Само 40% от хората с диабет посещават личния си лекар на всеки три месеца

43% изследват гликирания си хемоглобин веднъж годишно и по-рядко. Всяко понижаване на гликирания хемоглобин с 1% намалява с 12% до 43% риска от усложнения, свързани с диабета

 

 

Преди седмица се проведе пресконференция на тема „Добрият контрол на диабета -  инвестиция в бъдещето“. Събитието се организира от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/ по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември.

В събитието участваха проф. Цветалина Танкова - ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицински университет - София и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, доц. Любомир Киров - председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България /НСОПЛБ/ и Деян Денев - изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България /ARPharM/.

Проф. Танкова представи данни на Международната диабетна федерация за 2021г., според които 10,5% от населението на света /537 млн. души/ има захарен диабет. Това означава, че приблизително един на 10 души страда от заболяването. Очакванията са тази честота да се увеличи и до 2030г. диабетът да засяга един на всеки девет души, а до 2045г. – един на всеки осем. В България пациентите с диабет са 520 000 души, а други 140 000 са засегнати, но не знаят и не се лекуват.

Ендокринологът отбеляза, че добрият контрол на диабета се изразява в поддържане на нормални стойности на гликирания хемоглобин /HbA1C < 7%/, на кръвната захар на гладно /4 - 6.1 mmol/l/ и след хранене /<7.8 mmol/l/. Препоръчва се и избягването на драстично понижение на кръвната захар /хипогликемия/, както и контрол на кръвното налягане, липидите и телесното тегло чрез индекса на телесна маса. Така например всяко понижаване на стойностите на гликирания хемоглобин /HbA1C/ с 1% намалява риска от усложнения – с 12% на риска от инсулт, с 14% - риска от инфаркт, 16% - риска от сърдечна недостатъчност и с 43% - риска от ампутации. Именно затова, според проф. Танкова, обучението, както на хората със захарен диабет, така и на здравните специалисти може да помогне да се избегне нарастващото бреме на захарния диабет.

Проф. Танкова представи и данни от онлайн проучване сред пациенти със захарен диабет тип 2, проведено в периода 24 октомври – 10 ноември сред 193 души. Резултатите показват, че едва 40% от запитаните посещават своя личен лекар на всеки 3 месеца. Изследването на гликиран хемоглобин също се извършва твърде рядко - 43% веднъж годишно и по-рядко. Резултатите от онлайн проучването показват още, че 38% от пациентите са насочвани за консултация с ендокринолог при стойности на HbA1c над 7%, 20% - над 8%, 27% - не знаят и 15% - при много по-високи. При 25% от анкетираните личният лекар ги насочва за консултация на ендокринолог веднъж, а при 48% - два пъти годишно. Най-честият източник на информация за заболяването /съвети за хранене, движение, прием на медикаменти и др./ за пациентите са

ендокринолозите.

Доц. Любомир Киров каза, че основните рискови фактори за развитие на захарния диабет тип 2 са затлъстяването, обездвижването и нездравословното хранене. Затова за успешния контрол на заболяването е нужна промяна на начина на живот, която пациентът сам трябва да пожелае. Той допълни, че в момента НЗОК поема два пъти годишно изследването на гликиран хемоглобин за пациентите с диабет тип 2. Според него  е добре то да може да бъде извършвано до 3 пъти годишно, каквито са съвременните препоръки.

„Добрият контрол на диабета е инвестиция в бъдещето“, каза Деян Денев. Той добави, че по-добрият контрол на гликирания хемоглобин води до по-добри здравни резултати – намалени усложнения, повече години живот и в по-добро здраве, снижени разходи за здравната и социалната системи. Денев уточни, че разходите в Европа за лечението на захарния диабет се определят от развитието на усложненията му, тъй като по-добрият контрол на заболяването намалява разходите. Така например, средствата в Европа за лечение на пациент с диабет без усложнения възлизат на 1723 евро годишно, а при развили се усложнения нарастват четирикратно - до 5642 евро годишно. Освен това болничното лечение на усложненията, предизвикани от диабета, е много по-скъпо и формира 55% от всички разходи. Същата тенденция се наблюдава и в България. По данни на Международната диабетна асоциация публичните средства

за лечение на диабет у нас са около 550 млн. лв. като 20% от тях са инвестиции в извънболнично проследяване – прегледи, изследвания, тест-ленти, помпи. Други 20% са за лекарства, а 60% от средствата се отделят за хоспитализации и лечение на усложненията от диабет. Проучвания показват, че иновативните терапии водят до нарастване на броя пациенти с добър контрол и намаляване на усложненията.