Translate

четвъртък, 19 април 2018 г.

Ранното откриване на белодробния карцином е трагично ниско у нас



Белодробният карцином (ракът на белия дроб) засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб. Статистиката показва, че от всички онкологични заболявания белодробният карцином е най-често срещаната причина за смърт при мъжете и втората при жените. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните с това заболяване умират.

Ранното откриване на белодробен карцином в САЩ е 35%, а в повечето страни от ЕС надхвърля 20-25%. У нас то обаче е трагично ниско. Само 15% от случаите се диагностицират в първи и втори стадий на заболяването, когато то е дефинитивно лечимо. По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и медикаментозно лечение. При над 70% от пациентите белодробният карцином се диагностицира късно - в трети и четвърти стадий, когато прогнозата за 5-годишна преживяемост не надхвърля 5%. 
Това стана ясно по време на първия модул от Академия за журналисти - „Рак на белия дроб - иновации в диагностиката и лечението“, организиран от „Астра Зенека България“.
В България белодробният карцином е най-честата причина за смърт от злокачествени заболявания при мъжете и петото по честота заболяване при жените. От 1980 г. до 2013 г. това онко заболяване бележи трайна тенденция за увеличаване с 5,5% при мъжете и с 1,2% при жените. Тенденцията трайно нараства и при смъртността.
Броят на новооткритите случаи у нас на белодробен карцином годишно надхвърля  3794, посочи в презентацията си доц. д-р Димитър Калев, медицински онколог в СБАЛОЗ „Д-р Марко Марков“ – Варна.

Най-рискова е възрастовата група между 55 и 74 години, както и пушачи с над 30 „пакето-години“, т. е. години, през които са пушили над една кутия цигари дневно.
Най-честите рискови фактори  са - активното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, ХИВ,  замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация.
Обикновено заболяването протича безсимптомно, поради което се диагностицира твърде късно, когато е почти невъзможно да бъде излекувано. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка напр. по повод на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с белодробен карцином нямат симптоми като постоянна кашлица, недостиг на въздух, изкашляне на кръв, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане. Ако ракът се е разпространил извън белия дроб, симптомите са: необяснима загуба на тегло, слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата.
Най-висока степен на риск имат настоящите и бившите тютюнопушачи. Но независимо, че е доказана причинно-следствена връзка между белодробен карцином и тютюнопушенето, заболяването се среща и при непушачи. Около 44% от заболелите от белодробен карцином са непушачи - жени. Приблизително 25% от всички случаи в света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот, което го нарежда на 7-мо място след най-често срещаните онко заболявания в глобален мащаб.
-Вероятността човек да развие белодробен рак в рамките на живота си е около 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при жените. Поради късното диагностициране 40% от заболелите умират още в рамките на една година. При известна част от пациентите се установяват генетични мутации, които дават възможност да се приложи персонализираното лечение. То дава надежда за по-дълъг и качествен живот, подчерта доц. Калев.
В тази връзка Зоя Паунова, изпълнителен директор на АстраЗенека посочи, че медицината навлиза в нова ера, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към индивидуалния подход в терапията на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания подход, гарантиращ терапевтичен отговор. Тя посочи още, че с 75% е нараснал броят на пациентите с онкологични заболявания, които са се завърнали на работа, като за последните 10 години преживяемостта се е увеличила с 10 години.
Генетичните изследвания са важна част от диагностичния процес, защото чрез тях могат да се идентифицират точните пациенти, при които персонализираната терапия би била приложима и ефективна. Генетичните тестове показват дали туморът има характеристики (биомаркер), които го правят податлив на лечение. Биомаркерите могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. Те служат за откриване на т. нар. активиращи мутации в туморните клетки. Чрез изследването им се селектират „точните“ пациенти, при които персонализираната белодробна онкология би била ефективна т.е. служат за прилагането на най-ефективното за дадения пациент лечение. С други думи след като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение.
За съжаление към момента нито един биомаркер не се реимбурсира от НЗОК.
Специалистите апелираха за финансиране на биомаркерите, не от фармацевтичните компании, а от НЗОК, за приемане на програма за скрининг и ранна диагностика и за прилагане на други методи за навременно диагностициране на това заболяване, а именно, чрез ниско дозова томография да се търсят белодробни възли (нодули), тъй като размерът им корелира с риска за злокачественост. При рентген не се открива нодул дори и над 10 мм, който корелира с риска от карцином.
Така например в САЩ, след ежегодно изследване с LD-CT(компютърна томография) смъртността от белодробен карцином е спаднала с 20% в сравнение с конвенционалните изследвания.
Прилагането на скрининг с LD-CT повишава относителния дял на белодробния карцином открит в ранен стадий от 33 на 70%.



Няма коментари:

Публикуване на коментар