Стана ясно по време на Национална конференция по онкология на тема:
„Нови лекарствени продукти, нови индикации и предварителна диагностика в
медицинската онкология”, организирана от Българското онкологично научно
дружество /БОНД/.
На форума бяха дискутирани съвременните възможности за диагностика /включително
изследване на биомаркерите/, лечение и контрол на рака на млечната жлеза, белия
дроб, гастроинтестиналния тракт, уротела, маточната шийка, както и
ендометриалния, бъбречноклетъчния, простатния карцином и увеалния меланом.
По данни от профила на България по отношение на рака 2023г., изготвен от
Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/,
голяма част от тези заболявания, а именно ракът на белия дроб, ракът на
дебелото черво и ректума и ракът на гърдата, са основните по смъртност от рак в
страната.
От съществено значение за навременното и правилно лечение са
съвременните възможности за диагностика. Така например биомаркерите са ключът
към съвременното персонализирано лечение на някои видове рак, какъвто е ракът
на белия дроб, гърдата, бъбрека, уротела и др. Генетичният отпечатък, който се
търси във всеки тумор, може да определи най-успешната и точна терапия за
пациента.
„През последните години инвестициите в терапиите за онкологични
заболявания се увеличиха значително. Имаме все по-голям достъп до съвременни
лекарствени продукти за системно лечение. Лекарствата за онкологични
заболявания /включително антинеопластични и обезболяващи/, които са одобрени от
Европейската агенция по лекарствата на централно равнище и са включени в
националния позитивен лекарствен списък, се възстановяват на 100% от НЗОК. За
съжаление, обаче, продължава да има едни около 12% от българското население,
което не е здравноосигурено. Това
ограничава сериозно достъпа на тази група до съвременно лечение и като
цяло здравни услуги, които се покриват от НЗОК за здравноосигурените пациенти.
Време е да се преосмисли нивото на здравноосигурителна вноска, защото не само
краставиците и яйцата растат като цена“, сподели по време на събитието проф.
д-р Асен Дудов, председател на БОНД.
Достъпът на пациентите в България до иновативни терапии остава
ограничен и поради това, че периодът между разрешаването за употреба и достъп
на пациентите до съвременна лекарствена терапия може да варира от четири месеца
до 2,5 години в зависимост от държавата и региона. За пример средното изчакване
по отношение на онкологичните терапии за ЕС е 545 дни, а за България - 701 дни.
„За да се подобри ранното откриване и лечението на онкологичните
заболявания у нас, е необходимо и въвеждането на скринингови програми, прецизна
диагностика и съкращаване на времето за достъп до лечение, комплексна грижа за
пациента от поставяне на диагнозата до края на лечебния процес, както и
преосмисляне на здравноосигурителната вноска“, обобщи проф. Дудов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар