Участие в нея взеха представители на МЗ и КБ, университетски болници от София и страната, БЛС, БЗК, пациентските организации - Конфедерация защита на здравето, Български пациентски форум, както и специализанти, подали жалби и сигнали в администрацията на омбудсмана, относно проблеми в специализацията на лекарите и зъболекарите у нас.
-Правата на пациентите са най-висша ценност в системата на модерния свят и ЕС, към който искаме щастливо да принадлежим, подчерта Гиньо Ганев. Теоретично всеки гражданин е пациент и има нужда от квалифицирана, своевременна и модерна медицинска помощ. Правото на човека да избира между предложените му лечения е смешно, защото болните нямат представа за медицинската квалификация на лекарите. Така, че отговорността на лекарите става централа от гледна точка на тяхната собствена компетентност и така стигаме до болезнената тема за тяхната специализация, посочи той.
При откриване на дебата стана ясно, че е налице изключително огромен проблем не само с организацията на специализацията, но и със статута на специализиращите лекари. Съгласно действащата наредба, не е ясно какъв е субекта - специализант – студент, лекар, служител на МЗ, на болницата или всичко накуп, което поставя лекарите-специализанти в изключително неблагоприятно и унизително положение – неадекватно на съществуващата здравна система.
Парадоксален и абсурден е факта, че специализиращите лекари нямат право на обезщетение за болест и майчинство т. е. че специализацията им се прекъсва, ако се разболеят или ако искат да имат дете, че тя не им се зачита за трудов стаж и, че те трябва да работят и на друго място, във фармацевтични компании, аптеки или някъде другаде, за да се издържат, че по никакъв начин не могат да продължат у нас започнатите си специализации в други страни-членки на ЕС, а трябва да повторят процедурата на конкурсен прием от самото начало. Неща които отблъскват младите лекари и убиват желанието им да специализират.
По думите на лекари-специализанти много техни колеги биха искали да се върнат обратно в България, но условията у нас и абсурдните правила в системата им пречат и ги принуждават да останат в чужбина.
Наредба № 34 предвижда, специализантът да се разпределя на работа от министъра на здравеопазването, което е абсурд и противоречие, тъй като болниците са търговски дружества, обяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата на пациентите
в здравеопазването.
Според него малкият проблем е в това, че три години не е имало никаква специализация, но големия е, в изключително голямата цедка при започването на специализацията и в лесното и сигурно завършване на всички специализиращи лекари. Би трябвало да бъде точно обратното т. е. всеки, който иска да може лесно да запише да специализира, но трудно да завършва, след като се покажат знания и умения, придобити при специализацията, продължи той и като друг значителен проблем посочи липсата на заинтересованост у преподавателите от изхода на специализациите. Системата е организирана така, че учителите нямат стимул и по никакъв начин не са мотивирани да обучават младите лекари, в резултат на което спада качеството на обучение на специалистите, поясни д-р Кацаров. Той изрази недоумение от неясната логика за априорното разделяне на специализацията на платена и държавно субсидирана и от липсата на всякаква логика по отношение на ограничаване местата за специализация, за които лекарите-специализанти си плащат.
-Особено драматично е състоянието със зъболекарите, за които тази година, се отпуснати 10 места за специализация за цялата страна, при условие, че те са над 8 хил. души. Изключително погрешно НЗОК и МЗ, години наред, прокарват особено за лекарите такава политика, че не може да работиш, ако не си получил специалност, и ако този натиск се удовлетворява, след време няма да имаме други лекари, освен специалисти. Каква е тази система, в която всички са специалисти? Кому е нужна тя? Една погрешна политика, да се ограничи разходът на финансови средства, ето до какво води в друга посока Няма как да имаме качествена, съвременна, достъпна медицина за пациентите, ако този, който я представя няма съответната специалност.
Д-р Кацаров акцентира, че въпросите, относно специализацията на лекарите са пряко свързани с правата на пациентите. В заключение каза, че много от тях са лесно решими, без да изискват допълнителни финансови средства, тъй като е въпрос на организация да се срещнат интересите на специализиращи и на обучаващи, за да са доволни и двете страни, както и пациентите включително.
Д-р Момчил Ненов, специализиращ детска хирургия в МБАЛСМ” Пирогов”, сподели, че е висшист, но в сивата икономика, защото няма нито граждански, нито трудов договор, а след като получил първата си заплата, с учудване разбрал, че никой не поема осигуровките му. Основният виновник за това посочи МЗ, с неговите устни указания да не се сключват граждански договори. Цялата тази система се гради на устни нареждания и специализациите са върха на айсберга, твърди той.
По думите на директора на УМБАЛ Плевен доц. Димитър Стойков лекарите-специализанти, нямат право на нищо, дори да мерят кръвно, защото НЗОК като види подписите им сваля всичко. Той обясни, че само за м. март т. г. 26 хил. лв. са му глобите от касата, тъй като 4-ма специализанти са се подписали, че са водили анестезия в операционните зали на болницата.
-Специализант пише ли се някъде по клинична пътека, тя изгаря. НЗОК не изплаща клиничните пътеки, ако те се обслужват от специализанти, поясни той и продължи, че същевременно като преподавател знае какво се иска от един хирург, за да вземе специалност, а именно такъв обем оперативна дейност, който се изисква от едно отделение трета категория за една година.
Болницата ни не може да издържа дори собствените си специализанти и тяхното единствено предимство, което ги мотивира да учат е, че работят в нея, не говоря за прием на специализанти от други болници. Няма субсидия, няма пари. При тази ситуация и при положение, че имам 428 лекари, между които и хабилитирани лица, при 818 легла по новата здравна карта, кажете ми как да приема още специализанти, зададе и той риторичен въпрос?
В момента някои специалности потъват жестоко, алармира той. В страната 160 са патолозите, 700 анестезиолозите и 1600 реално работещите хирурзи. В София за 5 места по кардиология кандидатстват 40 човека, а за 20 места по хирургия само 15 човека. В Плевен за 12 места по хирургия кандидатите са едва 4. Трябва да има предимство и регулация от държавата за тези специалности, които не достигат. Дефакто лекарят, след скъпото 6 годишно образование и още толкова години, докато специализира, няма право на нищо. В Испания стартовата заплата е 4 хил. евро. Проблемът е сериозен и ще става още по-сериозен, ако не се вземат мерки. Аз моля работещите в болницата качествени специалисти да не се пенсионират, защото се срива клиниката. Как да взема още 120 специализанти. Няма начин. Съжалявам, завърши той.
Според други участници в дискусията, тази пагубна ситуация ако не се промени, след време (8-10 год., дори и по-малко) в България ще има прекрасно оборудвани болници, но няма да има кой да работи в тях. От една страна, ниската мотивация е причина и тенденцията, както за младите хора лекарската професия вече да не е привлекателна, така и за изтичането на тези кадри. От друга страна на лице е липса на желание у младите лекари да се занимават с научна дейност и да стават асистенти, особено в параклиничните дисциплини и клиничната лаборатория и един вид става така, че студенти обучават студенти. Изказващите се по темата подчертаха, че трябва за всички, които искат да специализират, процедурата да е максимално облекчена, да се увеличи заплащането на специализантите и да им се дадат повече права, за да се прекрати тази тенденция.
Становището на председател на БЛС д-р Цветан Райчинов бе, че специализантите трябва да получават не по-малко от 80% от средната лекарска заплата за страната т. е. около 800-900 лв. с всичко необходимо към нея от рода на стаж, осигуровки и т.н. Категорично заяви, че те не могат да имат друг, освен трудов договор, защото това е един от начините да се реши въпроса с намаляващия брой на специализантите по медицина.
-Здравеопазването е система, за която нищо не се прави или ако се прави е винаги в лошата и грешна посока. Най-жалкото в цялата тази история е, че тези млади лекари са готови емигранти. Какви лекари? Какво развитие може да има една държава, в която от 20 год. насам здравеопазването е последна грижа. Само се говори, само чуваме за намерения, че това или онова, „ще се направи”. Започва някакъв малък период на старт на нещо положително и след това всичко тръгва пак в обратната посока. Здравеопазването е на остатъчен принцип. Ако има, ако остане... Работата на университетите, не е да прави специализация, а на болниците, им е до завършването на образованието на лекарите. Те сега нищо не могат да работят. Нямат никакви права на лекари и получават началната сестринска заплата. Не може на тях, където денонощно ги използват като чираци и им се дава всичко неприятно и досадно, да им се плаща в жълти стотинки. Та нали те трябва да живеят, да гледат семейства, непрестанно да учат, за да бъдат висококвалифицирани и да печелят име. Нещата са повече от зле в цялата сфера, но тук при специализацията те са просто отчайващи. И в същото време нищо не се прави. Щом този проблем се повдигне, веднага започва неговото отлагане „ще, ще, ще и така минаха двадесет години...” На лекаря му трябват още 10-15 год. след специализация, за да се утвърди. Но през това време по всички начини го отчайваме, отказваме от тази професия или му казваме, че ако иска да живее добре и човешки, това няма да е в България. Това е истината за системата. .Ако нещата продължават така, няма да останат лекари в България. Ще останат такива като нас в напреднала възраст, които ще поживея още 10-20 год., ако оцелеят при тази система. Това ще бъде с лекарите в България. Ще започнем да търсим лекари от Виетнам, но и те няма да дойдат. Това ни е перспективата. Не може да мачкаш, да оплюваш една професия непрекъснато и навсякъде. Вчера слушам в парламента как здравеопазването било яма, каца без дъно. Извинявайте, но с 20 лв. обществен ресурс, каква яма, каква каца, какво дъно? Това не е кучешка паничка даже. Това политическо безвремие, което е всеобщо установено поведение на всички управляващи, продължава. Все се говори, че здравеопазване било политика, но накрая ще кажа, че няма никакво политика по отношение на него. Политика в здравеопазването разбирам да се дадат истински гаранции за здравето и живота на нацията. Такава в момента няма. Има обратното.
Д-р Райчинов съобщи, че от БЛС ще настояват пред МЗ и други държавни институции проблемите със специализацията да бъдат разрешени спешно. Съобщи още, че са помогнали за създаването на асоциацията на специализиращите лекари и се надява, че те ще бъдат активната страна, която ще предлага и иска, а чрез съсловната организация ще им се даде възможността да получат помощ по всякакъв начин.
Д-р Николай Шарков, председател на БЗС, посочи, че и при специализациите на зъболекарите не са малко проблемите, но винаги, когато се говори за някакъв проблем трябва първо да се направи анализ на ситуацията.
По думите му от 80-те години насам държавата няма политика в производството на кадри и обучението на специалисти. От 8300 зъболекари в страната, подчерта, че 48% са със специалност, но са застаряващи и в предпенсионна възраст.
-Кажете ми защо един зъболекар трябва да придобие специалност? Какъв е стимула? Абсолютно никакъв. Защото придобиването на специалност е минус нула за зъболекаря, тъй като той трябва да затвори кабинета си според сега действащите разпоредби, да го напусне за три години като отиде в бази за специализация, които се броят на пръстите на едната ръка и 11 м. от годината да работи в тях като си плаща сам или по клинична ординатура, да загуби пациентите си, да фалира, освен ако не живее в града, където е базата за специализация, за да удовлетвори, след като се върне, най-много собственото си его. Защото тези 10 души, които са отишли да специализант или имат его или много голям интерес. Директно подчертавам, че интересите при нас са съсредоточени в едно единствено направление за специализация – ортодонтия. За всички останали направления желаещите за специализация не са толкова много. Оралната хирургия е най-критичната в момента. Зъболекарят специализира, но само ако му се създадат условия. При сегашната ситуация той няма нито стимул, нито задължения да го прави, защото не може да се търси само едното или другото. Имаме рецепта, за нещата, които посочих. Четири правителства мотивираме и даваме предложения за обсъждане и решения, някои от които могат да бъдат приети и приложени в практиката. Но няма политическа воля. Този шаблон познат ли ви е, защото на мен ми побеля брадата от това, риторично попита и д-р Шарков. Искахме разделяне на Наредба за специализацията да се раздели, в две отделни наредби, за зъболекарите и лекарите. Борбата с вятърни мелници! Продължаваме с тази борба, не сме спрели и ако някой смята, че БЗС стои на постигнатото досега, че седи на лаврите си дълбоко се заблуждава. Срещнахме и доста решителен отпор от представители на академичното съсловие специално за тази въпросна наредба. Смятам, че акредитацията трябваше да започне от базите за специализация, а не от оценката на лечебните заведения като процес насочен към качеството на здравните услуги. Направете справка колко желаещи има за акредитация за такива бази, защото условията на места са абсолютно неизпълними в изискванията за специализация. Спокойно може да се специализира в малки бази, по определени специалности, с нужните суперзайзъри, за да бъдат нещата поставени под контрол. Специализацията за придобиване на специалност и продължаващото обучение, което е отговорност на съсловните организации, са две понятия, които са объркани в главите и на изпълнителната и на политическата власт, които ги смесват и настъпва каша.
Не забравяйте, че има директиви в ЕС. В България, каквото беше, беше до 2007 год.. Сега сме длъжни вече да се съобразяваме с директивата 2005/36/EО на европейския парламент и на съвета, относно признаването на професионалните квалификации, която в момента се преразглежда, както в съюза на европейските медицински специалисти, така и в съвета на европейските зъболекари. Тя ще бъде коригирана, защото в нея има безкрайна либерална политика спрямо движението на кадри, което е недопустимо и в което вече са убедени всички страни-членки в съвета на европейските зъболекари. Либерализацията трябва да спре! Трябва да има контрол на движението на кадри. От друга страна свободното движение на хора и директива 26 на ЕС дава право на всяко лице, чиято диплома се признаван в дадена страна-членка на евросъюза, да отвори там, кабинет, в областта на лечебните заведения.
Поради тази причина вече разписах сертификатът за добра дентална практика, на 500 зъболекари, който им дава право да работят в ЕС. А това прави три и половина випуска от Факултатите в София и Пловдив, взети заедно.
Всичко, за което говорим сега, трябва да бъде синхронизирано с предстоящото разглеждане и приемане на директивата „Безопасност на пациента и трансгранично здравеопазване”. Тази директива, която ще изясни въпросът със специализациите, отново е върната на масата в ЕК. Преди три седмици министрите на здравеопазването от страните в ЕС, с изключение на българския министър, разписаха протокол, че приемат разглеждането на проекта за тази директива. Ако тази директива, дай боже, се приеме ще бъдат регулирани много неща, както за нас, така и за пациентите. Може да започне процес на конвергенция на стандарти и на системи за специализация. Искам да подчертая, че нашите стандарти, относно специализацията, вече 2-3 год. събират прахта в нечие чиновническо чекмедже. Но министър Борисова категорично заяви, че те ще бъдат приети. Искам да подчертая още нещо, а именно, че стандартите се правят единствено и само в ЕС за медицинските специалности. И тук е мястото да кажа, че в Европа за съжаление са признати само две специалности – ортодонтия и орална хирургия. През 2005 год. чиновници от министерство на труда и социалната политика се опитаха да заличат останалите и да оставят само тях. Не мога да ви кажа колко ни коства докато се преборим, че всички специалности трябва да бъдат запазени, а не да бъдат зачеркнати от чиновници, които нищо не разбират от медицина. Благодаря ви, това беше моето изказване.
И според д-р Мария Джорова, председател на СБЗ, трябва да бъде разделена Наредба № 34 на два отделни документа. Българските зъболекари намират начин да се квалифицират и нямат абсолютно никаква нужда от тази тежка специализация.
-Българският зъболекар наистина е намерил друг начин да се квалифицира. Но просто ситуацията, в която работим близо 20 год. вече ни кара да търсим други алтернативни начини да се учим и да специализираме. И това е факт, че ние нямаме абсолютно никаква нужда от тази тежка специализацията, която протича в нашите университети.
Трябва да се либерализира начинът за специализация и режима на акредитация, на лечебните заведения като бази за специализация, да не бъде толкова сложна, за да задържим специалистите. Много е важно също така да чуем и младите колеги зъболекари и лекари, как те виждат , как си представят тази акредитация, защото съм абсолютно сигурна, че от тях може да се чуят изключително добри идеи защото те са много знаещи и креативни.
Д-р Боню Бонев от МБАЛСМ” Пирогов”, обвини всички правителства и всички здравни комисии досега за това, че нищо друго не са направили, освен да приемат такива документи, които са затрили здравеопазването ни. Той също зададе риторични въпроси кой е решил закриването на колежите и кой е дал автономността на МУ в страната и изрази категорично несъгласие обучението на лекарите да става само в базите, а не в самите големи болници. Д-р Бонев предложи в клиниките и отделенията на лечебните заведения, ползвани за учебни бази бройката на лекарите, да бъде попълвана с двама обучаващи се ординатори на трудови договори.
Д-р Спартак Вълев, специализант по медицинска онкология към СБАЛО и член на УС на Сдружението „Български лекари за европейски стандарти на специализация“ информира, че официалният отговор от правния отдел на МЗ на исканията им, е че причината да се оплакват е явно, в непрочетената от тях Наредба 34, която е перфектна.
Според представители на пациентските организации, директивата за свободното движение на хора в ЕС ще узакони „бягството” не само на лекарите, но и на пациентите от българската здравна система, която така е регулирана, че тласка хората да заобикалят правилата и.
Участниците в дискусията бяха единомислещи, че е наложително да се подготви нова наредба за специализация и обучение на медицинските кадри.
Представителят на МЗ ги увери, че настоящата наредба 34 предстои да се коригира, тъй като се отчитат проблемите, които тя създава. Специализантите „от субект в системата на специализациите ще станат обект”, а съгласно промените се предвижда, както времето за специализация да се счита за трудов стаж, така и лекарите-специализанти да бъдат застраховани за всички рискове.
Становището на МЗ по отношение фактът, че специализантите не могат да работят по клинични пътеки е, че трябва да бъдат разписани конкретно дейностите, които те могат да извършват.
В края на дискусията омбудсманът на страната обяви, че ще подготвят становище до МЗ, от името на активните граждани, по този и други вече дискутирани проблеми, с което вежливо, но демократично ще се окаже обществен натиск, с цел да се приемат предложенията за подходящи промени в действащата нормативна уредба.
Диалогът е белег, основа на демокрацията, на която е чуждо администрирането. Властта е една, а нейното разделение е само за удобство на чиновникарското и приложение. Проблемите трябва да се решават. Отлагането им има дълготрайни последици, които засягат всички, завърши Гиньо Ганев.
„Патилата” на д-р Момчил Ненов - един от жалбоподателите при омбудсмана:
-Това, което ме накара да напиша жалбата е, че след като започнах специализацията си с учудване забелязах, че не се спазват някои от клаузите в договора за специализация, който съм подписал с МУ и с „Пирогов”. Практически не съм бил наясно какво ми предстои. Когато започнах специализацията, в договора беше записано, че за полагания от мен труд между Медицински университет и мен, трябва да се сключи граждански договор, а той не беше сключен. Така аз получавам пари от държавата без никакво правно основание, т.е. аз съм висшист в сивата икономика. Получавам пари на банкова сметка, но нямам граждански договор, нито трудов договор. Отделно в договора и в наредбата пишеше, че ще ми бъдат внасяни дължимите осигуровки и с учудване, когато получих първите си пари установих, не ми беше внесен нито един лев, даже една стотинка. Беше ми удържан данък общ доход, но без нито една стотинка осигуровки. В договора ми за специализация бе записано, че допълнителните трудови възнаграждения ще бъдат за сметка на болницата. Подадох заявление до директора на „Пирогов”, но ми бе отговорено, че болницата няма финансова възможност за това. От инспекцията по труда ми отговориха, след мое запитване, че не работя в „Пирогов” и поради това не може да ми се заплащат осигуровки. Реших да се регистрирам като безработен и да продължа да специализирам. Същевременно от Регионалното управление „Социално осигуряване” ми отговориха, че има сключен граждански договор, за който обаче аз не знам. След това пък получих и разпореждане, което ме задължава да върна парите, които съм получил като обезщетение за безработица с мотивите, че работят на граждански договор, а аз нямам сключил такъв. които съм получил като обезщетение за безработица с мотивите, че работят на граждански договор, а аз нямам сключил такъв. Цялата работа е, че се чувствам като някакъв герой на фантастичен роман. Няма логика в нищо. Излиза, че лекаря-специализант е вишист, но в сивия сектор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар