Все по-млади хора се диагностицират с рак на дебелото черво

У нас профилактиката не е на нужното ниво

Стартира най-новата програма на Национална пациентска организация (НПО), насочена към подкрепа за пациенти с колоректален карцином - Факултет „Рак на дебело черво“,

част от дългосрочната инициатива „Университет за пациенти“.

Новата програма на НПО ще даде шанс на повече хора да се изследват и да получат подходящото за тях лечение. Програмата се осъществява в партньорство с болница „Надежда“, където ще се провеждат изследванията. В допълнение към това сайтът на Университет за пациенти - www.uni.npo.bg, предоставя богата информация за рака на дебелото черво – профилактика, специфики на заболяването, рискови фактори, възможности за лечение и др.

Повече информация за кампанията - на горещата телефонна линия на НПО:

0700 10 515

На специална пресконференция проф. Константа Тимчева, специалист по медицинска онкология каза, че профилактиката не е на необходимото ниво и ранната диагностика е основен проблем. Неглижирането на симптомите (подуване на стомах/корем, редуване на диария с констипация и др.) и объркването им с други заболявания водят до напредване на заболяването и настъпила анемия.

Ракът а дебелото черво е третото по честота онко заболяване, което засяга по-често мъжете. По данни на Националния раков регистър за 2013 г. в страната  са регистрирани 4 264 новозаболели, а починалите са - 2 405 души.

У нас заболеваемостта е с 10% е по-висока от средноевропейската, а преживяемостта е по-ниска в сравнение с ЕС 11% и достига 45%.

В първи стадий заболяването се откриват едва при 11% от хората.

Над 45% от болните се оперират в късните - ІІІ и ІV-ти стадий. Около 20-25% са 
т. нар.фамилни карциноми, а останалите са спорадични.
У нас все по-млади хора, на около 30-35 години,се диагностицират с рак на дебелото или право черво, подчерта проф. Тимчева.

Над 50 год възраст честотата на заболяването е по-голяма т.е. възрастта също се явява рисков фактор. Други рискови фактори са работа с химични съединения, радиоактивни вещества и др.

В България профилактиката не е на нужното ниво, подчерта и д-р Марчела Колева, специалист по медицинска онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Според нея ехографският преглед няма диагностична стойност за правилното поставяне на диагнозата. При необходимост трябва да се направи гастроентерологична консултация, скенер и генетично изследване, за определяне стадия на заболяването - дали има разсейки или не, генетични мутации в тумора и т. н..

В Западна Европа колоноскопията е задължително на всеки 2 години. У нас обаче  е препоръчителна на 5 години.

Специалистите са единодушни, че всеки човек над 40-45 г. трябва да се изследва, а за тези над 50 год. това просто е задължително.
При наличие на фамилната обремененост и роднини с онкозаболявания хората трябва да бъдат с особено заострено внимание по отношение на заболяването.

Те съветват при политипи, предракови състояния изследването да се прави ежегодно, а при пациентите, при които няма допълнителни рискови фактори, то да се прави на 2-3 години.
Специалистите са единодушни още, че под 5% е вероятността при колоноскопия заболяването да се пропусне.

За лечението на вече диагностицираните пациенти съществуват съвременни, персонализирани терапии, но процедурите за достъп до тях трябва да бъдат променени. Необходимо е да се осигури безпрепятствен достъп до високоспециализираната туморна диагностика, която е неразривно свързана с лечението. В момента диагностиката на тези и други подобни онкозаболявания не се реимбурсира от НЗОК.