По закон обаче те имат право да се лекуват с такива медикаменти. Това обяви Ирина Илиева, изпълнителен секретар на гражданско сдружение „Алцхаймер – България”. Тя припомни, че през февруари т. г., след окончателното решение на ВАС за включване на заболяването Алцахаймер в Наредба 38 на МЗ, най-вече благодарение намесата на националния омбудсман това е направено. Два месеца по-късно обаче се оказва, че не е изготвен необходимият списък с лекарствата към наредбата и реално болните не могат да получат медикаменти, изплащани от НЗОК. Лекарствата за лечение на този тип деменции все още не са включени в позитивния реимбурсен списък и пациентите са принудени да заплащат цялата им стойност. Има хора, който дават между 150 и дори над 200 лв. месечно за медикаментите, необходими за техните близки. Дори някои са теглили 15 хил. лв. кредит, похарчен за 4-ри години, за да осигурят някакво нормално съществуване на своите близки. На 25 април т. г. от МЗ са уверили Илиева, че нещата се движат, но за да бъдат включени лекарствата за Алцахймер в Приложение 1 на Позитивния списък фармацевтичните фирми трябва да ги заведат в Комисията по цени и реимбурсиране на лекарствата и след това има двумесечен срок МЗ и НЗОК да изготвят този списък. Към наредбата трябва да има списък с лекарствата, които пациентите получават. Такъв за сега обаче няма.
Според Владимир Томов, председател на Конфедерация „Защита на здравето” освен фармацевтичните фирми заявки за включване в реимбурсия списък могат да направят МЗ, НЗОК или ИАЛ. Осигуряването на лечение не решава проблема за болните от Алцхаймер и техните близки. Въпросът има и социална страна, която обаче може да бъде обхваната само с национална програма, тъй като превенцията и лечението са вече обществен проблем, поясни той.
Около 100000 българи страдат от различни форми на деменция, като повече от половината са с Алцхаймер. Много малко обаче са тези, които се лекуват, защото лечението е скъпо. Най-важно е заболяването да бъде диагностицирано и лекувано, колкото се може по-рано, за да се забави ходът на развитието му. Има трудностите при поставянето на диагнозата, тъй като симптомите често се бъркат с депресия и се случва пациенти с деменции да се лекуват в психиатриите, вместо в неврологията, обясни проф. Стефка Янчева, невролог.
Същностна характеристика на заболяването Алцхаймер е, че паметта започва да се губи. И най-вече краткосрочната памет. Около 50-55 год. започват оплакванията. Човек започва да забравя кой се е обадил, ако чете вестник - забравя какво е прочел, ако слуша новини - забравя какво е чул. Той може да започне да повтаря едно и също нещо няколко пъти. Но не са достатъчни само тези нарушения на паметта. Често някои от тези болни стават агресивни, словесно и физически, а други пък неимоверно тихи и кротки. Обикновено те отричат, че имат проблем, който околните забелязват.
В много малък, пренебрежим процент заболяването Алцхаймер е наследствено. То е мултифакторно заболяване, което не се дължи на един ген, на една група фактори, а на много, които не са изяснени. В цял свят не са ясни причините и лекарите все още търсят кое отключва натупаните патологични белтъци, които убиват нервните ни клетки.
От пациентската организация настояват за разкриване на работни места за щатни болногледачи на тези болни. Настояват още МЗ и НЗОК по-бързо да финализират списъка с лекарствата за деменция и Алцхаймер към актуализираната вече
наредба 38 за частично или напълно изплащане на лекарства за домашно лечение.
В света 1,3-1,4% от населението страда от дементни състояния. В развитите страни се „хвърлят” от порядъка на трилиони за диагностиката и лечението им. Според очакваните прогнози към 2050 год. населението над 60 год. ще бъде над 135 млн. души.сега отделяните средства за лечение в ЕС са 177 млрд.евро, а към 2030 те ще бъдат 250 млрд. евро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар