Заболяванията предавани от кърлежи са: хеморагична треска, която се
причинява от кърлежите из полетата в Югоизточна България, лаймска болест и
марсилска треска – от кърлежи по градинките и парковете в града.
По данни за м. г. втората група обхваща над 20% от всички кърлежи,
съобщи проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център за заразни и
паразитни болести (НЦЗПБ), пред bTV.
Според него тази годината картината ще остане същата или ще бъде с по-висок
процент на зараза.
Той подчерта, че няколко хиляди души умират от инфекциите, а стотици
хиляди боледуват от тях. Последният случай на починала от марсилска треска е
76-годишна жена от Камено, която късно разбрала, че е ухапана от заразен
кърлеж.
Заради по-влажното време и дъждовете рисковите места ще бъдат
обработвани по-често.
-Въпреки това след всеки излет навън трябва добре да се оглежда тялото,
особено на децата. Кърлежът отделя вещества, от които не можеш да разбереш, че
те е захапал. Най-важното е да бъде свален бързо. Доказано е, че кърлеж, който
е престоял в кожата по-малко от 24 часа, не може да пренесе заболяване, каза
проф. Кантарджиев.
Той поясни, че мястото на захапването трябва да бъде дезинфекцирано
след като кърлежа бъде изваден.
„Кърлежът не се маже с олио, не се гори с цигара, не се върти наляво
или надясно. Вади се изключително внимателно, като е важно да се извади
и хоботчето. Това се случва с премерена сила и перпендикулярно на кожата. Ако
хоботчето остане в кожата, то може да бъде извадено с игла. Над 30% от хората
си го вадят сами, през годините се специализират. Хубаво е след ухапване да се
прави профилактика с антибиотик“, каза още проф. Кантарджиев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар