петък, 27 септември 2013 г.

Здравният министър д-р Таня Андреев: здравеопазването в България е оставено на собствен ход и намиращо се в разруха



В първите 100 дни от управлението ни в МЗ основно се гасяха пожари

По думите на здравния министър д-р Таня Андреева-Накъдето и да се обърнеш, проблемите са много. Затова и всички сме недоволни от здравеопазването ни.

Необходима е приемственост, защото никоя реформа не се прави за един мандат. Работна група ще работи по най-спешните мерки, които трябва да се вземат. След това ще седнем на една маса с политиците – управляващите и опозицията. Ако не се разбере, че тук няма място за конфронтация, аз не съм оптимист, че нещо добро ще се случи със здравеопазването”. Тя увери, че през последните 100 дни това, което е правила в здравеопазването е да гаси пожари, образно казано.
„Родното здравеопазването е в погром, тъй като през последните години то е оставено на собствен ход. Бюджетирането сякаш е мислено до средата на годината, сякаш след предишното управление светът ще свърши, но той продължава”, обяви д-р Андреева, след среща с директори на болници и ръководството на НЗОК.
Според нея вече има и университетски болници, които са в практически фалит, като посочи за пример тази в Стара Загора. „През тези болници минава 80% от основния поток от пациенти и няма никакъв начин те да бъдат закривани, защото са с лоши финансови показатели”, заяви тя и добави, че се правят вече оздравителни планове за тях. Две основни причини посочи, заради които се е стигнало дотук. Едната е, че през последните години е допуснато откриване на нови лечебни заведения, без ясни критерии, като броят им е 32 само за последните 4 години, а другата, че от общественият ресурс за здравеопазване са прибрани в държавния бюджет около 1.5 млрд. лв..
Всичко това налага прилагането на изключително спешни мерки от страна на МЗ и НЗОК, заяви тя.
Като една от мерките болниците да бъдат спасени д-р Андреева посочи въвеждането на различно заплащане за различните държавни болници, в зависимост от тяхната компетентност и дейността, която извършват, като поясни, че различните нивата на компетентност са свързани с различна обезпеченост откъм апаратура и иновативни методи за диагностика и лечение.
„Едно е да се лекува в болницата в Трявна, съвсем друго в университетска болница, където има последен клас апаратура и себестойността на всяко едно изследване е различна”, заяви още тя.
В тази връзка управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова бе категорична, че реформата в болничната помощ трябва да започне от ясните критерии за сключване на договор с НЗОК. Тя се мотивира с това, че например в София има страшно много ядрено-магнитни резонанси.
„Крайно време е наистина да се очертаят високотехнологичните болници, защото нека да погледнем навън и да видим колко ядрено-магнитни резонанса има в София. И най-богатата държава не може да си го позволи. Ето от тук трябва да започнат нещата. Пренасищането да бъде регулирано и от тук ще се освободи ресурс. На това вече ние му казваме реформа. Другото е кръпки", допълни д-р Тодорова.
Стана ясно, по време на пресконференцията, че към края на месец август задълженията на държавните болници възлизат на 326,5 млн. лева, като 65 милиона от тях са просрочени. Ако към тази сума се прибавят и дълговете на ведомствените лечебни заведения, общите задължения ще надвишат 500 млн. лв.

Няма коментари:

Публикуване на коментар