Евростат: В три български региона живеят най-кратко в ЕС

"Рекордьори" по най-ниска продължителност на живота в ЕС са регионите Северозападен (73,3 години), Югозападен (74,4 години) и Северен Централен (74,4 години), сочат данните от анализ на Евростат ,за различията в средната продължителност на живота по региони в ЕС през 2016 г., спрямо 81 години за страните от евросъюза.

С най-висока продължителност на живота са жителите на Испания (най-вече в столичен регион Комунидад де Мадрид  - 85,2 г., следван от още два испански региона Ла Риоха и Кастилия Леон  - и двата по 84,3 г.) и

Италия (регион Тренто - 84,5 г.), където по-голямата част от регионите с относително ниска продължителност на живота са предимно в източните региони на ЕС.

Средната продължителност на живота от 74,9 години у нас, отново нарежда страната ни  с най-нисък показател и сред съседните балкански страни по средна продължителност на живота: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години и др.

Статистиката показва, че средната продължителност на живота в страната през 2016 година е била 74,9 години, което отново ни поставя в дъното по продължителност на живота в ЕС.

Съгласно данни на НСИ най-висок процент застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин (29%), Габрово (28%), Кюстендил и Ловеч - по 26%.

Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17% и в област Варна - 18%.

Данните на националната статистика показват още и значителни деформации във възрастовата структура на населението у нас за 25-годишен период. През 1990 г. населението под трудоспособна възраст е съставлявало 22% от всички български граждани, населението в трудоспособна възраст е било 55%, а над трудоспособна възраст са били 23% от българите.

През 2016 г., структурата на населението ни се е променила както следва: под трудоспособна възраст - 15%, в трудоспособна възраст - 60% и над трудоспособна възраст - 25%. Тоест, увеличава се броят на българите в пенсионна възраст, но намалява процента на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват блага за нацията, остава почти един и същ.
Според демографската прогноза от анализа "Хоризонт 2030: Демографски тенденции в България", до 2030 г. населението у нас ще намалее с 1 450 000 души, а 42% от него ще бъде съсредоточено в шест града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. 

Прогнозира се също през 2030 г. 20% от населените места у нас да бъдат без население и да бъдат обезлюдени, като през 2001 г.те са били едва 2%. Заради процесите на намаление на населението прогнозата на учените към 2030 г. е 60 процента от територията на страната да се превърне в "демографска пустиня".

Снимка: nova.bg