Предвидимост, прагматизъм и качествено законодателство биха подобрили бизнес климата и биха направили българите по-богати.Административната тежест ограничава ефективността на бизнеса в България
повече стабилност и предвидимост, ако действията на институциите са водени в по-малка степен от популизъм и в много по-голяма от прагматизъм и познаване на принципите на пазарната икономика, ако корупцията бъде премахната и, най-вече, ако се засили диалогът между властите – изпълнителна, законодателна и местна, и заинтересованите страни по всяка важна тема. Така българската икономика ще е много по-ефективна и печеливша, ще се създадат условия за привличане на повече чужди инвестиции и всичко това ще доведе до чувствително подобрение на качеството на живот на хората.
Икономическата обстановка в страната би се подобрила чувствително, ако законодателният процес е по-устойчив и предвидим, а законодателството - по-качествено. Повишеното качество на нормативните актове ще доведе до намаляване на административната тежест върху бизнеса чрез недопускане на възможност за противоречиви тълкувания на законови текстове и чрез подобряване на работата на администрациите. По-добре написаните закони биха допринесли и за по-ефективна работа на правораздавателната система у нас. Това показват резултатите от анкета на тема „Как да подобрим бизнес средата у нас в полза на икономиката и хората?“, проведена сред членовете на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ПроМаркет, T MARKET, Фантастико и Хиполенд.
Компаниите се обединяват около тезата, че за подобряване на законодателния процес в страната е необходимо бизнесът да участва активно в подготовката на законовите текстове, а представителите на изпълнителната и законодателната власт да се вслушват в аргументираните и разумни предложения на страните, които биха били пряко засегнати от приемането на съответните нормативни текстове. Стъпки в правилна посока биха били и избягването на популистки законодателни инициативи и намаляването на административната тежест върху работата на компаниите.
Непредвидимостта и популизма влошават бизнес климата, а макроикономическите показатели и инфраструктурата са сред плюсовете на бизнес климата у нас.
Като сериозен недостатък на бизнес средата у нас анкетираните посочват и популистките политики „под натиска на улицата“ като приемането на нови диференцирани ДДС ставки или на прословутото ПМС 70 от 2020 г., заради което срещу България беше стартирана наказателна процедура от Европейската комисия. Съществен проблем е и корупцията в страната и клиентелизмът. Според участници в анкетата в България „правилата за фирмите са различни, политическите приятелства със “силните на деня” се оказват по-силен аргумент от бизнес уменията и компетентността на бизнеса.“
Според други бизнес климатът в България все пак има и положителни характеристики. На първо място те посочват показатели като стабилна макроикономическа рамка, ниска инфлация, фиксираният валутен курс и членството на страната в ЕС и НАТО. Като плюсове са посочени и ниското данъчно облагане, отличното интернет покритие и IT инфраструктура, постепенното увеличаване на покупателната способност на хората, сравнително ниските разходи за труд и цените на недвижимите имоти.
Диалогът между държавата и бизнеса ще подобри качеството на законодателството са единодушни участващите в анкетата.
Водещите ритейлъри у нас подкрепят тезата, че едно законодателство е работещо тогава, когато има ясни правила, които се спазват и гарантират защитата на правата на потребителите и производителите, тъй като само така бизнесът може да се развива дългосрочно и устойчиво. Един от участниците в анкетата посочва, че „Основен проблем е отсъствието на диалог с бизнеса и същинско обществено обсъждане при приемане на определени нормативни актове, неразбиране на същината на бизнеса с оглед регулацията му и приемане на ограничителни или утежняващи мерки понякога.“
Членовете на СМТ посочват няколко области по отношение на законодателния процес, които се нуждаят от чувствително подобрение. Първата е качеството на нормативните документи – закони, постановления и наредби. Според резултатите от анкетата в голямата си част те са некомпетентно написани. Редица актове се приемат без задълбочена предварителна оценка на въздействието и обсъждане и без съобразяване с разумни и аргументирани предложения от заинтересованите страни. Според една от компаниите: „Не се спазва определения законодателен процес, изискващ реална оценка на въздействие, публично обсъждане с отразяване на позициите / становищата на засегнатите страни и време за подготовка преди началото на действие на промените.“
Като важен проблем са посочени и популистките законодателни инициативи, които се засилиха по време на коронакризата. Такъв нормативен акт напр. е „Постановление № 70 на Министерския съвет от 2020 г. за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговските обекти, представляващи вериги от магазини“. Това постановление не само, че противоречи на европейското законодателство, но дори доведе и до старт на наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България.
Втората област, в която има чувствителна нужда от подобрение, е предвидимостта, тъй като нормативната база у нас се променя твърде често. Закони и наредби се приемат без задълбочени анализ и обсъждане и с популистки аргументи, в резултат на което не кореспондират с бизнес действителността. За пример може да бъде даден ЗДДС, който само в рамките на миналата година претърпя изменения повече от 3 пъти“.
Според компаниите, законодателният процес в България ще стане много по-качествен, ако преди приемането на закони, касаещи бизнеса, бъде изготвена задълбочена оценка на въздействието им и те бъдат подложени на обществено обсъждане с участието на представители на реалната икономика. Друга стъпка в правилна посока би била избягването на ad hoc законодателство, особено на такова с популистки или протекционистки цели и директивите на ЕС да не се транспонират в последния момент или след срока им, тъй като това води до множество грешки.
Членовете на СМТ оценяват работата на администрациите по отношение на бизнеса от „силно неефективна“ до „по-скоро неефективна“. Според участниците в анкетата, първата посока за подобряването на работата с различните институции е чрез качествено законодателство да се създадат ясни правила за тяхната дейност. Това ще доведе до недопускане на противоречиви интерпретации на нормативната база, а от тук и до намаляване на административната тежест върху бизнеса и ускоряване на процесите.
Участниците в анкетата на СМТ заявяват и, че затрудненията в работата на администрациите се дължат и на дефицит на добри професионалисти в тях и на честата смяна на служители. Това води до непостоянство и ниско качеството на извършваните административни услуги. Ето защо като важна стъпка за постигане на по-висока ефективност в работата на институциите те посочват необходимостта от инвестиции от страна на държавата в изграждането и задържането на компетентни служители.
Според тях въвеждането на електронни услуги ще подобри работата на администрациите, а държавата трябва да е партньор, а не враг на бизнеса.
Участниците в анкетата на СМТ оценяват най-ниско работата на правораздавателната система в страната и я определят като „силно неефективна“ и „по-скоро неефективна“. Тази оценка се основава отново на некачествените правни норми, и на изключително бавното правосъдие.
В резултат на неясното законодателство в България липсва еднопосочна и уеднаквена съдебна практика. Един от водещите ритейлъри у нас заявява, че: „Така често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава несигурност и непредвидимост за бизнеса“. Друг от участниците в анкетата посочва като причина за различни решения „Липсата на специализация по дела, касаещи бизнеса, например по конкурентното законодателство. Освен това ключови съдилища са изключително натоварени, което води не само до бавно правосъдие и некачествени решения, но и до произнасяне по дела с висок материален интерес или голямо обществено значение с нелогични аргументи от страна на последна съдебна инстанция, особено в административния и административно-наказателния процес“.
Според членовете на СМТ подобряването на работата на правораздавателната система отново е функция на подобряването на законодателството, а системна работа по посочените от тях проблеми би довела до съкращаване на срокове и избягване на противоречива съдебна практика в различните съдилища.
В заключение членовете на СМТ заявяват своята готовност да бъдат активен партньор на държавата и да подкрепят с опита и експертизата си действия, които биха довели до подобряване на бизнес климата в България. Според една от компаниите това може да се постигне ако „има по-голяма прозрачност и ясни закони и правила, които се прилагат еднакво навсякъде, както и задълбочен експертен анализ за влиянието им върху обществото и бизнеса, преди да бъдат приети“, а според друга трябва да има „Открит и честен диалог с бизнеса и справедлив регулаторен и съдебен процес“. Компаниите очакват и подкрепа от правителството за бизнеса, който е прозрачен в своята дейност. Според друг участник „Е необходимо управляващите да приемат бизнеса като партньор в изграждането на силна и печеливша българска икономика, а не като враг, когото трябва да контролират и притискат и въобще да му пречат да работи и да се развива.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар