Реформата в
здравеопазването ще бъде едно от условията за отпускането на европейските
средства за България в следващата бюджетна рамка за периода 2014-2020 година
България е на предпоследно място по качество на
здравеопазването в класация, включваща 34 държави, се посочва в анализ на
Европейската комисия. Това оповести президентът Росен Плевнелиев, при
откриването на заседанието на Съвета за икономическо развитие и социални
политики, на тема „Здраве и
здравеопазване: ключови цели и решения". Целта на заседанието на съвета бе
да формира консенсус за приоритети и да обсъди възможните стъпки за повишаване
на ефективността и на качеството на здравеопазването и здравното състояние на
българските граждани, както и ролята, която електронното здравеопазване може да
играе в този процес в контекста на националното програмиране 2014-2020 година.
посветено на здравеопазването.
Според президента страната ни е класирана на тревожното
предпоследно място заради допуснати медицински грешки, продължителност на
престоя в болниците, както и заради повишението на разходите за болнична помощ
със забележителните 16,3% за една календарна година.
-Ценностите, издигнати в сферата на здравните грижи, са
достъп, качество и устойчивост на здравните системи, посочи Плевнелиев и припомни,
че националният план за изграждане, разширяване и оборудване на
лъчетерапевтично отделение на лечебни заведения в момента е финансиран чрез
евро-фондове с 280 млн. лева и ако искаме да получим поне 300 млн. лева за
фискалния период 2014-2020 г. трябва да свършим две основни неща. Според президента
първо е необходимо да се знае накъде точно ще се насочат тези пари и да се направи
устойчива дългосрочна концепция.
По думите му, парите могат да бъдат вложени в създаването на
адекватна, ефективна спешна помощ, която да покрие цялата страна, както и
създаването на електронно здравеопазване. Той отбеляза, че приоритет трябва да
получат компонентите, които отварят системата към пациента.
Като второ условие, което трябва да изпълни страната ни, за
да получи европейските средства, посочи реализирането на здравната реформа. Това
наслояване и допълнителните изкривявания в стимули, заложени в системата
означават, че са необходими нови решения и конкретни действия, отбеляза
президентът.
„Българската здравна система през последните години, за
съжаление, остана една от най-не реформираните. Днес вече знаем, че здравната
реформа ще бъде поставена на дневен ред, не само защото хората го искат, но и
защото това ще бъде ключът на отварянето на българските милиарди от фискалната
рамка 2014-2020 г. Няма ли реформа, няма ли устойчива програма, няма да има
нито 1 лев ", категоричен беше той. Министърът на здравеопазването
Десислава Атанасова посочи, че чрез въвеждането на електронното здравеопазване по-ефективно ще се следят
разходите на лечебните заведения, ще се взимат информирани решения от
пациентите за тяхното лечение и от лекарите за всички етапи на лечение. Тя
отбеляза също необходимостта да се работи за
подобряването и достъпа до спешна помощ, за оборудването на
спешните центрове с високотехнологична апаратура и с транспортни средства, с
което да се съкрати времето за достъп до медицинска помощ. Според нея основният
проблем на системата е увеличаването на хоспитализациите за сметка на лечението
в доболничната помощ и профилактиката. Тя добави, че лекари лекували пациенти
по клинични пътеки за други диагнози, за да вземат повече пари от здравната
каса.
Атанасова изтъкна, че недостигът на медицински кадри се е
задълбочил заради поредицата нулеви години, през които младите лекари не са
могли да учат желана специалност.
Основните проблеми пред здравеопазването, посочени в
дискусията, са свързани с използването на средствата в системата и дали те са
достатъчни, какъв трябва да бъде публичният ресурс и делът на средствата, които
заплащат пациентите, дали държавата трябва да регулира отношенията в
здравеопазването и да задава рамката кой ще работи с публични средства и кой
не, за квалификацията на кадрите.
Приоритетни теми, по които трябва да се работи също, касаят
хроничните незаразни заболявания, профилактиката, здравето на най-малките и на
активно стареещите граждани.
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазване
Даниела Дариткова изрази мнението, че средствата, които се използват в системата
на здравеопазването, са не разходи, а инвестиция в здравето и бъдещето на
нацията. Тя посочи също, че решенията за реформиране на системата трябва да се
вземат не под натиска на политизирането и популистките ходове, а стратегически,
за да може всяко следващо правителство да следва тези приоритети, което ще е
гаранция за устойчивост на системата.
Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС обясни, че са
напуснали заради проявено неуважение към тях и липса на възможност да изложат
идеите си.
„Не може съсловните организации, които са основен партньор
на държавата в реализиране на здравните политики да бъдат оставени на последно
място след всички, ако остане време да кажат нещо. България трябва най-после
ясно да каже кой модел на финансиране на здравеопазването приема - дали
здравно-осигурителен или бюджетен, защото в момента ние нямаме модел, имаме
български модел, който не отговаря на нищо и няма нищо общо, с която и да е
система. Няма страна в Европа, която да заделя под 4% от БВП за здравеопазване,
освен България, с 230 евро средно годишно на човек от населението, няма как с
толкова ниски средства да се гарантира качество. Всички наши предложения бяха
отхвърлени без аргументирани мотиви от НЗОК. Ако методиката такава, каквато е
предложена от касата, остане да действа, ние няма как да участваме в
преговорите и да подпишем НРД 2013 г. Това не е мое еднолично решение, а на
съсловната организация", каза той. По думите му това не е ултиматум, но
ситуацията била повече от абсурдна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар