НЗОК най-вероятно ще има преразход в бюджета за лекарствените медикаменти

Несъответствието между реимбурсния списък и бюджета за лекарства на НЗОК може да доведе до дефицит на средства

Считам, че прогнозния бюджет ще се окаже по-малък. Тази година парите за лекарства, плащани от НЗОК, няма да стигнат. НЗОК най-вероятно ще има преразход в бюджета за лекарствените медикаменти, прогнозира д-р Евгени Душков от КТ "Подкрепа", член на Надзорния съвет на здравната каса.

Несъответствието между реимбурсния списък и бюджета за лекарства на НЗОК може да доведе до дефицит на средства. Има проблем с хемодиализата, защото там има несъответствие между прогнозата на базата на данните за минали години и информацията, която районните каси са дали на НЗОК. Засега е ясно, че само за хемодиализата недостигат 20-30 млн. лв. Реално похарчените пари за хемодиализа ще бъдат повече от прогнозираните, смята той.

Прогнозните бюджети на болниците пък са завишени. Някои с от 3 до 5%, но други необосновано искат увеличение на бюджета си като напр. пазарджишката болница, която е поискала 3 млн. лв. повече от м. г. Друга малка общинска болница в Североизточна България поискала средства по клинична пътека за лицево-челюстна пластична хирургия на деца с вродени малформации, при положение че хирурзите, способни да извършат такава сложна интервенция, в страната се броят на пръсти.

Прогнозните болнични бюджети ще бъдат одобрени в началото на март.

На свое извънредно заседание на НС на НЗОК, свикано от здравния министър, бе решено досегашната подуправителка на касата доц. Марияна Василева, да изпълнява длъжността управител на НЗОК.До 30 дни НС трябва да избере нов управител на НЗОК.

По отношение на поста на Гергана Павлова решение ще бъде взето по време на редовното заседание на МС през следващата седмица.

Бонусите, които взимат чиновниците, да се публикуват в интернет

Такава поправка в Закона за администрацията иска „Синята коалиция", след скандалите с раздаваните допълнителни пари в МЗ, НЗОК, финансите и т. н..

Според десните административният регистър към МС трябва да е публичен и в него през 3 месеца да се публикува актуална информация за допълнителните месечни възнаграждения в администрацията по длъжности. В момента, ако въобще работи, често не дава актуална информация.

Президентът Росен Плевнелиев обяви и своята позиция относно бонусите

-Може ли, когато един човек като д-р Нели Нешева, който управлява 4 милиарда лв. на година и носи огромна отговорност за всяка своя грешка, да получи 12 000 лв. бонус? Не "може", а „трябва” да получи дори повече.

Раздаването на допълнителни пари трябва да става при ясни правила и само за добре свършена работа. В държавната администрация трябва да се плащат бонуси. Аз съм за бонусите. Това е начинът хората да се мотивират и да дават добри резултати. Но е абсолютно недопустимо, сами да си ги разпределят и сами да си ги плащат и това трябва да се наказва. Абсолютно недопустимо е да има различни правила в системата и всеки да ги интерпретира по различни начини. Бонусите са добавка към заплатата и не може да я надвишават два или три пъти. Те трябва да бъдат лимитирани. Не може да имаме работеща икономика без работеща администрация, а за да имаме работеща администрация, трябва да имаме административна реформа, която да успокои правила в системата, категоричен бе той след среща с ръководството на „Синята коалиция, цитиран от агенция „Фокус".

Министри и зам.-министри са получили скандални възнаграждения през 2010 г.

Данни на Сметната палата за страничните доходи на висшите представители на ГЕРБ в управлението, повечето от които са от участие в бордове, сочат, че Трайчо Трайков e получил 36 960 лв. през 2010 г. ., а министърът на образованието Сергей Игнатов - 29 206 лв.

От справката се вижда още, че заместникът на Симеон Дянков Владислав Горанов е награден с 18 480 лв., заместникът на Цветанов Веселин Вучков пък е получил скромен бонус от 1587 лв. Експравосъдният министър и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова за 2010 е получила бонус от 9375 лв.

Щедри добавки през 2010 г. са имали към заплатите си и заместниците на Росен Плевнелиев в МРРБ. Георги Прегьов е взел 36 635 лв., Екатерина Захариева - 20 827 лв.

Зам.-министърът на екологията Евдокия Манева е взела 18 480 лв. Спортният министър Свилен Нейков е получил сравнително скромните 7007 лева, но заместникът му Лазар Каменов го надминава с 7655 лв.

Председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов: Има нещо сбъркано, след като у нас са толкова скъпи лекарствата

Ако моралът е мерило, трябва пълна смяна на ръководството в здравеопазването

До 2006 г., когато с цените на медикаментите се е занимаваше НЗОК, нещата бяха наред. След това определянето беше прехвърлено в здравното министерство и цените започнаха да вървят нагоре, каза по ТВ7 д-р Райчинов.

Има нещо сбъркано, след като у нас са толкова скъпи лекарствата. МЗ забавя съвсем тенденциозно и не прави електронната здравна карта на пациентите, която ще гарантира прозрачност.

Според него, ако моралът е мерило, министър Стефан Константинов трябва да си подаде оставката. Необходима е пълна смяна на ръководството в здравеопазването, категоричен е председателя на БЛС.

Освен в Сърбия и Турция лекарствата на „Софарма" са в пъти по-евтини и в Полша

Опаковка от 10 ампули „Бусколизин", във Варшава е 10 полски злоти или около 4,67 лева. Това е цената и на фармацевтичните пазари в прибалтийските държави, Русия и Косово.

У нас обаче лекарството се продава на цена не по-малко от 16 лева. А НЗОК плаща за него на болниците-13,05 лв..

Преди дни стана ясно, че лекарствата на „Софарма" са от 2 до 3 пъти по-евтини в Сърбия и Турция. Тогава изпълнителният директор Огнян Донев заяви, че води дъмпингова политика в другите държави, за да наложи компанията там. Това обаче не е вярно тъй като се оказва, че конкурентните лекарства са с по-ниски цени от тези на неговата фармацевтична компания.

Лекарствата не са сирене

Лекарствата не са сирене или кашкавал, те са по-особена стока. 

Цените им трябва да са достъпни за хората и при всички положения трябва да паднат. Човек може да си купи по-евтино сирене или по-евтин кашкавал, но не може да се лиши от конкретното лекарство, защото става въпрос за неговото здраве. Намесата на държавата в ценообразуването на лекарствата трябва да е по-осезаема. Много пъти съм давал за пример Белгия, където има специална комисия с участието на здравния министър. Там се явява производителят на лекарства и обосновава производствената цена и малката печалба отгоре, после идва ред на дистрибуторите на едро и дребно. И когато се изчисли, че крайната цена на дадено лекарство е 20 евро, се слага печатът на министъра и в цялата страна то се продава на тази цена. Например не би трябвало ДДС върху медикаментите да бъде 20%. Още когато бе взето това решение преди години, синдикатите настоявахме ДДС да е 9%. С колко да се намали данъкът, е въпрос на разчети.

Д-р Иван Кокалов, член на надзора на НЗОК и вицепрезидент на КНСБ

В-к "Стандарт"

Сбъркани сметки, скъпи хапчета

Касата трябва да натисне производителите да свалят цените

В България цените на лекарствата се образуват по четири компонента. Казват ни, че първият е цена на производителя. Това всъщност е най-ниската цена, на която купуват здравните каси в други европейски държави. При тях обаче това е крайна окончателна цена. А при нас не е. При нас още в началото някой си играе с нещо.

Ние приемаме за цена на производителя цената, по която купува примерно касата в Гърция. Но в тази цена, която плаща фондът или касата в Гърция, вече са сложени всички останали надценки. Докато ние приемаме, че тази цена е цена на производителя. Това е според наредбата на Министерството на здравеопазването, приета с постановление на Министерския съвет от 14 декември 2011 година. И към тази цена се прибавят вече между 6 и 9% надценка за търговеца на едро. След това се прибавят между 18-22% надценка на търговеца на дребно. И след това се прибавя четвъртият компонент - 20% ДДС. И ако приемем, че касата плаща за едно лекарство 10 лева, в България излиза, че цената му е 15 лева.

Така че за да паднат цените на лекарствата, първо трябва да се коригира цената на производителя. И тя да стане наистина цена, на която купуват здравните каси в другите държави. Второ - трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Както е в Македония, в Сърбия и в други европейски държави. Защото най-голямата печалба от търговията с лекарства прави държавата с 20% ДДС. Като се намали налогът на лекарствата, по-малко ще плащат и Министерството на здравеопазването, и касата. Тоест в здравната система ще останат повече пари. От друга страна, българските граждани ще плащат по-малко. Според мен този ДДС се държи толкова висок, за да печели държавата - кой друг печели от него? Никой.

И трето - трябва да се проведат преговори между управляващите и търговците на едро и дребно, за да бъдат коригирани тези надценки. Преговорите трябва да бъдат водени така, че в крайна сметка да не бъде ощетен и средният бизнес.

 

Д-р Ваньо Шарков, зам.председател на здравната комисия в парламента, депутат от ОДС

В-к "Стандарт"