Съсловни, пациентски и браншови организации настояват 10% от акцизите върху цигари, алкохол и гориво да се отделят за системата
По време на събитието бе обсъдена възможността за допълнителен финансов ресурс за здравеопазване през 2021 г. в контекста на предстоящите предизвикателства, свързани с пандемията, очакванията на българското общество за развитието на здравеопазването и осигуряването на допълнителни средства за устойчивото финансиране на системата. Споделени бяха очакванията на организациите в сферата на здравеопазването за увеличено търсене на медицински услуги и лекарствена терапия през 2021 г. в резултат на забавянето или отлагането на посещения при лекар през 2020 г. и опасенията им, че предвидените в проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г. средства няма да бъдат достатъчни.
Бяха представени и данни от национално представително проучване за нагласите на българина за развитието на здравната система, проведено през август т.г. от агенция „Тренд“, както и анализ „Акцизи по предназначение“ на Експертен клуб за икономика и политика /ЕКИП/, свързан с подобряване на публичното финансиране с помощта на бюджетно-неутрални инструменти. Според изследването българите виждат решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването. Категорично мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол /74 на сто от анкетираните/. Анализът на ЕКИП отчита, че средствата могат да бъдат осигурени като се заделят 10% от акциза на тютюневите изделия, алкохола и горивата, което е над 0,5 млрд. лв. повече за здравеопазване.
Според председателят на БЛС д-р Иван Маджаров е необходимо да се вземат спешни мерки за повече инвестиции в здравеопазването и те да се разглеждат като нещо, което се прави за бъдещето, тъй като в противен случай след 3-4 години системата няма да може да поеме нуждите на обществото. Той допълни, че проектобюджетът на НЗОК за 2021 година не гарантира увеличаване на възнагражденията на българските лекари и сестри, а дори и не гарантира тяхното запазване.
„Не може да се разчита само на НЗОК да се справя с всички проблеми в системата на здравеопазването. Тази година и следващата опитите всичко да се стовари на нея ще доведат до притискането й към стената. Призовавам институциите да не притискат повече здравната каса, защото тя ще ни е необходима и по-нататък. Пример за това е, че се опитваме да осигурим помощта за Ковид болните в лечебни заведения, които нямат възможност да го правят през условията, които е длъжна да изпълнява здравната каса. Обещаните 126 млн. лв. юни месец още не са внесени в бюджета на НЗОК и настояваме отговорно да се погледне на бъдещото за следващата година,“ каза д-р Маджаров.
Проф. Асена Сербезова, председател на БФС допълни, че е необходимо инвестициите в здравеопазването да са насочени към качеството на услугата, както и да се прави проверка на удовлетвореността на пациентите, какво се е случило с тях, как е подобрен животът им. Тя апелира към дългосрочен подход в управлението на системата, който да не ощетява нито един участник в нея и добави, че е необходимо цялостно дългосрочно и холистично мислене за здравеопазването.
Изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев заяви, че на здравеопазването е необходимо да се гледа като на система, в която трябва да се инвестира повече и по-ефективно и която носи възвръщаемост под формата на увеличена продължителност на живота, повече години в добро здраве, намалени усложнения и смъртност. Системата не само има нужда от повече ресурс, но той да бъде умно инвестиран, така че да отговори на очакванията на българските граждани и да им помогне да бъдат икономически и социално активни по-дълго време. С общи усилия можем да говорим за подобряване на българското здравеопазване в следващите години чрез повече и по-добре вложени средства в публичния сектор, допълни Денев.
По думите на проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, инвестициите не трябва да бъдат в сгради, апаратури и т.н., а в ново мислене, така че болниците да се превърнат във високотехнологичен център, а хората да се лекуват по домовете си.
В Отворено писмо, подписано в края на форума, представителите на съсловните, пациентските и браншовите организации се обединиха в обща позиция за финансирането на здравната система. В него те заявяват:
„Като приветстваме готовността на правителството да осигури допълнително финансово обезпечаване на здравната система през 2021-та с 460 млн. лв. смятаме, че е необходимо тези средства да бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса и разпределени оптимално целесъобразно по бюджетни пера, за да бъдат гарантирани неотложните разходи за справяне с пандемията и осигуряване на здравното обслужване на българските граждани“.
Друго предложение към правителството и ресорните комисии в парламента е допълнителните средства за здравеопазване през следващата година да бъдат осигурени като 10% от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия, спиртните напитки и горивата да се използват за финансиране на бюджетни пера в НЗОК. Тези средства да бъдат разходвани за ограничаване, промоция, превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на тютюневи изделия, злоупотребата с алкохол и ефектите от горивата, които също са свързани с влошаване на общото здравно състояние на обществото.
Документът е подписан от представителите на БЛС, БФС, ARPharM, както и от Националната пациентска организация, Конфедерация за защита на здравето, Националното сдружение на частните болници, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската Генерична Фармацевтична Асоциация и Българската асоциация на търговците на едро с лекарства.
Отвореното писмо бе адресирано до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, министъра на финансите Кирил Ананиев, председателя на Комисията по здравеопазване към 44-то Народно събрание д-р Даниела Дариткова, председателя на Комисията по бюджет и финанси към 44-то НС Менда Стоянова, председателя на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева и проф. Петко Салчев, управител на НЗОК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар