Наред с прилагания от 9 години метадон в страната психиатрите вече разполагат с нов лекарствен медикамент и ще могат да лекуват хероиново зависимите с него. Бупренорфинът е разрешен за употреба и в България. Той е един от най-предпочитаните сега в Европа и САЩ, при лечение на лица под 18 год. възраст. Медикаментът, в сравнение с метадона, действа по-бързо, създава по-малък риск от предозиране и е значително по-щадяща организма на зависимия. Опасността да бъде продаван на улицата е много по-малка, тъй като предизвиква по-ниско ниво на физическо пристрастяване.
Терапията с него ще се прилага по методиката на метадона, при определени пациенти, които показват по-лека зависимост към хероина, и едва след взети под внимание психологическо състояние и други медицински показатели. Новото лекарство обаче не отменя метадоновата терапия. Лечение, което включва метадон или бупренорфин и психологическа помощ, е най-ефективният начин, бе категоричен д-р Александър Канчелов, директор на Специализирана клиника за терапия на зависимости и алкохолни проблеми.
По думите на проф. Икро Маремани, президент на Световната федерация за лечение на опиоидна зависимост, предимството при новата терапия е, че лекуващите се с метадон трябва да бъдат строго контролирани, докато бупренорфинът не изисква пациентът да бъде постоянно наблюдаван, при положение, че има самодисциплина.
Проф. Маремани обясни, че метадона е пълен опиев агонист, докато бупренорфина е частичен агонист (вещество, което имитира действието на естествения невромедиатор), че хероина навлиза бързо в нервната система и бързо се освобождава, докато метадона достига до нервната система по-бавно и действието му е по-продължително. И ако при метадон стабилизиацията в състоянието на пациента настъпва след месеци лечение, то при бупренорфина тя е налице само след няколко дни и зависимият може да продължи нормалния живот, защото хапчето, поставено под езика, много по-бързо изяснява съзнанието, няма опасност от предозиране и има много слаб наркотичен ефект. По думите му лечението на наркозависимите в Италия, Франция и др. европейски страни изцяло се поема от държавата.
За момента у нас обаче няма яснота как ще се регулира процесът на прилагане на терапията и по колко ще плащат държавата и хероиновозависимия.
„Тези пациенти у нас се третират не като болни, а като престъпници. Дори когато са здравноосигурени, а повечето от тях са, те не получават нищо от НЗОК.. например терапия за хепатит С. И е мога да отговоря кой ще финансира, защото до момента спасението на давещите се е оставено в техните ръце. Новият медикамент е по-скъп от метадона, но същевременно той и новото лекарство не биха стрували на касата повече, отколкото струват лекарствата за някои други заболявания”, категоричен бе д-р Канчелов, който смята, че държавата би трябвало да заплаща терапията с новия медикамент, както е в други европейски държави.
Той съобщи, че до края на годината предстои всички 32 специализирани програми за лечение на хероиново зависими пациенти да бъдат прелицензирани и да синхронизират дейността си с новите подходи и стандарти за качество на лечение, съгласно Наредба № 2 на МЗ от края на юни т. г., за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди.
Две трети от 32 центъра в страната обаче ще трябва да променят начина си на работа, ако искат да останат действащи, заяви той.
По думите му “от 2008 г. насам терапията на тези зависимости е развита в неправилна посока, със създадени много нови центрове, които не отговарят на стандартите за качество, у нас. Болните са поверени на психиатри без подготовка в лечението на зависимости и в резултат на това неминуемо се наложи в публичното пространство терминът „субституиращо” или „заместващо” лечение, който бе погрешно разбрани от обществото. Всички започнаха да си представят, че лекарите лекуват, като заместват един наркотик с друг. Това невярно твърдение нанесе огромна вреда и се стигна до устойчиви стигматизиращи нагласи към болните. А едновременно с това се заговори за лекуващите ги лекари като за хора без етика, водени единствено от комерсиални подбуди. Така болните се лекуваха по методи, които са твърде далеч от възприетите в цивилизования свят”.
Доц. Орлин Тодоров, психотерапевт, също застъпи тезата, че обществената нагласа към зависимите категорично трябва да се промени, защото понякога и самите зависими започват да мислят, че няма кой да им помогне и ще останат до края на живота си в това състояние на зависимост. „Нашата работа е да помогнем на пациентите да възстановят възгледите за самите себе си и да въведем промяната в техния живот и този на семействата им", каза той в подкрепа на твърдението, че медикаментозното лечение трябва да бъде комбинирано с активна психотерапевтична работа.
Хероиново зависисимите у нас са над 30 000 души, във възрастовата граница 18 - 25 години. Повечето наркозависими приемат наркотика венозно, като над 70% са заразени с вируса на хепатит С. Възрастовата граница на употребяващите хероин е спаднала драстично. Специалистите алармират, че напоследък все повече деца на 12-14 години, са в групата на хероинозависимите. Не е ясно какъв точно е броят им, но се знае, че те не се лекуват.
От наркозависимите едва 10-20% търсят сами начин да се излекуват т. е малко над 3000 пациенти. Средната възраст на желаещите да се включат в лечение е 29 години
Електронен регистър, който ще започне да действа от декември, ще отсява наркодилърите от включване в метадоновите програми.
