У нас нарастват разходите за лекарствени медикаменти

По време на Третата годишна конференция на в. "Капитал", на тема "Може ли здравният сектор

да бъде следващият двигател на икономически растеж", председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев каза:

Решенията на политиците трябва да бъдат по-смели. Всички сме в една лодка, но хубаво е гребците да гребем в една посока, за да има успех.

През 2007 г. разходите за медикаменти за домашно лечение са в размер на 300 млн. лв. През 2016 г те се очаква да бъдат750 млн. лв.

При онкомедикаментите също имаме значително нарастване в разходите. Те от 105 млн. лв. през 2011 г. се очакват да са в размер на 270 млн. лв. през настоящата година.

Доплащанията от страна на пациентите през 2014 г. са 44%. В останалите държави на ЕС обаче те са малко над 26%.

Основната причина за високото доплащане у нас е недофинансирането на здравната система.

На глава от населението в страната разходите за здравеопазване  сега възлизат на 1398,9 долара годишно т. е. те са нараснали 4 пъти в сравнение с 1999 г.

Истината е, че публичните разходи обаче не са достатъчни, за да покрият сега действащия основен пакет медицински дейност. Ето защо е необходимо да се търси неговата оптимизация в съдържанието.

Крайно време е да се регламентира какво включват основен и допълнителен пакет, за да може всеки български гражданин да знае какво да очаква от здравната ни система.

В момента,чрез множество рестриктивни мерки, здравните институции се опитват да намалят публичните разходи за здравеопазване, което ще рефлектира върху доплащането от страна на пациентите.

Очакваме приетата политика в сферата на здравеопазването за даване на по-голяма тежест на извънболничната медицинска помощ за сметка на скъпоструващата болнична такава да намери израз в бюджет 2017.

БЛС ще се стреми да постигне максимум до 3-4 години отпадане изцяло или поне на част от съществуващата регулация на дейности в извънболничната помощ, а тази в болниците да се ограничи до разумни граници.

По време на форума стана ясно, че от БЛС предлагат промяна в Наредба №39 за  профилактичните прегледи и диспансеризацията като в нея се включат например офталмологични и ендокринни заболявания. Допълнителни разговори ще се водят и за увеличаване на средствата за диспансерни дейности.

Стана ясно още, че предстои да се създаде и работна група, която ще разработи концепция за усъвършенстване и надграждане на здравноосигурителния модел в страната.

По думите на д-р Станимир Хасърджиев, председател на НПО, обмисля се законов механизъм, чрез който да се гарантира на пациентите, че плащайки допълнително в здравноосигурителен фонд, лечебните заведения няма да изискват да се плаща и при постъпване за лечение. Допълнително здравно осигуряване е необходимо, както и да се повиши доверието в здравните фондове, категоричен бе той.

Д-р Хасърджиев призна, че реализирането на идеята за допълнително здравно осигуряване е сериозно закъсняла. По отношение увеличаването на здравната вноска няма политически консенсус. Друг вариант е - да се генерират повече средства в публичните фондове чрез допълнително здравно осигуряване.
Време е експерти  и политици да помислят как да реорганизират здравноосигурителният модел и как да инвестират в посока - растеж. Защото болна и застаряваща нация няма перспектива за добри очаквания в икономически растеж.