докажем на обществото,
че сме единна и силна организация
Здравеопазването трябва да е приоритет №1 за българското правителство, независимо какво е то-ляво, дясно или центристко
Визитка: д-р Димитър Ленков, специалист АГ, е главен
секретар на БЛС от 2009 година. Роден е на 15.08.1953 г. в София в лекарско семейство.
Завършил е МУ-София през 1979 год. По разпределение е
работил в болницата в гр. Костенец. От 1982 г. е в доболничната помощ - 26
поликлиника в столицата. В периода 1996 - 1998 г. работи като лекар в Тунис. Семеен
с две деца и две внучета.
-Д-р Ленков какви са
основните проблеми на здравеопазването, което отдавна е в будна кома?
-Страните членки на ЕС средно отделят 19.9% от БВП за
социални плащания, а България 13.5%. В т. ч. за здравеопазване там се заделят
7.5%, срещу 4.2% у нас, за образование 5.5% у нас 3.8%, за наука 2% у нас 0.2%.
И сега идва най интересното, 27-те членки на Евросъюза, за полиция и за отбрана
отделят съответно по 1.9% и 1.6%от БВП, в България - 2.7% и 1.8%.. Това са
данни на Евростат за 2010 г. Излиза, че там основната политика за харчене на
публични средства е социалната област, а у нас политиката е насочена точно в
обратната страна и се заделят повече средства за вътрешна сигурност и отбрана.
Всички виждаме каква е ефективността от тези сектори и това е от години, от
преди 1989 г., а и след това всички правителства до сега запазват този
приоритет на разделяне на публичните средства. Основните пари отиват не там,
където трябва-социалната сфера и затова много хора искат да дойдат и да живеят
в Европа, където се обръща внимание на отделния човек и държавата го подкрепя
във всеки един момент. В България това нещо го няма и тя е антисоциална
държава. Това предопределя и състоянието на здравеопазването ни в момента,
което поради тези причини както казахте от години си е все в будна кома.
-Кои са основните му проблеми,
защото в общественото пространство отново витае слухът за лекарски стачки?
-Ще бъда откровен-времето на стачките отмина. Българските
лекари и специалистите по здравни грижи намериха един много ефикасен начин „за
стачкуване”. Преди, за разлика от площадните прояви, които за съжаление не
доведоха до нищо и политиците не ни обърнаха абсолютно никакво внимание, сега
те един по един се изнасят през терминал № 2. Само преди месеци на кръгла маса,
подкрепена с проучването на „Отворено общество” с факти и цифри показахме и
доказахме, че ако не се вземат спешни мерки, България в най-скоро време ще
страда от липса на медицински специалисти.
-Ама това е проблем,
за който алармирате от години.
-Да, така е, но никое правителство не обръща внимание.
Цитирам изказване на министър-председателя Бойко Борисов, който казва, че ние
ще изнасяме лекари и медицински сестри, тъй като това е в момента
конвертируемата стока на България, която се търси на Запад. Според европейския
комисар по здравеопазване Джон Дали пък, след около 20-30 години, Европа ще
страда от недостиг на 1 млн. хора в бели престилки-лекари и медицински
специалисти.
-Добре младите лекари
напускат, защото тук не могат да реализират знанията и уменията си, а старите
знаем по какви причини. Въпросът е какво се прави, за да се стопира тази
тенденция?
-На този въпрос трябва да дадат отговор политиците, но те
бягат от него и от решаването на този проблем. Обучението в нашите медицински
университети е на много високо ниво. За това говори и големия приток на
чуждестранни студенти, желаещи да учат медицина у нас. От една страна то
действително тук е по-евтино, в сравнение с другите държави от ЕС, а от друга
получават много добра подготовка. И нашите лекари затова и се търсят навсякъде в
Европа.
-Какво може да извади
здравеопазването от това му състояние, за да се тръгне най-накрая във вярната
посока и по правилната пътека?
-За нас би било достатъчно, примерно, властите, които са в
момента да решат проблема със здравнонеосигурените лица. Защото не е нормално
до този момент никой да не може да каже колко са те. Цифрата варира от 1.3 до
1.9 млн. души, според данни на екс-здравния министър д-р Стефан Константинов и
на финансовия министър Симеон Дянков. В свое интервю д-р Ролф Кошорек, депутат
от Бундестага на Федерална Република Германия и зам. председател на комисията
им по здравеопазване, който беше в края на миналата година у нас, каза, че за
тях това също е било голям проблем, но с много работа са успели да намалят
бройката на здравнонеосигурените от 80 хил. на 40-50 хил. души. А у нас те са
близо 2 млн. Това е страхотен проблем. Това са пари, които не влизат в НЗОК. Да
не забравяме, че държавата си остава най-големия длъжник към системата на
здравеопазването. И въпреки приетият ЗЗО, в който е разписано, че 8% е
здравната вноската, за лицата за които държавата заплаща, заплаща на 4% т.е. на
половина. Ето от тук тръгват нещата, от самата българска държава, която е
некоректна към системата на здравеопазването у нас.
-Явно, поговорката, че
рибата се вмирисва откъм главата, важи с пълна сила.
-Да, и така може да се каже и това състояние се търпи от
години. От години ние апелираме да се въведе електронното досие и електронната
здравна карта, за всеки осигурен, подчертавам - за всеки здравноосигурен. Така
ще може да се види колко са те, колко са здравнонеосигурените и ще се въведе
строг контрол върху разходването, на и без това малкото публични средства за
здравеопазване. Всички говорят за контрол, но никой не иска да го въведе.
-И пак ще си послужа с
поговорка „в мътна вода лесно се лови риба ”…
-Така е. Никоя политическа формация до момента не въведе
електронното здравеопазване, защото ще го кажа ясно и разбрано с него ще се
види, че здравнонеосигурените у нас са изключително много и те ще трябва да си
плащат, за медицинското обслужване, която сега получават за сметка на другите,
чрез спешната помощ, спешните портали на болниците и т. н.
-Прокламираната
солидарност е тотално изкривена, това е ясно..
-Абсолютно сте права. Солидарността като основен момент на
осигурителния модел у нас е срината. И все повече хората се демотивират да
внасят здравните си вноски.
От друга страна тази система, която бе създадена през 1999
г. като една независима от държавата институция бе одържавена през 2002 г. Управителят
на НЗОК се назначава от парламента т. е. от управляващите. Бюджетът на
здравната каса не е отделен от фискалния, а е част от консолидирания държавен
бюджет и финансовия министър присвои веднъж 1 млрд. 100 млн.лв., втори път 340
млн., чрез трансфер от НЗОК към МЗ, и тази година 100 млн.. И въпреки, че
Конституционния съд се произнесе, че това е незаконно, противоконституционно
действие, до момента няма никакъв ефект от неговата разпоредба. Това са пари от
здравните ни вноски и те вместо да отидат за повишаване цените на някои
клинични пътеки, на някои дейности например, те отидоха в МЗ, където по наша
информация тези пари са разходвани за ваксини, за метадонови програми и др.
-Да, за дейности,
извън обсега на здравното осигуряване, които са приоритет на държавата, която малко
ми прилича на едновремешен чорбаджия, който прехвърля пари от единия в другия
джоб и при това непрекъснато размятане все нещо някъде се губи…в нечии друг
джоб…
-Абсолютно е възможно, но не би трябвало да е така. Парите
от здравните ни вноски ще повторя трябва да са в абсолютно отделен бюджет и не
финансовия министър, ами и Господ да слезе, да не може да оперира с тях. Трябва
да има един публичен орган, който да ги контролира и в края на всяка година,
всеки един човек да може да види за какво са отишли неговите здравни
осигуровки. А сега няма яснота, няма прозрачност..
-Становището на БЛС,
относно новата методика на НЗОК, по отношение финансирането на болниците, какво
е?
-След консултации с нашите експерти и широк кръг от
управители на лечебни заведения в страната, становището ни е абсолютно
негативно. Ние сме против въвеждането на тази методика, защото медицината е
свободна професия. Никой не може да фиксира едно отделение, защото тук вече
контролът се свежда до това ниво, колко болни да приема, през следващ период от
време. Ако има по-голям наплив към болнично отделение, с по-висококвалифицирани
специалисти, където има добра апаратура какво става? Ако хората са повече от
лимитираните от касата какво става, ами лекарите няма да ги връщат, но тя няма
да им заплати за тях.
-Знаем как стават
нещата, първо се сондират, после се налагат.. Но ако НЗОК наложи тази методика
какво се случва с НРД 2013? БЛС ще го подпише или не?
-Категорично няма да го подпишем. Имахме, тези дни,
управителен и национален съвет и бе взето категорично решение, че методиката,
ако не бъде изтеглена, няма да подпишем новият рамков договор.
-А извънредния ви
събор дали няма да ви делегира права и да ви задължи да го направите все пак?
-Съмнява се. Ние лекарите сме трезво мислещи хора. Но крайно
време е българските пациенти да излязат от летаргията си и по въпроси, които ги
засягат публично да заявят своето отношение. Защото те не са втора категория
граждани и пациенти. Те имат същите права, както всички граждани на страните-членки
на ЕС. За съжаление, ние лекарите за сетен път май ще се окажем отново
виновните, а не тези, които създават тази ситуация и които най-вероятно ще се
опитат да наложат тази методика на сила. Но пак казвам, при това положение, НРД
2013 няма да има. Няма да подпишем и няма да се съгласим на такава методика и
това трябва да е ясно на ръководството на касата.
-При болниците значи
предстои „битка” за отхвърляне на методиката. А по отношение на проблемите в
ПИМП, говоря конкретно за ОПЛ, които от години нямат решение и се въртят в
порочен кръг, наясно ли сте?
-Наясно сме с наемните отношения. Наясно сме с това, че НЗОК
залага една по-висока цифра на лицата, върху които начислява капитационните
суми. Значи касата си прави разчетите на 7.3 млн. души, но по наши данни хората
у нас са не повече от 6 млн., ако не и по-малко вече. И на тази основа остават
средства, които още в началото на годината, още при неговото формиране е ясно,
че няма да бъдат оползотворени.
-Това е така, но се
удивявам как е възможно в 21 век да имаме лекарски кабинети, направо в окаяно
състояние-без парно, с накъсан балатум, олющени стени, не течащи чешми и да не
изброявам повече. И това са задължения в прерогативите на управителите на
ДКЦ-та, а не на ОПЛ-та?.
-Вижте многократно сме имали разговори по места и специално
за София с г-жа Фъндъкова, за решаване на този проблем, защото един лекарски
кабинет не може да се таксува като един търговски обект.
-Да, ама ОПЛ ги направиха
еднолични търговци т.е. третират ги като търговски субекти.
-Това е точно така, но въпреки всичко не би трябвало да се
иска от тях да плащат тези безбожни наеми, които ще сринат някои практики. Ето
сега, тези дни, ни предстои среща с кмета на община Белово, по инициатива на
техните ОПЛ, точно по този повод-наемните отношения.
-Е, не ми се ще да
кажа и какво от това?
-Искам да подчертая, че ръководството на БЛС винаги
абсолютно активно е действало и съдействало на тези колеги от ПИМП-ОПЛ. Но нека
и те да разберат, че ние сме една организация. И без те да ни подават
информация, ние няма как да знаем къде, какви проблеми съществуват. Тогава,
когато имахме информация от столичното дружество на ОПЛ ние веднага потърсихме
среща с кмета на София за да се запазят преференциалните цени на кабинетите им
в сегашните ДКЦ-та. И това е политиката на сегашното ръководство на БЛС.
-И както казва Петко
Бучаров „да, ама не”-нищо не се променя т. е.„кучетата си лаят, керванът си
върви”… Просто проблемите се отлагат,
не се решават и остават все за следващото правителство, за следващият му
мандат.
-Вижте, това е част от решаването на проблемите на
здравеопазването в България. Затова, защото засега няма политическа формация,
нито парламентарна, нито извънпарламентарна, която да има стратегия за
развитието на този сектор.
-Да си го кажем просто
и ясно- няма реформа в здравеопазването.
-Да, няма реформа в момента. Тя започна от 1999 г., с
въвеждането на здравноосигурителния модел и бе спряна 2001/2 г. на ниво
болнична помощ. Вноската за здраве от 6%, при правителството на Иван Костов, трябваше
да стане 12%, за да се довърши реформата и в болничната, след тази в
доболничната помощ. За съжаление обаче Симеон Сакскобургготски спря реформата
дефакто и оттам нататък бе направен успешният опит и се национализира НЗОК, за
което вече говорихме и здравната вноска „замръзна” на 6%. Сега вече е 8% като
бе казано, че 2% от нея ще се натрупват за продължаване на реформата в
болничната помощ, ама виждаме, че такава няма. И сега какво излиза на практика.
Само се говори за реформи, но такива няма. Виждате СМП в какво състояние е. На практика
до този момент няма нищо направено реално. Промяна няма. Да не започваме
лекарствената политика, защото от макар и малкото публични средства за
здравеопазване най-много средства отиват точно за лекарства.
Е, какво да правим като лекарствената мафия е най-силната.
Тя се явява един от най-големите спонсори на политическите партии. Това е
проблема. Общо парите за лекарства са някъде към 900 млн. лв. т. е. толкова,
колкото касата е заложила за заплащане в болничната помощ. Това също е е много
сериозен проблем.
-Но да се върнем към извън
болничната помощ.
-Там реформа също няма. Говореше се за приватизация на
лечебните заведения за извънболнична помощ, за да могат работещите лекари там
да станат реални собственици, а не да са наематели. Вече изобщо не се говори за
нея. Ние категорично подкрепяме да има приватизация. Тя не е труден процес боже
господи, но някой трябва да я извърши, защото в настоящия етап реалността е
такава, че собственика не полага никаква грижа, тя изцяло е върху управителя и най-вече
върху наемателите в ДКЦ-та.
-Да, ОПЛ са тези,
които за да се чувстват и работят добре, реновират кабинетите си със собствени
средства, което не би трябвало да е така, защото не са собственици.
-Права сте. По съвсем друг начин ще бъдат нещата, ако тези
колеги станат собственици на кабинетите, в които работят. В болничната помощ също
виждате какво става. Започна да се говори за диагностично свързани групи. Беше
започнало даже натрупването на база данни, но и този процес спря, и със смяната
на здравния министър д-р Стефан Константинов с Десислава Атанасова отиде всичко
в забвение. Просто няма ясна стратегия за развитието на здравеопазването ни, в
следващите 5-10-15 год.. Защото то е един горещ картоф. А нашите политици,
които наричам „пишман политици” мислят само до следващите избори. Хоризонтът им
стига само до там. Това е.
-Е, не сте съвсем прав.
Имаше такава стратегия при правителството на ОДС, в което здравен министър беше
д-р Илко Семерджиев.
-Точно така, но през 2000 г. тя не бе приета от другите
политически партии. Всяко правителство, което идва на власт казва „ние това,
което е преди нас не го приемаме. Слагаме му чертата и почваме отначало.” Стратегията
трябва да е призната от всички политически формации (десни, леви, центриски и
т.н) и когато управленията се сменят този, който дойде на власт не да отрича
всичко и да започва всичко отново, от нулата, а да продължи градивното,
съзидателното й развитие.
-Май такава ни е
народопсихологията-да отричаме всичко, преди нас, да го рушим, уж за да
съградим нещо по-по-по, но все да сме си на кота нула.
-Да, ние сме царе на това. Но трябва да има приета стратегия,
пак го казвам и българските граждани да знаят примерно, че след 5-10 год., ние
ще имаме еди какво си. Но подчертавам, че всичко трябва да бъде финансово
обвързано, с разчети и срокове, а не да бъде написано само на хартия. Извинявай
те, но в предизборната програма на управляващата партия-ГЕРБ беше записано, че
процентът от БВП за здравеопазване ще стане 5%, а той в момента е 4.2%, колкото
беше и през 2007 година. Друг е проблема, че реализацията на промените в
здравеопазването изискват време. Това, което се заложи сега, образно казано, ще
даде плодове след години и може да ги бере този след теб, че и след него, т. е.
не може в рамките на твоя мандат да отидеш да му отрежеш лентичката и да се
тупаш по гърдите примерно „ето аз ви направих реформата в доболничната или в
спешната помощ”. Това може да важи за откриването на един километър от една
магистрала или една детска градина, но не и за здравеопазването.
-Казано простичко
здравната реформа освен време изисква и приемственост.
-Точно за това говоря. Всичко трябва да бъде разчетено във
времето и обвързано с финансови средства и когато дойде ново управление то да
не я сменя, а да доразвива тази програма. Крайно време е и ние да имаме такива
лечебни заведения, каквито имат другите държави от ЕС и българския гражданин да
бъде лекуван така, както е лекуван в Германия, Австрия, Швейцария или Франция. С
изключение на няколко лечебни заведения за болнична помощ виждате каква е
ситуацията у нас и какви са условията в българските болници. Вчера в една от
телевизиите видях материал, че една голяма част от рентгеновите ни апарати са
изключително стари, от 80-те години на миналия век…
-Ще си позволя да ви
репликирам – нима това вие не го знаете, че са стари и се ползват и за
онкоболни и т.н.?
-Знаем го, че срока на амортизация е около 7 год., а се
ползват все още на много места и не дават възможност на колегите да правят една
модерна, съвременна диагностика. А това е основен принцип в медицината - който
добре разпитва пациентът добре диагностицира, а който добре диагностицира и
добре лекува.
-Кои са медикаментите,
които могат да изведат здравеопазването от будната му кома?
-Първо, това е една сериозна задача, по-която работим и ще
продължаваме да работим, здравеопазването трябва да стане приоритет №1 за
всички партии, за всички управляващи в България. Не както е сега, вътрешна
сигурност и отбрана, те не са маловажни естествено, но здравеопазването трябва
да е приоритетно, да е приоритет №1. В това се опитваме да убедим политиците,
че това е в интерес на целия български народ, не само в наш интерес. За
българските лекари ви казах, че ние си намираме своите пазарни ниши, чрез
терминал №2. Много малко са тези, които са се върнали, което е положителен
атестат за нас като лекари. Отишли веднъж в друга държава те там намират
прекрасни условия за работа, за професионално развитие, кариерно израстване, за
обществено признание. Нещо което в България го няма. Тук българският лекар е
хулен и наричан престъпник. Позволява си един вътрешен министър, от трибуната
на народното събрание, да нарича българските лекари „убийци”, без да има
доказателства за това.. България би трябвало от една полицейска държава да
стане една социална държава т. е. тотално трябва да се сменят приоритетите.
Това е първото и основното. За да има някаква промяна в България като държава
трябва ние-лекарите и обществото, респективно пациентите, представени от своите
организации, да накараме политиците, за тях здравеопазването да стане приоритет
номер 1
-Друго?
-Ние работим и за това, лекарите да следят всички новости в
медицината в световен план. Кредитните точки в следдипломното, продължително
обучение е практика, която е наложена в цяла Европа. Искам да се обърна към
всички колеги, че ние сме се наслушали на приказки от рода „Аман от тази
организация!”, „БЛС
какво ни дава?”, „Защо ние нужен лекарският съюз?” „..не искаме задължително
членство в съюза….това е остатък от комунистическо време…” и т. н. и т. н.
Държа да кажа, че такава е практиката във всички европейски държави. Членството
в лекарската камара, съюз или асоциация е задължително. Това са саморегулиращи
се и самоконтролиращи се организации.
БЛС е организацията, която на практика се опитва да защитава
правата и интересите на всички български лекари. Опитваме се да изпълним съюза със
съдържанието на лекарска камара. Независимо, че във времето се е наложило да се
нарича съюз, важно е съдържанието, а не как се нарича организацията ни, нали?. Сега
до колко успешно го правим, това трябва колегите да го казват ясно, на нашите
форуми и ако това ръководство в момента, което е, никой не е безгрешен, не се
справя, нека колегите да реагират, защото има си начин за избиране на ново. Но
ние трябва да докажем на обществото,че сме една силна, единна организация,
която се самоконтролира и саморегулира. Ние трябва да си го признаем, че има
достатъчно случаи на, не добро изпълнение на задълженията, от страна на
български лекари. Имаме много такива сигнали, по които се стараем да се
произнасяме. Трябва да се сложи край и на не етичното отношение между нас
самите. В другите страни лекар да каже за колега „кой ти назначи това малоумно
лечение, кой е този бездарник” го няма, защото той веднага ще отиде на етична
комисия и ще му се спрат правата да лекува. Ние българските лекари трябва да се
научим сами да се уважаваме, вътре в съсловието, ако искаме обществото да ни
уважава. Това е задължително. В другите страни обръщението на лекар към друг е
„колега”, „братко”, във френско говорещите страни е събрат-”Cher
confrere”.
На много високо ниво трябва да издигнем себеуважението си и
да сме безкомпромисни в случаите, когато един лекар си позволява немарливо
отношение към служебните си задължения. Политика на това ръководство на лекарския
съюз е да издигнем и на едно по-високо ниво работата на етичните комисии по
места. Дефакто да не са формални проверките им. Да бъдат те действително
сериозни и задълбочени. И ако е сгрешил колегата тогава да си понесе съответно отговорността.
Има вече колеги, които са със спрени лекарски права. Подчертавам, че това е
една от основните задачи на сегашното ръководство на БЛС, на която обръщаме
изключително внимание. Слава богу, че централната етична комисия е много добра.
Работим в много тясна колаборация с изпълнителната агенция за медицински одит (ИАМО).
С научните дружества по специалности съвместно изработваме списък на нашите
лекари-консултанти, които ще подаваме на ИАМО, за да може проверката да е
съвместна, при всеки един случай, и там, където има нарушение този лекар да си
понесе и съответното наказание. Това е нашата твърда политика и ние сме
категорични в отстояването и като позиция.
-Лекарите обаче тотално
са обезверени и демотивирани. Грубо казано „за да се обърне палачинката” какво
трябва да се случи?
-При ОПЛ има т. нар. Бърнаут синдром –„синдромът на професионалното
изчерпване/прегряване”. Не може с години да работиш, всеки ден, едно и също, в
един перманентен стрес, с преса и от обществото, без да виждаш никаква светлинка
в тунела. Значи лекарите, за да работят спокойно, трябва да имат перспектива и
да знаят тази година, в сравнение с миналата, как ще повишат своята
квалификация, какво ново ще научат. И тук е ролята ни като организация, да ги
стимулираме непрекъснато, да повишават своите знания, което е в интерес и на
пациентите. От друга страна трябва да има и кариерно израстване. Опитваме се да
внесем и промени в наредба№34 така, че да се улесни специализацията, тя да е
по-лесна т. .е да се възстанови тази система, която беше едно време. Тази
система, която искаме да се върне е в интерес на лекарите. Системата е много
тромава в момента. За промяната обаче се изисква подкрепата на МЗ и на
министерство на образованието и науката. Многократно сме давали предложения в
тази насока. Ние сме за това, всеки български лекар да има възможността, да си
заработва възнаграждението. И колкото е по-висока квалификацията, знанията и
уменията, колкото са по-големи на един лекар, толкова по-високо съответно да е и
възнаграждението му. Българските лекари са показвали и многократно показват, и
при атентата в Сарафово, но не само при него, че дават всичко от себе си, че
реагират бързо и адекватно. И че не са „черните овце” на обществото, за сметка
на които държавата си измива ръцете, в решаването на социалните си проблеми.
-Да подкрепите с факти
това си твърдение?
-Веднага ви давам пример с потребителската такса, която бе
отвързана от минималната заплата, въпреки нашето настояване като ръководство на
БЛС, да си остане обвързана.
Липсата на чуваемост също демотивира лекарите. Обществото
трябва да разбере една простичка истина, че най-лошото е да те лекува недоволен
лекар. Когато той е доволен си върши правилно и компетентно своята
високохуманна дейност и дава всичко от себе си. Защото достойното заплащане на
лекарите и медицинските сестри създава позитивната атмосфера в здравния сектор,
чрез гарантиране на необходимите материални условия за практикуване на
професията.
-Нищо друго не ни
остава освен да си пожелаем нещата, за които говорихме да започнат да се
случват. Успех!
Няма коментари:
Публикуване на коментар