сряда, 1 юни 2011 г.

Според данните на националния статистически институт (НСИ) за 2010 г.


страната ни разполага с по-малко болници, медицински сестри и болнични легла.
Данните на НСИ за здравеопазването у нас през миналата година показват, че средно 37,3 лекари-специалисти обслужват 10 000 българи и по този показател България не е далеч от средните равнища за ЕС - 34 лекари по последни данни на Евростат за 2008 г.. Зъболекарите пък са 8,5 на 10 000 души. Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 24,8 до 47,1 на 10 000 души. Най-висока е осигуреността с лекари в областите, в които има медицински университети и университетски болници. Областите, в които има медицински университети и съответно болници към тях, са далеч по-добре осигурени от другите. Във Варна например на 10 000 души се падат 47,1 лекари, в Плевен - 46, а в София – 44,7, Стара Загора (43,8), Пловдив (42,1).
Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград - 24,8, Ямбол - 25 и Силистра 25,1. Много под средната обезпеченост с медици са още областите Благоевград, Кърджали, Бургас.
Подобна е ситуацията и при общопрактикуващите лекари. В края на 2010 г. 10 000 българи са били обслужвани от 6 джипита. В 12 области показателят е по-висок от този, като най-висока е осигуреността на населението в Плевен, Добрич, Видин и Стара Загора - около 7,4. Най-ниска е осигуреността на населението с джипита в Кърджали, Разград и Търговище - по 4,6 на 10 000 души. По последна справка на МЗ над половин милион българи живеят на места, където няма нито един личен лекар. Незаетите практики у нас са 424, предимно в слабо населени и планински райони в областите Кърджали, Търговище, Силистра.
Общият брой на лекарите у нас към края на 2010 г. е 28 003. В сравнение с година по-рано дори се отчита увеличение с 15. По-различно е сравнението с 2005 г. - за 6 години медиците са намалели с около 200. От началото на годината до края на март БЛС е издал 331 сертификата за работа в чужбина. Сред всички специалности най-голям е делът на джипитата - 17%, или 4761 души. Следват педиатрите -1425, специалистите по вътрешни болести - 1403, хирурзите - 1399 и акушер-гинеколозите -1387.
Намаляват обаче и зъболекарите с близо 140 и те вече са 6355. НСИ потвърждава друга тревожна тенденция в здравната ни система - дефицитът на медицински сестри. Само за година те са намалели със 171 и към края на 2010 г. са 31 790. Същата тенденция се забелязва и при фелдшерите, като броят на практикуващите тази професия е спаднал с около 100 души. По-малко са и акушерките и зъботехниците, които от 1350 са намалели на1280. Сред заетите в здравния сектор има увеличение на работещите като помощник-фармацевти. Другото по-сериозно намаление е регистрирано при лаборантите.
Към края на м.г. в страната са функционирали 347 заведения за болнична помощ с 48 944 легла т. е. на 100 000 българи се падат 652 легла в болници. За сравнение през 2009 г. са се падали с 10 легла повече, сочат данните на НСИ. В сравнение със страните от ЕС по отношение на броя легла на глава от населението България е със средни показатели.
Болниците са 313 с 45 842 легла. Доста повече са заведенията за извънболнична помощ - 1613 c 938 легла. 28 са спешните центрове, 54 - хосписите, където има 716 легла. Имаме 520 медицински центъра, 113 поликлиники и 613 лаборатории. Над половината болници са много профилни и в тях е съсредоточен 71.1% от общия леглови фонд. В сравнение с 2009 г. броят на заведенията за извънболнична помощ е намалял с 5.9%. Броят на леглата се е увеличил с 9.6%. Скокът е най-голям в медицинските центрове-от 541 на 624.

Няма коментари:

Публикуване на коментар