Във връзка с новата процедура за получаване на лекарства за редки заболявания и многократни запитвания от пациенти относно доплащане на медикаменти за хормонално лечение, Илия Пашов, Изпълнителен директор на Актавис ЕАД, коментира:
„Всички продукти на Актавис ЕАД за поддържащо лечение на трансплантирани пациенти и поддържаща хормонална терапия на болни от злокачествени заболявания, включени в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък, са напълно безплатни. Тези лекарства са 100 % реимбурсирани за пациента. Актавис поема разликата между регистрираната цена, обявена в Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък и цената, заплащана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за таблетните форми на хормоналните лекарства, както и за пациенти след трансплантация. Търговските ни партньори са уведомени за това решение. По този начин, на пациентите не се налага да доплащат за лечението си с медикаментите на Актавис. Те са налични в склада на Актавис, всички дистрибутори на лекарствени продукти са закупили известни количества и няма проблем при допълнителни заявки те да бъдат изпълнени.”
петък, 18 март 2011 г.
сряда, 16 март 2011 г.
Правят регистър на лекарските грешки у нас
Омбудсманът Константин Пенчев инициира дискусия, по повод изострянето на отношенията пациенти-лекари и лекари-държава, на 15.03.т.г..
Участие в нея взеха представители на БЛС, национално представени пациентски организации, синдикати в сферата на здравеопазването, съвета за журналистическа етика и Съвета за електронни медии.
По думите на доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) като цяло има хаос и неяснота в сферата на здравеопазването. Причините са здравната реформа, която всеки път започва от начало и спецификата на материята, която здравните институциите трябва да могат да аргументират и приведен на "човешки език" пред медиите, защото има риск медиите да се окажат големите виновници за проблемите в здравеопазването, макар че те не могат да бъдат същинската причина за проблемите в даден сектор, каза той.
Според него при човешките истории в случаи на медицински грешки има "сензационно мелодраматичен момент", който често се експлоатира и лесно настройва обществото срещу лекарите. Ето защо е нужен по-добър баланс, тъй като лекарите и без това са на изчезване и медиите трябва да ги пазят, каза още той и допълни, че е необходима институционална политика и отношение на медията към лекаря.
Проблемът не е само в медиите. Нашето общество е малко или повече болно и то дава заявка, то иска виновни, а медиите откликват на болната теза на обществото. В здравеопазването, както и в други сфери, когато няма реформи, хората търсят виновници и да “обесят някого“, което е проблем на “20-годишната безпътица“ у нас, смята омбудсманът Константин Пенчев.
Експерти от Агенция "Медицински одит" (ИАМО) съобщиха, че няма единни дефиниции на "лекарска и медицинска грешка" в европейските държави. Те предложиха на обсъждане работни определения, които да влязат в законодателството. Според тях „лекарска грешка” е „професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за живота и здравето му, които са могли да бъдат предотвратени”, а „медицинска грешка” - „неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия или нормативни изисквания, или приложение на грешен план за постигане на целта”.
В първия случай се акцентира върху персоналната вина, но само при наличието на оптимално осигурени условия за извършване на дейността, а във втория върху слабостите в организацията и мениджмънта.
Експертите на медицинския одит коментираха, че когато се търси персонална вина се създава атмосфера на напрежение и има страх сред лекарите от наказание, търси се конкретен виновник и е разпространена културата на обвинение т. е налице е липса на отчитане на грешката, докато при системен подход към грешките се изгражда култура на доверие, извличат се поуки и се цели да не се допускат грешки повторно.
Според тях персоналната вина не води до отстраняването на проблема, а до задълбочаването му.
Доц. Златица Петрова, директор на ИАМО заяви, че при „лекарската грешка” има включена персонална вина, персонално отношение, което е много трудно доказуемо, тъй като медицината е екипна дейност. Затова по-легално е определението за „медицинска грешка” и ако законодателят реши да регламентира понятията, експертите и ще помогнат със съвети.
Поля Голева,юрист, обаче бе категорична, че проблемът не е законодателен, а медицински и подобна дефиниция „лекарска грешка“ не трябва да има в който и да е закон, защото това ще доведе до големи проблеми в правоприлагането.
-Ако дефинираме „лекарска грешка”, то тогава всички професии, които са рискови и правно регламентирани, ще предявят претенции да се дефинират и техните грешки, като грешка на строителя, съдебна грешка шофьорски, които са много повече от медицинските, а това ограничава приложното поле, посочи тя. По думите и съществуващото у нас законодателство е достатъчно добро, по силата на което и сега за лекарите могат да възникнат гражданска, административно-наказателна, дисциплинарна и наказателна отговорност. Според нея затрудненията са по-скоро на ниво доказване на виновното поведение на лекаря или на медицинския специалист в сферата на съдебното производство и са свързани най-вече със съдебно-медицинската експертиза на вещите лица, с евентуални лични връзки между отделни лекари, както и със страха на даден експерт да даде обективно заключение, тъй като не знае дали той самият впоследствие няма да стане обект на подобно деяние. Едно от възможните решения е в спорни случаи да се прави независима експертиза от чуждестранни медицински специалисти.
Между лекарите и обществото трябва да стои единствено правото, заяви председателят на етичната комисия към Българския лекарски съюз проф. Милан Миланов.
По думите му се наблюдава процес на негативно отношение и недоверие към медицинската дейност. Засилва се „пресата" на обществото над лекарското съсловие, което води до страх от иновации и поемане на риск, което е неминуемо в лекарската професия и до понижаване качеството на медицинските услуги.
В света между лекарите и обществото не стоят журналистиката и МВР, а правото. Ние сме за правото, не искаме да работим под пресата на обществото. БЛС иска обществен консенсус за дефиниране на понятието „лекарска грешка, подчерта той.
Проф. Миланов препоръча на експертите от ИАМО да четат и българска, освен чуждестранна литература, тъй като в учебник на проф. Стойчо Раданов от 1996 г. има ясна дефиниция на лекарската грешка.
Той съобщи, че в края на март или началото на април БЛС ще организира дебат за изграждането на регистър на медицинските грешки.
Правят регистър на лекарските грешки у нас
Всички европейки държави също работят в посока изграждане на единен регистър (за регистриране и докладване) на лекарските грешки.
Участниците в дискусията се обединиха около идеята за създаване на регистър на лекарските грешки. Те бяха единодушни, че не трябва да се правят поименни списъци на сгрешилите лекари, защото това може да се случи и на най-добрият професионалист и че при регистрирането и анализирането на лекарските грешки у нас трябва да се заложи на системния, а не на персоналния подход. Информация за лекарските грешки трябва да има, за да се извлича поука от тях и да се предотврати повтарянето им в бъдеще.
Представители на пациентски организации пък поискаха създаване на Фонд за обезщетение на пациентите при медицински грешки, което според тях ще премахне директна отговорност и наказателно преследване спрямо лекарите.
Според зам. министъра на здравеопазването д-р Михаил Зортев обаче, преди да се създаде регистър трябва да се проучи опитът в отделните европейски страни и начинът, по който може да бъде събирана информацията за лекарска грешка, като тя се използва за целите на медицината.
Кой ще събира тази информация, как ще се процедира, е въпрос на дискусия със съсловните лекарски и пациентски организации, поясни той. Случаите на лекарски грешки обикновено не са умишлени, а вероятно се дължат на недостатъчна квалификация или организация на работа, смята д-р Зортев.
Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков отново акцентира, че докато държавата отделя само 3,7 % от БВП за здравеопазване, очакванията на пациентите за качествена здравна грижа няма да се осъществят. Според него срещу медицинските специалисти се води медийна война, която засилва агресията от страна на пациентите спрямо лекарите по време на изпълнение на служебните им задължения.
Как да работят безгрешно с апаратурата от преди 20-30 год. или с дамоклевия меч над главите им, че ще бъдат наказани, ако надхвърлят стандартите, риторично попита той и заяви, че не най-голям трябва да е бюджета на министерството на вътрешните работи, а на здравеопазването и на образованието.
Д-р Ленков заяви още, че от БЛС предлагат да се инкриминира посегателството над медици, а информацията за случаи на лекарски грешки трябва да се изнася пред медиите единствено и само при доказана вина от компетентните органи.
Д-р Теодора Вълчева от МФ „Подкрепа” бе категорична, че доброволните здравноосигурителни дружества трябва да се пререгистрират като застрахователни, а в противен случай да отворят вратите си за всички пациенти не само за младите и здравите, а и за хората с онкологични и други сериозни заболявания.
……………………
ИАМО кандидатства по европейски проект за създаване на информационна програма за регистрация на медицинските грешки, съобщи доц. Златица Петрова.
Тя декларира, че ако успеят да го спечелят, за което изключително много се надява, ще работят съвместно с БЛС и БЗС.
Според нея лекарските грешки няма да се вписват в регистъра поименно, защото желанието им е по-скоро да променят системата и да подобрят качеството, отколкото да наказват.
Целта на регистъра не е да персонализира кой, защо и да сочим с пръст, а да извлечем поуки. Това е обобщена информация, която е много важна, обясни тя.
………………….
През последните 7 месеца на 2010 г. в ИАМО са получени 553 жалби и сигнали от граждани и институции. В 73 % от случаите става дума за неудовлетвореност от качеството и достъпността на медицинското обслужване. 14% пък се оплакват от корупционни практики. Едва в 8.5% е констатирана лекарска небрежност. При 25 % от тях става дума за деца. В 17,2% от случаите става дума за неизпълнение на изискванията на утвърдени медицински стандарти.
…………………………
Данните от проучване на „Евробарометър”, за периода септември 2009-октомври 2010 г., сочат, че над 25% от анкетираните в ЕС заявяват, че те или техни близки са претърпявали сериозни инциденти по време на хоспитализация. Над 4.1 млн. души годишно са били жертва на вътреболнични инфекции.
Данните от същото проучване за България показват, че 66 % от пациентите у нас се страхуват от допускането на медицинска грешка при тяхната хоспитализация, което е с 16 % повече в сравнение с пациентите в другите страни от ЕС.
72 % от българите смятат, че качеството на медицинското обслужване у нас е по-лошо, при среден процент за ЕС – 33%.
76% посочват че неправилно поставена, закъсняла или пропусната им е диагнозата, при 58% за ЕС.
На въпрос кой отговаря за безопасността на пациентите в съответната страна 48% от българите посочват МЗ, а 44% - изпълнителите на медицинска помощ съответно срещу 32% и 27% за ЕС.
81 % са заявили, че получават информация за допуснати медицински грешки от телевизията, при 71 на сто - за ЕС. 47 % от българите са посочили, че очакват финансова компенсация при установяване на лекарска грешка, а 50 % са заявили, че виновният лекар трябва да бъде наказан.
На въпрос към кого ще се обърнат при случай на медицинска греша отново половината посочват болницата или здравното министерство,а само 35% - към адвокат. За сравнение в ЕС 48% от анкетираните биха потърсили правосъдието за решаване на проблема.
Участие в нея взеха представители на БЛС, национално представени пациентски организации, синдикати в сферата на здравеопазването, съвета за журналистическа етика и Съвета за електронни медии.
По думите на доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) като цяло има хаос и неяснота в сферата на здравеопазването. Причините са здравната реформа, която всеки път започва от начало и спецификата на материята, която здравните институциите трябва да могат да аргументират и приведен на "човешки език" пред медиите, защото има риск медиите да се окажат големите виновници за проблемите в здравеопазването, макар че те не могат да бъдат същинската причина за проблемите в даден сектор, каза той.
Според него при човешките истории в случаи на медицински грешки има "сензационно мелодраматичен момент", който често се експлоатира и лесно настройва обществото срещу лекарите. Ето защо е нужен по-добър баланс, тъй като лекарите и без това са на изчезване и медиите трябва да ги пазят, каза още той и допълни, че е необходима институционална политика и отношение на медията към лекаря.
Проблемът не е само в медиите. Нашето общество е малко или повече болно и то дава заявка, то иска виновни, а медиите откликват на болната теза на обществото. В здравеопазването, както и в други сфери, когато няма реформи, хората търсят виновници и да “обесят някого“, което е проблем на “20-годишната безпътица“ у нас, смята омбудсманът Константин Пенчев.
Експерти от Агенция "Медицински одит" (ИАМО) съобщиха, че няма единни дефиниции на "лекарска и медицинска грешка" в европейските държави. Те предложиха на обсъждане работни определения, които да влязат в законодателството. Според тях „лекарска грешка” е „професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива на лекар, извършено при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на пациента, при което са настъпили неблагоприятни последици за живота и здравето му, които са могли да бъдат предотвратени”, а „медицинска грешка” - „неизпълнение и/или неправилно изпълнение на планирани действия или нормативни изисквания, или приложение на грешен план за постигане на целта”.
В първия случай се акцентира върху персоналната вина, но само при наличието на оптимално осигурени условия за извършване на дейността, а във втория върху слабостите в организацията и мениджмънта.
Експертите на медицинския одит коментираха, че когато се търси персонална вина се създава атмосфера на напрежение и има страх сред лекарите от наказание, търси се конкретен виновник и е разпространена културата на обвинение т. е налице е липса на отчитане на грешката, докато при системен подход към грешките се изгражда култура на доверие, извличат се поуки и се цели да не се допускат грешки повторно.
Според тях персоналната вина не води до отстраняването на проблема, а до задълбочаването му.
Доц. Златица Петрова, директор на ИАМО заяви, че при „лекарската грешка” има включена персонална вина, персонално отношение, което е много трудно доказуемо, тъй като медицината е екипна дейност. Затова по-легално е определението за „медицинска грешка” и ако законодателят реши да регламентира понятията, експертите и ще помогнат със съвети.
Поля Голева,юрист, обаче бе категорична, че проблемът не е законодателен, а медицински и подобна дефиниция „лекарска грешка“ не трябва да има в който и да е закон, защото това ще доведе до големи проблеми в правоприлагането.
-Ако дефинираме „лекарска грешка”, то тогава всички професии, които са рискови и правно регламентирани, ще предявят претенции да се дефинират и техните грешки, като грешка на строителя, съдебна грешка шофьорски, които са много повече от медицинските, а това ограничава приложното поле, посочи тя. По думите и съществуващото у нас законодателство е достатъчно добро, по силата на което и сега за лекарите могат да възникнат гражданска, административно-наказателна, дисциплинарна и наказателна отговорност. Според нея затрудненията са по-скоро на ниво доказване на виновното поведение на лекаря или на медицинския специалист в сферата на съдебното производство и са свързани най-вече със съдебно-медицинската експертиза на вещите лица, с евентуални лични връзки между отделни лекари, както и със страха на даден експерт да даде обективно заключение, тъй като не знае дали той самият впоследствие няма да стане обект на подобно деяние. Едно от възможните решения е в спорни случаи да се прави независима експертиза от чуждестранни медицински специалисти.
Между лекарите и обществото трябва да стои единствено правото, заяви председателят на етичната комисия към Българския лекарски съюз проф. Милан Миланов.
По думите му се наблюдава процес на негативно отношение и недоверие към медицинската дейност. Засилва се „пресата" на обществото над лекарското съсловие, което води до страх от иновации и поемане на риск, което е неминуемо в лекарската професия и до понижаване качеството на медицинските услуги.
В света между лекарите и обществото не стоят журналистиката и МВР, а правото. Ние сме за правото, не искаме да работим под пресата на обществото. БЛС иска обществен консенсус за дефиниране на понятието „лекарска грешка, подчерта той.
Проф. Миланов препоръча на експертите от ИАМО да четат и българска, освен чуждестранна литература, тъй като в учебник на проф. Стойчо Раданов от 1996 г. има ясна дефиниция на лекарската грешка.
Той съобщи, че в края на март или началото на април БЛС ще организира дебат за изграждането на регистър на медицинските грешки.
Правят регистър на лекарските грешки у нас
Всички европейки държави също работят в посока изграждане на единен регистър (за регистриране и докладване) на лекарските грешки.
Участниците в дискусията се обединиха около идеята за създаване на регистър на лекарските грешки. Те бяха единодушни, че не трябва да се правят поименни списъци на сгрешилите лекари, защото това може да се случи и на най-добрият професионалист и че при регистрирането и анализирането на лекарските грешки у нас трябва да се заложи на системния, а не на персоналния подход. Информация за лекарските грешки трябва да има, за да се извлича поука от тях и да се предотврати повтарянето им в бъдеще.
Представители на пациентски организации пък поискаха създаване на Фонд за обезщетение на пациентите при медицински грешки, което според тях ще премахне директна отговорност и наказателно преследване спрямо лекарите.
Според зам. министъра на здравеопазването д-р Михаил Зортев обаче, преди да се създаде регистър трябва да се проучи опитът в отделните европейски страни и начинът, по който може да бъде събирана информацията за лекарска грешка, като тя се използва за целите на медицината.
Кой ще събира тази информация, как ще се процедира, е въпрос на дискусия със съсловните лекарски и пациентски организации, поясни той. Случаите на лекарски грешки обикновено не са умишлени, а вероятно се дължат на недостатъчна квалификация или организация на работа, смята д-р Зортев.
Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков отново акцентира, че докато държавата отделя само 3,7 % от БВП за здравеопазване, очакванията на пациентите за качествена здравна грижа няма да се осъществят. Според него срещу медицинските специалисти се води медийна война, която засилва агресията от страна на пациентите спрямо лекарите по време на изпълнение на служебните им задължения.
Как да работят безгрешно с апаратурата от преди 20-30 год. или с дамоклевия меч над главите им, че ще бъдат наказани, ако надхвърлят стандартите, риторично попита той и заяви, че не най-голям трябва да е бюджета на министерството на вътрешните работи, а на здравеопазването и на образованието.
Д-р Ленков заяви още, че от БЛС предлагат да се инкриминира посегателството над медици, а информацията за случаи на лекарски грешки трябва да се изнася пред медиите единствено и само при доказана вина от компетентните органи.
Д-р Теодора Вълчева от МФ „Подкрепа” бе категорична, че доброволните здравноосигурителни дружества трябва да се пререгистрират като застрахователни, а в противен случай да отворят вратите си за всички пациенти не само за младите и здравите, а и за хората с онкологични и други сериозни заболявания.
……………………
ИАМО кандидатства по европейски проект за създаване на информационна програма за регистрация на медицинските грешки, съобщи доц. Златица Петрова.
Тя декларира, че ако успеят да го спечелят, за което изключително много се надява, ще работят съвместно с БЛС и БЗС.
Според нея лекарските грешки няма да се вписват в регистъра поименно, защото желанието им е по-скоро да променят системата и да подобрят качеството, отколкото да наказват.
Целта на регистъра не е да персонализира кой, защо и да сочим с пръст, а да извлечем поуки. Това е обобщена информация, която е много важна, обясни тя.
………………….
През последните 7 месеца на 2010 г. в ИАМО са получени 553 жалби и сигнали от граждани и институции. В 73 % от случаите става дума за неудовлетвореност от качеството и достъпността на медицинското обслужване. 14% пък се оплакват от корупционни практики. Едва в 8.5% е констатирана лекарска небрежност. При 25 % от тях става дума за деца. В 17,2% от случаите става дума за неизпълнение на изискванията на утвърдени медицински стандарти.
…………………………
Данните от проучване на „Евробарометър”, за периода септември 2009-октомври 2010 г., сочат, че над 25% от анкетираните в ЕС заявяват, че те или техни близки са претърпявали сериозни инциденти по време на хоспитализация. Над 4.1 млн. души годишно са били жертва на вътреболнични инфекции.
Данните от същото проучване за България показват, че 66 % от пациентите у нас се страхуват от допускането на медицинска грешка при тяхната хоспитализация, което е с 16 % повече в сравнение с пациентите в другите страни от ЕС.
72 % от българите смятат, че качеството на медицинското обслужване у нас е по-лошо, при среден процент за ЕС – 33%.
76% посочват че неправилно поставена, закъсняла или пропусната им е диагнозата, при 58% за ЕС.
На въпрос кой отговаря за безопасността на пациентите в съответната страна 48% от българите посочват МЗ, а 44% - изпълнителите на медицинска помощ съответно срещу 32% и 27% за ЕС.
81 % са заявили, че получават информация за допуснати медицински грешки от телевизията, при 71 на сто - за ЕС. 47 % от българите са посочили, че очакват финансова компенсация при установяване на лекарска грешка, а 50 % са заявили, че виновният лекар трябва да бъде наказан.
На въпрос към кого ще се обърнат при случай на медицинска греша отново половината посочват болницата или здравното министерство,а само 35% - към адвокат. За сравнение в ЕС 48% от анкетираните биха потърсили правосъдието за решаване на проблема.
35 жизненоважни лекарства се връщат отново на българския пазара С помощта на дистрибуторите ще се прекрати така наречения лекарствен туризъм
Медикаментите са за лечение на сериозни заболявания, каквито са онкологичните и хематологичните, епилепсията, отравянията, сърдечносъдовите и интензивните състояния. Сред тях са фенобарбитал и диазепам на свещички, прилаган при деца с епилептични гърчове. Сега родителите чакат Бърза помощ, която да го постави венозно, обясни доц. Венета Божинова, началник на клиниката по нервни болести за деца в болница "Св. Наум".
Тези лекарства не се внасят у нас през последните 5 -6 години, най-вече поради отсъствие на търговски интерес от страна на фармацевтичните фирми заради малките количества, които са нужни за лечението на пациентите, или защото са изключително евтини. В същото време само регистрацията им, задължителна за продажба у нас, струва около 10 хил. лв.. А средногодишния оборот на една от тези лекарствени позиции е около 46-52 хил. лв., а броят на нуждаещите се – между 20 и 400 души, в зависимост от позицията.
По данни на националните консултанти у нас нуждите на година от подобни медикаменти варират между 20-30 опаковки и достигат до 3-4 хиляди. Добрата новина е, че тези 35 жизненоважни лекарства отново ще бъдат достъпни за пациентите в страната от април. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването. Част от лекарствата, които ще се върнат на пазара, изобщо не са били регистрирани, а други са разрешени за употреба у нас, но никой не ги е доставя. По тази причина пациентите от години сами си търсят начин да се снабдяват с тях от други страни като Турция, Гърция, Македония или Румъния.
Споразумение между МЗ и най-големия ни дистрибутор на лекарства „Софарма Трейдинг" гарантира, че тези „дефицитните" медикаменти ще се върнат на българския лекарствен пазар.
„Софарма Трейдинг" ще внасят 30 от тях т. е. ще поддържа складова наличност от медикаментите именно по реда на Наредба 2, която дава възможност за внос на лекарства, които не са регистрирани за употреба у нас.
МЗ ще съдейства за по-бързата регистрация на цени на два други медикамента, а след разговори с производители ще бъдат възстановени на пазара и още три лекарства.
Здравният министър д-р Стефан Константинов обяви, че МЗ ще инициира законодателни промени, според които едно лекарство няма да изчезва до месец, а ще има период, в който пазарът да може да се подготви.
Съгласно предстоящите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина фармацевтичните фирми производители на лекарство от позитивния лекарствен списък, което е единствено като вид у нас ще трябва да предупреждават две години по-рано МЗ, преди да изтеглят даденото лекарство от българския пазар като през това време производителят ще трябва да осигури достатъчно количества от него за задоволяване на нуждите на страната. В противен случай, ще плащат глоби, средствата от които ще се използват за лечение на деца и на болни, пострадали от изтеглянето на медикаментите.
Това е една благородна мисия, тъй като от нея не могат да се очакват финансови дивиденти, коментира здравният министър, като благодари на „Софарма" за ангажимента, който е поела. Той подчерта, че процесът е отворен и при желание могат да се включат и други дистрибутори, защото приема партньорството и поощрява всякакви такива инициативи.
От „Софарма Трейдинг” посочиха, че тя ще финансира целия труд по набавяне на тези лекарства и транспортирането им до България. Очакванията ни са още през април 35-те медикамента вече да са в аптечната мрежа увери Димитър Димитров, директорът на компанията.
Огнян Донев, изпълнителният директор на „Софарма Трейдинг" подчерта, че като публична компания, в рамките на тяхната социална отговорност са се нагърбили с блокирането на този финансов ресурс от близо 5-6 млн. лв. годишно, защото проблемът винаги е съществувал.
По думите му ако един медикамент струва 10 евро то куриерските такси понякога надхвърлят 50 евро.
Ето защо ролята ни е проста - да поддържаме постоянна наличност на препаратите от списъка, който може да се допълва. Намеренията ни са тази мярка да бъде трайна, а решението е част от корпоративната социална политика на компанията.Завиждам благородно, че МЗ бе това, което се сети да запълни тази неголяма, но съществена дупка в лекарствоснабдяването ни, заяви той.
……………….
От МЗ съобщиха, че междувременно се водят разговори с представители на продуктите, които са разрешени за употреба в страната, но не се продават поради различни причини. Сред тези фирми са GSK, Lundbeck, BMS, „Софарма”, Teva. Благодарение на това са били разрешени проблемите с доставките на животоспасяващи медикаменти. GSK например през тази година ще дари 2000 опаковки от медикамент за лечение на онкохематологични заболявания за деца. Това се налага, тъй като правата за производство на лекарството са в процес на прехвърляне към нов производител – Laboratoires Genopharm. След разговори с представители на BMS и Teva, МЗ ще съдейства и за бързото регистриране на цена на два други продукта, които също са изключително важни за лечението на онкологични заболявания.
Тези лекарства не се внасят у нас през последните 5 -6 години, най-вече поради отсъствие на търговски интерес от страна на фармацевтичните фирми заради малките количества, които са нужни за лечението на пациентите, или защото са изключително евтини. В същото време само регистрацията им, задължителна за продажба у нас, струва около 10 хил. лв.. А средногодишния оборот на една от тези лекарствени позиции е около 46-52 хил. лв., а броят на нуждаещите се – между 20 и 400 души, в зависимост от позицията.
По данни на националните консултанти у нас нуждите на година от подобни медикаменти варират между 20-30 опаковки и достигат до 3-4 хиляди. Добрата новина е, че тези 35 жизненоважни лекарства отново ще бъдат достъпни за пациентите в страната от април. Това съобщиха от Министерството на здравеопазването. Част от лекарствата, които ще се върнат на пазара, изобщо не са били регистрирани, а други са разрешени за употреба у нас, но никой не ги е доставя. По тази причина пациентите от години сами си търсят начин да се снабдяват с тях от други страни като Турция, Гърция, Македония или Румъния.
Споразумение между МЗ и най-големия ни дистрибутор на лекарства „Софарма Трейдинг" гарантира, че тези „дефицитните" медикаменти ще се върнат на българския лекарствен пазар.
„Софарма Трейдинг" ще внасят 30 от тях т. е. ще поддържа складова наличност от медикаментите именно по реда на Наредба 2, която дава възможност за внос на лекарства, които не са регистрирани за употреба у нас.
МЗ ще съдейства за по-бързата регистрация на цени на два други медикамента, а след разговори с производители ще бъдат възстановени на пазара и още три лекарства.
Здравният министър д-р Стефан Константинов обяви, че МЗ ще инициира законодателни промени, според които едно лекарство няма да изчезва до месец, а ще има период, в който пазарът да може да се подготви.
Съгласно предстоящите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина фармацевтичните фирми производители на лекарство от позитивния лекарствен списък, което е единствено като вид у нас ще трябва да предупреждават две години по-рано МЗ, преди да изтеглят даденото лекарство от българския пазар като през това време производителят ще трябва да осигури достатъчно количества от него за задоволяване на нуждите на страната. В противен случай, ще плащат глоби, средствата от които ще се използват за лечение на деца и на болни, пострадали от изтеглянето на медикаментите.
Това е една благородна мисия, тъй като от нея не могат да се очакват финансови дивиденти, коментира здравният министър, като благодари на „Софарма" за ангажимента, който е поела. Той подчерта, че процесът е отворен и при желание могат да се включат и други дистрибутори, защото приема партньорството и поощрява всякакви такива инициативи.
От „Софарма Трейдинг” посочиха, че тя ще финансира целия труд по набавяне на тези лекарства и транспортирането им до България. Очакванията ни са още през април 35-те медикамента вече да са в аптечната мрежа увери Димитър Димитров, директорът на компанията.
Огнян Донев, изпълнителният директор на „Софарма Трейдинг" подчерта, че като публична компания, в рамките на тяхната социална отговорност са се нагърбили с блокирането на този финансов ресурс от близо 5-6 млн. лв. годишно, защото проблемът винаги е съществувал.
По думите му ако един медикамент струва 10 евро то куриерските такси понякога надхвърлят 50 евро.
Ето защо ролята ни е проста - да поддържаме постоянна наличност на препаратите от списъка, който може да се допълва. Намеренията ни са тази мярка да бъде трайна, а решението е част от корпоративната социална политика на компанията.Завиждам благородно, че МЗ бе това, което се сети да запълни тази неголяма, но съществена дупка в лекарствоснабдяването ни, заяви той.
……………….
От МЗ съобщиха, че междувременно се водят разговори с представители на продуктите, които са разрешени за употреба в страната, но не се продават поради различни причини. Сред тези фирми са GSK, Lundbeck, BMS, „Софарма”, Teva. Благодарение на това са били разрешени проблемите с доставките на животоспасяващи медикаменти. GSK например през тази година ще дари 2000 опаковки от медикамент за лечение на онкохематологични заболявания за деца. Това се налага, тъй като правата за производство на лекарството са в процес на прехвърляне към нов производител – Laboratoires Genopharm. След разговори с представители на BMS и Teva, МЗ ще съдейства и за бързото регистриране на цена на два други продукта, които също са изключително важни за лечението на онкологични заболявания.
понеделник, 14 март 2011 г.
Тазгодишното мото на СВЕТОВНА СЕДМИЦА НА ГЛАУКОМАТА – 6-12 МАРТ 2011 е „Не изпускайте семейството си от поглед” (Don’t lose sight of your family)
Целта е да се насочи вниманието към факта, че в семействата на пациенти, диагностицирани с глаукома, има няколко пъти по-голяма вероятност и други членове да развият заболяването.
Глаукомата обхваща група дегенеративни заболявания, причиняващи необратими увреждания на зрителния нерв и намаляване на зрението.
Между 60000 и 80 000 души в България страдат от глаукома, като само половината от тях знаят, че са болни и се лекуват. Това показват данните на Националната глаукомна асоциация.
Заболяването засяга най-вече хората между 35 и 40 години и се нарежда на второ място сред причините за слепота в света и у нас. Основните причини за неовладяване на болестта са: от една страна - късната диагностика, от друга - спецификата на самото заболяване (много хора разбират, че са болни едва след като загубят около 40% от зрението си) и от трета - липсата на профилактика и скринингови изследвания за глаукома у нас.
Глаукомата не може да се излекува, но чрез ранното й диагностициране и предприемането на навременни мерки може да бъде спряно нейното развитие и зрението да бъде запазено.
Близо 20000 българи са спрели лечението си след намаляване реимбурсния процент на медикаментите за глаукома
Това показват данните за месечното потребление на медикаменти за глаукома в брой опаковки. Още през 2002 г. процентът на европейските пациенти, лекуващи се с по-стар клас лекарства (бета блокери) се изравнява с този на подлежащите на най-съвременно лечение с простагландини. След 2002 г. тази тенденция се засилва още повече, като простагландините са далеч по-използвани от бета блокерите.
Същевременно данните за България сочат изключително нисък процент на използване на простагландини, който намалява още повече след въвеждането само на петдесет процентна реимбурсация на медикаментите за глаукома през 2010 г.
От март 2010 г. реимбурсацията на медикаментите, лекуващи глаукома, е намалена от 100 на 50 процента, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
На пациент сега се налага да доплати от 20 до 30 лв. на месец. Голяма част от тях обаче са пенсионери, с редица други заболявания, за лечението на
които също трябва да доплащат и се получава тъжна картина - те просто не могат да си го позволят.
Глаукомата поразява 60 -70 млн. души по света като тенденцията е до 2020 г. броят на тези болни да се увеличи.
………..
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ГЛАУКОМА
Сред рисковите фактори за развиване на болестта са:
o Възрастта – всеки човек над 60 години;
o Фамилна обремененост;
o Раса – афро-американци над 40 г;
o Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;
o Други заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;
o Травми – тежка травма, като например удар в окото, може да предизвика повишаване на вътреочното налягане, както и дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл. Други рискови фактори са: хирургични процедури, отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит;
o Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;
o Ниско диастолно кръвно налягане.
o
Препоръчително е всеки човек, навършил 40 години, да направи първия си профилактичен преглед за глаукома при офталмолог. Хората над 60 години трябва да ходят на такива прегледи на всеки 12 месеца.
Глаукомата обхваща група дегенеративни заболявания, причиняващи необратими увреждания на зрителния нерв и намаляване на зрението.
Между 60000 и 80 000 души в България страдат от глаукома, като само половината от тях знаят, че са болни и се лекуват. Това показват данните на Националната глаукомна асоциация.
Заболяването засяга най-вече хората между 35 и 40 години и се нарежда на второ място сред причините за слепота в света и у нас. Основните причини за неовладяване на болестта са: от една страна - късната диагностика, от друга - спецификата на самото заболяване (много хора разбират, че са болни едва след като загубят около 40% от зрението си) и от трета - липсата на профилактика и скринингови изследвания за глаукома у нас.
Глаукомата не може да се излекува, но чрез ранното й диагностициране и предприемането на навременни мерки може да бъде спряно нейното развитие и зрението да бъде запазено.
Близо 20000 българи са спрели лечението си след намаляване реимбурсния процент на медикаментите за глаукома
Това показват данните за месечното потребление на медикаменти за глаукома в брой опаковки. Още през 2002 г. процентът на европейските пациенти, лекуващи се с по-стар клас лекарства (бета блокери) се изравнява с този на подлежащите на най-съвременно лечение с простагландини. След 2002 г. тази тенденция се засилва още повече, като простагландините са далеч по-използвани от бета блокерите.
Същевременно данните за България сочат изключително нисък процент на използване на простагландини, който намалява още повече след въвеждането само на петдесет процентна реимбурсация на медикаментите за глаукома през 2010 г.
От март 2010 г. реимбурсацията на медикаментите, лекуващи глаукома, е намалена от 100 на 50 процента, каза д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
На пациент сега се налага да доплати от 20 до 30 лв. на месец. Голяма част от тях обаче са пенсионери, с редица други заболявания, за лечението на
които също трябва да доплащат и се получава тъжна картина - те просто не могат да си го позволят.
Глаукомата поразява 60 -70 млн. души по света като тенденцията е до 2020 г. броят на тези болни да се увеличи.
………..
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ГЛАУКОМА
Сред рисковите фактори за развиване на болестта са:
o Възрастта – всеки човек над 60 години;
o Фамилна обремененост;
o Раса – афро-американци над 40 г;
o Пол – жените са 3 пъти по-засегнати от първична закритоъгълна глаукома;
o Други заболявания - диабет (3 до 6 пъти по-голям риск), късогледство, хипо- и хипертиреоидизъм, неврологични заболявания;
o Травми – тежка травма, като например удар в окото, може да предизвика повишаване на вътреочното налягане, както и дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл. Други рискови фактори са: хирургични процедури, отлепване на ретината, вътреочни тумори, очни възпаления като ирит и хроничен увеит;
o Увреждане на очния кръвоток, водещо до влошаване изхранването на зрителния нерв;
o Ниско диастолно кръвно налягане.
o
Препоръчително е всеки човек, навършил 40 години, да направи първия си профилактичен преглед за глаукома при офталмолог. Хората над 60 години трябва да ходят на такива прегледи на всеки 12 месеца.
Казано-речено
„Знаете ли защо жените имат остеопороза? Господ е създал жената от реброто на Адам. Уви! Твърде слаба кост в скелета!”
Проф. Анна-Мария Борисова търси виновници за остеопорозата
Проф. Анна-Мария Борисова търси виновници за остеопорозата
60% от новите случаи на ХИВ са българи между 15 и 29 г.
Статистиката за страната ни сочи,че всеки пети от 16 до 24 г. е правил секс с повече от един партньор на месец
Над 50% от младежите на 16 г. са загубили девствеността си, а 39% от тях не са използвали презерватив. 8% правят секс преди 15 г.
Данните за тийнейджърските бременности също са тревожни - над 10 хил. момичета до 20 г. са родили през 2009 г., а 500 от тях са били под 15 г.
Ниска е информираността на младите за СПИН. Само 16,5% от училищата имат поне един СИП по здравно образование. Младежите, които го посещават, са 9%.
На 9 март стартира сайт за обмяна на информация за предпазване от ХИВ и СПИН между младежи – http://ypeer.bg/index.php. В него ще се събира и обменя информация за сексуалното и репродуктивното здраве на достъпен език. Проектът е част от дейността на младежката мрежа Y-PEER.
Над 50% от младежите на 16 г. са загубили девствеността си, а 39% от тях не са използвали презерватив. 8% правят секс преди 15 г.
Данните за тийнейджърските бременности също са тревожни - над 10 хил. момичета до 20 г. са родили през 2009 г., а 500 от тях са били под 15 г.
Ниска е информираността на младите за СПИН. Само 16,5% от училищата имат поне един СИП по здравно образование. Младежите, които го посещават, са 9%.
На 9 март стартира сайт за обмяна на информация за предпазване от ХИВ и СПИН между младежи – http://ypeer.bg/index.php. В него ще се събира и обменя информация за сексуалното и репродуктивното здраве на достъпен език. Проектът е част от дейността на младежката мрежа Y-PEER.
Към момента 2024 аптеки имат договор за работа с НЗОК
за отпускане на напълно или частично платени от касата лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Това съобщиха от пресцентъра на касата.
От тях 809 аптеки са заявили готовност да отпускат лекарствени продукти за поддържащата хормонална терапия на болни от злокачествени заболявания.
С лекарства за поддържащо лечение на трансплантирани пациенти ще работят 654 аптеки, а 651 ще осигуряват медикаменти за лечение на редки заболявания.
Лекарствата за лечение на изброените заболявания се заплащат от НЗОК от 1 този месец. За да ги получават, пациентите трябва да посетят лекуващия си лекар, който ще им издаде "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК".
В НЗОК, както и в РЗОК, е създадена необходимата организация, като постъпващите документи за отпускане на дадено лекарство да бъдат обработвани максимално бързо.
На интернет страницата на институцията е публикуван лекарственият списък, съдържащ новите медикаменти, както и подробни указания за пациента, описващи новата процедура за получаване на лекарства.
От тях 809 аптеки са заявили готовност да отпускат лекарствени продукти за поддържащата хормонална терапия на болни от злокачествени заболявания.
С лекарства за поддържащо лечение на трансплантирани пациенти ще работят 654 аптеки, а 651 ще осигуряват медикаменти за лечение на редки заболявания.
Лекарствата за лечение на изброените заболявания се заплащат от НЗОК от 1 този месец. За да ги получават, пациентите трябва да посетят лекуващия си лекар, който ще им издаде "Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК".
В НЗОК, както и в РЗОК, е създадена необходимата организация, като постъпващите документи за отпускане на дадено лекарство да бъдат обработвани максимално бързо.
На интернет страницата на институцията е публикуван лекарственият списък, съдържащ новите медикаменти, както и подробни указания за пациента, описващи новата процедура за получаване на лекарства.
България е с най-висока смъртност в Европейския съюз, сочи проучване на социологическа агенция "Барометър България"
Смъртността у нас през този период е от 14 до 15 на 1000 души, при средната стойност за ЕС - 9,7 на 1000, като най-ниска е в Кипър и в Ирландия.
Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния - 10, 1 на
хиляда.
За последните няколко години естественият прираст у нас бележи известни подобрения, но все още държи отрицателни стойности. През 2009 г. е бил -3,5 на 1000. По този показател България попада в първата тройка наред с Латвия /-3,6 на хиляда/
и Унгария /-3,4 на хиляда/, за разлика от Ирландия, където е +10 на хиляда.
През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни /между 10-14 години/ и малолетни /15-19 г./ майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. - 464.
По показател "деца раждат деца" ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите
държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.
Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните - над 3000 годишно.
От "Барометър България" обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.
Съществен проблем у нас е детската смъртност, при която се наблюдава тенденция към увеличаване. През 2004 г. е била 11,6 на 1000, а през 2009 г. спада на 9 на хиляда. От страните в ЕС най-висока е детската смъртност единствено в Румъния - 10, 1 на
хиляда.
За последните няколко години естественият прираст у нас бележи известни подобрения, но все още държи отрицателни стойности. През 2009 г. е бил -3,5 на 1000. По този показател България попада в първата тройка наред с Латвия /-3,6 на хиляда/
и Унгария /-3,4 на хиляда/, за разлика от Ирландия, където е +10 на хиляда.
През последните години у нас нараства и броят на ражданията на непълнолетни /между 10-14 години/ и малолетни /15-19 г./ майки. През 2004 г. непълнолетни момичета са родили 344 деца, а през 2009 г. - 464.
По показател "деца раждат деца" ни задминава единствено Румъния, но тя има над 25 милиона жители, а по последни данни у нас населението е около 7 300 000. В другите
държави от ЕС подобни раждани са под 100 за година.
Друга негативна тенденция в страната са високият брой аборти сред непълнолетни и малолетни. През 2007-2008 г. абортите сред малолетните са 150-200, а при непълнолетните - над 3000 годишно.
От "Барометър България" обобщават, че са необходими дългосрочни законодателни мерки за преодоляване на негативните последствия от демографската картина у нас.
Абонамент за:
Публикации (Atom)