Научната статия в броя е посветена на нефролитиазата - едно от най-разпространените заболявания, което обхваща всички възрастови групи и струва скъпо на осигурителните системи навсякъде по света. Като акцент специално за вас сме подбрали редакционната статия на д-р Десислав Петков, главен редактор на изданието.
В страната на бедните духомД-р Десислав ПЕТКОВ - ОПЛ
Бедни ми колега, какво ли още трябва да изтърпиш? Не стига, че десетилетия наред те тъпка профанизирана тълпа от пролетарии, на които беше внушено, че ти си техен слуга. Не стига, че живееш мизерно, ден за ден, притеснявайки се и броейки стотинки, докато плащаш комуналното си право на живот под формата на парно, вода, храна и сметки по децата. Не стига, че отдавна вече не си лечител, а писарушка, която е притискана от безумни „правила” и „закони”. Не стига, че животът ти гасне в кавичките на отчаянието, ами и имаш нещастието да те управляват все по-некадърни правителства, с все по-продажни министри и все по-зловещо агресивни хора. Когато по централните новини непрекъснато линчуват лекари и превръщат духовната им екзекуция в зрелище за тълпите, които, мезейки с луканка, се забавляват пред телевизорите и крещят „Разпни го!”
Какво остана от душата ти, бедни ми колега? В една страна, управлявана от очевадно неинтелектуални хора, чиято доволна усмивка и дебилни мантри ни заливат заедно с пръските от разбито шампанско в багерите, които погребват последните части достойнство, последните капки вяра и последните мисли за добро. Да, колега, теб те няма, ти си отдавна в Германия, ако си що-годе по-млад, или си отдаден на компулсиите си, за да забравиш, че си тук, че те има. Когато малкото останало достойнство се сблъсква с морето на омразата, което задушава бедната ти душа. Какво ти остава, колега? Да работиш до изнемога с пиелонефрит? Да куцукаш със счупен крак на работа? Кротко да отглеждаш рака в себе си, докато другите те псуват защо не си им дал направление. Защо? Защо позволяваш да се случи всичко това, колега? Защо не вярваш на колегата си? Защо не го подкрепиш? Защото ти си следващият на арената на Колизеума, за когото тълпата ще крещи: „Да умре!” Или дребни слуги на сатаната, облечени в министерска власт, ще убиват малко по малко, започвайки от душата. Ако още е жива у теб, бедни ми колега. Спри да бъдеш лекар, колега! Отречи се от себе си и остави тълпата да живее вечно. Без теб всички ще живеят вечно и никой няма да умира. Без теб болестите ще си отидат от само себе си. Без теб няма да има болка, защото кой ще я носи в сърцето си.
Няма невинни. Които позволяват да убиват тези, които ги спасяват - те са виновни! Които са безразлични - те са виновни! Които ядат сред гладни и пият сред жадни - те са виновни! Които търпят да ги управляват низши духом - те са виновни! И които си ги избират - пак. В страната на низшите духом място за теб няма, колега. Ако не себе си, спаси поне душата си и децата си. А аз само мога да се помоля за теб...
Няма коментари:
Публикуване на коментар