Работя качествено, знам и мога. Това е мечтаното изречение,
което всеки мениджър иска да чуе от служителите си. Ентусиазмът обаче отслабва,
когато става дума за хора с увреждания. Започват съмнения за това дали компанията
не трябва да инвестира допълнителни пари, как наемането на такъв човек ще се
отрази на морала и настроението... А не би трябвало да е така.
"Ползите могат да са
много. Хората с увреждания
са ценни кадри и това, което се забелязва, е, че влагат много старание в своя
труд. Фактът, че не са най-търсената работна сила на пазара на труда, ги е
направил много стриктни и сериозни към задълженията им", казва Йоана Александрова, ръководител на административния екип в
"Софтуер АГ дивелопмънт център България".
Работодателите обаче най-често се страхуват, че тези кандидати не
са достатъчно квалифицирани. Не е тайна, че част от хората с
увреждания нямат дори средно образование.
В същото време много често хората с увреждания са
по-квалифицирани, защото са се стремили упорито и целенасочено към овладяването
на нови знания. Те говорят чужди езици, имат развити компютърни умения и
работят по-концентрирано. Тези служители оценяват много
по-силно гласуваното от работодателя доверие, като се отплащат с лоялност и стриктно
изпълняване на задълженията, споделя Петя Маркова, експерт от Националния
алианс за социална отговорност (НАСО).
Добрата новина е, че държавата стимулира работодателите,
които искат да наемат работник с увреждане. За откриването и оборудването на
едно такова място те могат да получат субсидия, която варира между 4 и 10
хиляди лева. Здравните осигуровки също са грижа на държавата. Нуждаещите се от
работа обаче са хиляди и проблемът не опира само до адаптиране на работното
място. Има нужда от комплексен подход за подкрепа на хората и работодателите,
които могат да поемат подобен ангажимент, казват от НАСО.
Малка крачка за фирмите, но голяма за хората с увреждания, е
и идеята за Ден на отворените врати. Всяка компания може да организира такъв и
да се запознае с нови и амбициозни кандидати, каквато практика има в чужбина.
От НАСО споделят още, че до една година работодателите ще
могат да се възползват и от друга полезна услуга – единен регистър на хората с
увреждания. Базата с данни вече се изгражда от Агенцията по заетостта. В нея
всеки мениджър ще може да види с какво заболяване е желаният работник и да
прецени каква позиция може да му предложи. В момента заетостта на тези хора е
основно в специализирани предприятия, където около 50% от работещите са хора с
увреждания, допълва Маркова.
Таня Йовева, известната незряща журналистка и председател на
Сдружение "Национален алианс за развитие", наскоро издаде книгата
"Европа за хората – достойният труд на достойните хора". Зад
скромните корици на изданието се крият истории на десетки успели хора от България
и чужбина.
Хората с увреждания искат да са навън, казва журналистката и
припомня, че статистиката в момента е печална – едва 10% от тях работят. Затова
и една от многобройните задачи, които Йовева преследва, е да помага на
тези хора да открият призванието си. Това е важно, казва тя, защото по този
начин работодателите виждат срещу себе си мотивирани и амбициозни кандидати,
които знаят с какво точно ще бъдат полезни на компанията.
Често се случва да ми се обаждат от различни фирми и да ме
питат могат ли да назначат човек с увреждане, защото те нямат представа доколко
тези хора ще се справят с работата, за която ги наемат, разказва тя. Затова
посланието й към бизнеса е кратко и ясно: "Работодателите трябва да знаят,
че хората с увреждания могат. Те са сериозни, съсредоточени и отговорни
работници, нещо, което всеки работодател търси и оценява."
Татяна Иванчева, председател на фондация "Множествена
склероза (МС) Общество България" допълва, че съветът й към безработните с
МС е да не крият заболяването си, когато кандидатстват. Иванчева също прикани
мениджърите да се възползват от уменията на хората с увреждания и да не бързат
с отказите, особено ако не са запознати със спецификата на заболяването.
Няколко български ИТ компании нямат никаква нужда от убеждаване,
защото вече са имали такива служители. Проектът, в който участват, е
"Модел за обучение и заетост в ИКТ сектора на хора с разстройства от
аутистичния спектър". Той обединява усилията на Европейския софтуерен
институт (ЕСИ) – център "Източна Европа", аАсоциация
"Аутизъм" и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
Включиха се 19
младежи от София и един от Варна, разказва координаторът на проекта Павел
Върбанов от "ЕСИ център". Резултатът е, че двама от младежите
продължават да работят и след стажовете в приемните компании. Работодателите се
увериха, че хората с аутизъм могат да допринесат за подобряване на
производителността в екипите, като се ангажират успешно с рутинни задачи, които
иначе трябва да се изпълняват от специалисти и мениджъри, обяснява Върбанов.
В ЕСИ също канят едно
момиче на работа – Цвети. След приключването на стажа екипът решава да я приеме
като технически сътрудник на непълно работно време. Резултатът е видим -
ежедневната комуникация вече не е нито непреодолимо препятствие, нито мъчително
преживяване за момичето.
От "ЕСИ център" напомнят, че създадената в рамките
на проекта група за подкрепа продължава да консултира работодатели, които
желаят да наемат човек със специални потребности. Подобна инициатива за наемане
на хора с аутизъм обяви и SAP на глобално ниво. В момента обсъждаме
възможностите със SAP Labs в България, допълва Павел Върбанов.
Йоана Александрова разказва как наемат стажанта аутист за 3
месеца. В началото Пресиян отговаря за механични и повтаряеми задачи. Напредва
бързо и след месец получава повече отговорности. Александрова отбелязва още, че
ролята на ментора е много важна и той трябва да е търпелив.
Оказва се, че включването на Пресиян в работния процес е
улеснило всекидневната оперативна работа във фирмата. Пое задачи, които са
времеемки и изискват постоянство в извършването им. Това разтовари останалата
част от екипа да се занимава с по-динамичната част от работата, казва
Александрова.
Признава още, че силно е впечатлена от способността на
Пресиян да вниква във всеки детайл и отговорността, с която се отнася към
поставената му задача – за него е важно да е свършена по най-добър начин, без
значение дали е маловажна.
Компанията на Владислав Косев "Ладжър" ООД също се
е включила в проекта за стажанти аутисти. При тях на длъжността оператор идва
Ангел, който видимо не е готов за работа в офис, но в компанията правят всичко
възможно, за да се почувства като част от екипа.
Косев разказва, че комуникацията с момчето е била
предизвикателство за него и колегите му. В началото му измисляхме задачи,
стараехме се да го накараме да се почувства приет при нас, впоследствие му
дадохме да въведе във вътрешната ни система всичките ни договори с доставчици,
с което той се справи. Бяхме в непрекъсната връзка с психолога му и той също ни
даваше съвети, спомня си мениджърът. Една от стъпките е в края на всеки свой
работен ден младежът да се отбива в кабинета на управителя и да разговарят.
Мисля, че опитът, който натрупахме всички, е по-скоро в
човешки аспект. Човек рядко общува продължително време с хора с увреждания. При
нас беше три месеца. На всеки му се наложи да даде максимума от себе си, за да
се опитаме да комуникираме с Ангел, без да го караме да се чувства различен от
нас, споделя Владислав Косев. Той е убеден, че хората с увреждания са като
всички останали.
От "Сименс България" също се включиха с
положителен пример. Един от най-дългогодишните ни служители е с увреждания,
като това по никакъв начин не се е отразило на неговата компетентност,
професионалното му развитие или комуникацията и отношенията с колегите, разказа
Мария Петрова, експерт "Подбор на персонала".
През 2009 г. наехме висококвалифициран специалист с
инвалидност, допълва тя. Колегата ни е сред най-общителните, ведри и
кооперативни служители, приет е много добре и от останалите в организацията, и
от членовете на екипа си. Трудностите за двамата служители с увреждания не са
били повече от тези пред останалите колеги, на които като новоназначени също им
се е налагало да се интегрират в нова среда, обяснява Мария Петрова.
На най-трудния въпрос – как да се представят на интервюто
хората с увреждания, всички мениджъри бяха категорични – ако кандидатите имат
нужните знания за позицията, са добре дошли на работа. Което, с други думи,
означава – в българските офиси свети зелено за амбициозните таланти в сянка.
В."Капитал"
Няма коментари:
Публикуване на коментар