В общественото здравеопазване предпазването от заразните заболявания е световен „златен стандарт“. Натрупаният огромен опит убеждава, че ползата от превенцията е несравнима с рисковете при вече възникнало заболяване. Съвременната медицина разполага с мощен щит срещу най-опасните заразни болести – ваксините! През последните 100 години ваксинопрофилактиката е най-голямото постижение на медицината, а ваксинациите са най-важните инструменти за първичната превенция. Държавите от Европейския съюз (ЕС) имат почти вековна традиция в приложението на национални имунизационни програми и благодарение на масовото им прилагане някои болести вече са изкоренени в целия свят (едра шарка), докато други се очаква скоро да бъдат елиминирани (полиомиелит, морбили и вродена рубеола).
В България за последните 5 години, от 2012 до 2016 г., постигнатият среден имунизационен обхват с основни имунизации при децата до 2-годишна възраст е както следва: срещу туберкулоза – 96,6%; срещу вирусен хепатит тип Б – 93,7%; срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит – 92,1 %; срещу пневмококови инвазивни инфекции – 91,9%; срещу морбили, паротит, рубеола – 93,1%.
Бяха отчетени резултатите от приетата в началото на 2017 г. Национална програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити. Въвеждането на ротавирусните ваксини е част от комплексна стратегия за превенция и контрол на гастроентеритите, включваща подобряване на профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията. У нас ротавирусните ваксинация е в списъка на препоръчителните имунизации, съгласно Наредба № 15 за имунизациите в Република България. Въведената национална програма дава възможност на всички родители на бебета над 6-седмична възраст да осигурят защита срещу ротавирусните гастроентерити напълно безплатно.
В рамките на форума народните представители от Комисията по здравеопазването, представителите на отговорните институции, съсловните, професионалните и пациентски организации и водещи медицински специалисти в областта на епидемиологията, инфекциозните болести, педиатрията и общественото здравеопазване обсъдиха последните достижения на превантивната медицина и рисковете за здравето през предстоящия есенно-зимен сезон.
Бяха отчетени ползите за България от прилагането на програмите за предпазване от заразни заболявания и необходимостта от висок имунизационен обхват, като се обсъдиха и причините за все още съществуващите в нашата страна рискове от локални и регионални епидемии. На форума бе представен опитът на водещите европейски държави в постигането на целевото покритие (над 95 %) и данни за субоптимален обхват при някои от важните имунизации, при които всеки спад под целевото покритие може да доведе до възникване на епидемичен взрив или епидемия. Бяха обсъдени и усилията на Световната здравна организация (СЗО) и EC за предпазване на населението от сезонния грип и неговите усложнения. Очертаха се и трудностите, пред които са изправени държавите от ЕС при елиминирането на дребната шарка (морбили) и нарастващата заболяемост от коклюш сред хора над 30 годишна възраст. Беше напомнен скорошният пример за епидемията от морбили в Румъния и фактът, че благодарение на добрия имунизационен обхват в България такава беше предотвратена.
Част от дискусията беше посветена на мерките срещу нарастващата антибиотична резистентност и ролята на превантивните кампании за намаляване на заболяванията, при които се налага лечение с антибиотик. Като пример беше посочена пневмококовата ваксинация, която намалява необходимостта от употреба на антибиотици. Отбелязаха се и съвременните тенденции и перспективи в профилактиката на ваксинопредотвратимите заболявания в ЕС и България, като се отчетоха рисковете от епидемични пробиви при спадане на имунизационния обхват в детско-юношеската възраст.
Подчерта се необходимостта от предпазни мерки преди предстоящия грипен сезон, особено при хората над 65-годишна възраст, както и при всички възрастни и деца, страдащи от хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата системи, от захарен диабет и други метаболитни заболявания. Изтъкна се и високият риск от усложнения при бременните жени и медицинските специалисти. Напомнен бе фактът, че е най-добре предпазните мерки (противогрипна ваксинация и антивирусни лекарствени продукти) да се започнат oще през м. септември и началото на м. октомври, тъй като грипните заболявания достигат максималното си разпространение през месеците декември и януари. Отчитайки тежките последствия от грипа и необходимостта от ефективна превенция от него, СЗО дава своите препоръки за прилагане на иновативните четиривалентнипротивогрипни ваксини, каквито вече се предлагат и в нашата страна. Бяха представени данни за все още слабото покритие с противогрипни ваксини в някои страни от ЕС и за относително високата смъртност от грип навсякъде по света. За разлика от някои държави, като Холандия и Великобритания, където ваксинационното покритие срещу грип при рисковите групи достига 75%, България е една от страните с най-ниско покритие с противогрипна ваксинация в рисковите групи - под 2%. В този контекст, на форума бяха обсъдени необходимостта и възможността от изготвянето и приемането на Национална програма за развитие на имунопрофилактиката в България, която да включва и мерки за предпазване от сезонния грип.
Експертите дискутираха и необходимостта от преразглежданеи евентуалното разширяване на имунизационния календар чрез въвеждане на имунизация срещу варицела, от която годишно се разболяват около 30000 души и в някои случаи води до сериозни усложнения и хоспитализация. Коментирано беше и предложението за въвеждане на бустерна доза дифтерия, тетанус и коклюш при юноши.
Многократно подчертана бе ключовата роля на общопрактикуващите лекари за предпазването, ранното откриване и навременно лечение на заразните заболявания.Лекарите и другите медицински специалисти и днес остават основните източници на достоверна информация за възможностите на съвременната медицина за предпазване от болести и правилното им лечение, когато все пак се разболеем.
Участниците в кръглата маса подчертаха постигнатите успехи на България в профилактиката на заразните заболявания в детско-юношеската възраст.Те се обединиха около необходимостта от постигането на ефективен диалог между отговорните институции и неправителствените организации за запазване високия обхват на превантивните програми за опазване здравето на децата и хората в риск от опасни, животозастрашаващи инфекциозни заболявания и епидемии. За постигането на тази цел е необходима широко обществена подкрепа, достатъчен административен капацитет и целенасочена политическа воля.Подчерта се първостепенното значение на здравните институции и организации за предпазване и овладяване на епидемичните рискове, както и водещата роля на Министерството на здравеопазването за координиране усилията на всички участници в системата на общественото здравеопазване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар