Белодробният карцином (ракът на белия дроб)
засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб. Статистиката показва, че от всички
онкологични заболявания белодробният карцином е най-често срещаната причина за
смърт при мъжете и втората при жените. Годишно в Европа 270 000 от
диагностицираните с това заболяване умират.
Ранното откриване на белодробен карцином в САЩ е 35%, а в повечето
страни от ЕС надхвърля 20-25%. У нас то обаче е трагично ниско. Само 15% от
случаите се диагностицират в първи и втори стадий на заболяването, когато то
е дефинитивно лечимо. По-добра преживяемост се регистрира само при
пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за
своевременно оперативно и медикаментозно лечение. При над 70% от пациентите белодробният карцином се
диагностицира късно - в трети и четвърти стадий, когато прогнозата за 5-годишна
преживяемост не надхвърля 5%.
Това стана ясно по време на първия модул от Академия за журналисти -
„Рак на белия дроб - иновации в диагностиката и лечението“, организиран от
„Астра Зенека България“.
В България белодробният карцином е най-честата причина за смърт от
злокачествени заболявания при мъжете и петото по честота заболяване при жените.
От 1980 г. до 2013 г. това онко заболяване бележи трайна тенденция за увеличаване
с 5,5% при мъжете и с 1,2% при жените. Тенденцията трайно нараства и при
смъртността.
Броят на новооткритите случаи у нас на белодробен карцином годишно надхвърля 3794, посочи в презентацията си доц. д-р
Димитър Калев, медицински онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ – Варна.
Най-рискова е възрастовата група между 55 и
74 години, както и пушачи с над 30 „пакето-години“, т. е. години, през които са
пушили над една кутия цигари дневно.
Най-честите рискови фактори са - активното или
пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, ХИВ, замърсяване на въздуха, някои химикали и
видове радиация.
Обикновено заболяването протича безсимптомно, поради което се
диагностицира твърде късно, когато е почти невъзможно да бъде излекувано.
Понякога се открива случайно при рентгенова снимка напр. по повод на
бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с белодробен карцином нямат
симптоми като постоянна кашлица, недостиг на въздух, изкашляне на кръв, болка в
гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се
белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане. Ако ракът се е
разпространил извън белия дроб, симптомите са: необяснима загуба на тегло,
слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости,
главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на
паметта, подуване на врата.
Най-висока степен на риск имат настоящите и бившите тютюнопушачи. Но независимо,
че е доказана причинно-следствена връзка между белодробен карцином и
тютюнопушенето, заболяването се среща и при непушачи. Около 44% от заболелите от
белодробен карцином са непушачи - жени. Приблизително 25% от всички случаи в
света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот, което
го нарежда на 7-мо място след най-често срещаните онко заболявания в глобален
мащаб.
-Вероятността човек да развие белодробен рак в рамките на живота си е
около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Поради късното диагностициране 40%
от заболелите умират още в рамките на една година. При известна част от
пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се
приложи персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен
живот, подчерта доц. Калев.
В тази връзка Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека посочи,
че медицината навлиза в нова ера, в която научните решения на фармацията и
технологиите се ориентират към индивидуалния подход в терапията на всеки един
пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания подход,
гарантиращ терапевтичен отговор. Тя посочи още, че с 75% е нараснал броят на
пациентите с онкологични заболявания, които са се завърнали на работа, като за
последните 10 години преживяемостта се е увеличила с 10 години.
Генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото
чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които
персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове
показват дали туморът има характеристики (биомаркер), които го правят податлив
на лечение. Биомаркерите могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или
тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на
заболяването. Те служат за откриване на т. нар. активиращи мутации в туморните
клетки. Чрез изследването им се селектират „точните“ пациенти, при които
персонализираната белодробна онкология би била ефективна т.е. служат за
прилагането на най-ефективното за дадения пациент лечение. С други думи след
като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за
назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.
За съжаление към момента нито един биомаркер не се реимбурсира от НЗОК.
Специалистите апелираха за финансиране на биомаркерите, не от
фармацевтичните компании, а от НЗОК, за приемане на програма за скрининг и
ранна диагностика и за прилагане на други методи за навременно диагностициране
на това заболяване, а именно, чрез ниско дозова томография да се търсят
белодробни възли (нодули), тъй като размерът им корелира с риска за
злокачественост. При рентген не се открива нодул дори и над 10 мм, който
корелира с риска от карцином.
Така например в САЩ, след ежегодно изследване с LD-CT(компютърна томография) смъртността от белодробен карцином е спаднала с
20% в сравнение с конвенционалните изследвания.
Прилагането на скрининг с LD-CT повишава
относителния дял на белодробния карцином открит в ранен стадий от 33 на 70%.
Няма коментари:
Публикуване на коментар