черния дроб. Около 20% от болните с хроничен вирусен хепатит развиват чернодробна цироза. 5-10% обаче без да имат чернодробна цироза развиват първичен рак на черния дроб.
Със съвременните антивирусни медикаменти това на практика нелечимо заболяване може да се контролира.
НЗОК поема на 100% лечението на хепатит В, но в действителност повечето от пациентите често сами плащат за лечението си, значителни суми месечно, които се явяват непосилни за болшинството от тях. Това се налага, за да няма прекъсване в терапията им, във време на подновяване на протоколите за лечение, които вместо до 30 дни им се дават след 50 дни, твърди лекуващ се в момента пациент.
Лекарите пък често биват глобявани от здравната каса за това, че хоспитализират болните от хепатит, само за да ги изследват. Те също твърдят, че го правят само и единствено за да не плащат пациентите, тъй като някои от изследванията са доста скъпи.
Две са възможностите за лечение при хепатит В - с Интерферон (през последните години пегилиран интерферон с удължено действие) или нуклеозидни аналози, потискащи размножаването на хепатитния вирус.
Хепатит В може да се предотврати чрез ваксинация. Ваксината е включена в Имунизационния календар на Р. България от 1992 г. и е задължителна при раждане на децата, които практически до 18 г. не боледуват от хепатит В. Но това не означава, че те не могат да се заразят с хепатит А или С. Специалистите препоръчват подрастващите да се ваксинират срещу хепатит В, при навлизането им в сексуално-активната възраст.
Над 100 000 са хронично болните с хепатит С в страната. При част от заразените вирусът „спи”, т. е., те са носители, без реално болестта да им вреди. При други обаче в рамките на 20-30 години се развива тежко чернодробно увреждане, водещо до цироза и/или рак.
Важна особеност на този вирус е голямата му изменчивост, поради което все още няма изработена ваксина срещу хепатит С. Разпространява се само по кръвен път. С повишен риск от заразяване с HCV са венозни наркомани, използващи общи игли и спринцовки и пациенти на хемодиализа.
Хроничният вирусен хепатит С (HСV) също в значителен процент протича асимптоматично. При 30% от болните нивата на чернодробните ензими остават в норма. Едва при по-специфични изследвания заболяването се открива. 10% от пациентите успяват сами да се преборят с вируса.
Независимо, че при тези болни вируса също хронифицира лечението дава доста добри резултати в над 50%. Много зависи обаче от разновидността на вируса и от така наречения генотип. Значение имат също и активността на вируса, състоянието и възрастта на болния, както наличието на съпътстващите заболявания.
Борбата срещу хепатит В и С, така наречените „тихи убийци”, е всъщност борба срещу първичния рак на черния дроб. Ако бъдат хванати навреме и двете инфекции могат да се контролират и лекуват.
Хепатит D е характерен за бедните държави. Той при 100 % от пациентите предизвиква хронична инфекция. Характерен е само за ниските социални слоеве на обществото и предимно ромите, като в 70-80 на сто от пациентите прогресира до цироза. Разпространява се само в комбинация с Хепатит B, и не може да се предава самостоятелно. Значително увеличава вероятността за последствията от Хепатит B. Възможно е едновременно заразяване с двата вируса (коинфекция) или заразяване на фона на вече съществуваща хепатит В вирусна инфекция (суперинфекция). Заразяването става по един и същи начин и при двата вируса.
На фона на всичко това у  нас няма  национална скринингова програма за хепатит.
-----
ОПЛ има много важна роля в съвременната диагностика на хроничните и вирусни хепатити, тъй като пациентите имат най-пряк достъп до него. Когато към тях се обърнат пациенти с проблем в областта на черния дроб, те задължително пускат изследвания и за вирусен хепатит В и С – ехографски, серологични и др. за пациентите, за които имат и най-малките съмнения, че са инфектирани. Активното търсене от страна на личния лекар на анамнеза при пациента за кръвопреливания в миналото, за аборти, за големи оперативни интервенции, за стоматологични манипулации, свързани с обилно кървене, е нещото, на което ОПЛ трябва да обърнат най-голямо внимание. И ако се окаже, че има инфектирани, те да бъдат насочени към нас специалистите. Всички болни с чернодробна цироза следва да бъдат изследвани за вирусни хепатити, тъй като голяма част от т.нар. „алкохолни цирози” се оказват и носители на хепатит С. Всички карциноми на черния дроб в голямата си част се оказват, дължащи се на хепатит В и С. Така че ако искаме добра профилактика на тежките чернодробни заболявания (като цироза, първичен рак на черния дроб) се налага ранна чернодробна диагностика на тези инфекции, както и ранното им лечение, каза доц. Антонов.
--------
При вирусните хепатити
Ранната диагностика, ваксинацията и навременното лечение са от ключово значение за изхода на чернодробната болест.. Не бива да забравяме обаче и факта, че някои от медикаментите предизвикват резистентност. При терапията с интерферон обаче такава не се наблюдава. А една резистентност към даден медикамент неминуемо води към нова резистентност, но на друга лекарствена група. Затова и специалистите смятат, че монотерапията с нуклеотидни/нуклеозидни аналози при лечението на хепатит В неминуемо ще създаде, след време, биологични чудовища, именно поради резистентността и тежките реакции при спиране на лечението. Предимството в случая е удобната употреба (таблетки) и ефикасното потискане на вирусната репликация. Препоръчителни са кратките курсове на лечение, смяна на използвания лекарствен продукт с друг или включване на лечение с интерферон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар