Експерти обсъдиха нов модел на здравеопазване, при който се плаща за резултат

Харвардският подход VBHC бе представен в София

 

 

Проф. Робърт Каплан

Инициатор на проведената експертна среща на тема „Здравеопазване, основано на ползите“ бе

организация Future Values /„Ценности на бъдещето“/ и нейният основател д-р Славейко Джамбазов.

Във форума участваха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на изпълнителната и законодателната власт в сферата на здравеопазването, пациентски и неправителствени организации, здравни експерти, представители на фармацевтична индустрия, директори на водещи болници и др.

Проф. Робърт Каплан от Харвардския университет, /САЩ/ представи методологията „Здравеопазване, основано на ползите“ /Value Based Health Care - VBHC/, изготвена от Harvard Business School с негово участие и това на проф. Майкъл Портър.

VMHC е подход, при който се заплаща за резултат, а не за дейност. Той изследва най-добрите практики за реорганизиране и координиране на здравните грижи, подобряване на ефективността на процесите, прилагане на нови методи за реимбурсиране и интегриране в практиката. Стратегията за преминаване към система за предоставяне на здравни услуги с висока стойност включва взаимозависими компоненти – модели, ориентирани към грижата за пациента; измерване на разходите и резултатите; оптимизиране на капацитета; разработване на пакетни цени за пълния цикъл грижи; интегриране на здравните грижи; изграждане на платформа и програми за подкрепа на пациентите.

Система на здравеопазване, базирана на ползите, се гради най-общо върху създаването на мултидисциплинарни екипи около медицинското състояние на отделния пациент, измерване на резултатите за него, измерване и подобряване на инвестициите в лечението и разработване на пакетни плащания, които да компенсират, но и мотивират доставчиците на здравни грижи.

„Основната цел в здравеопазването трябва да бъде ползата за пациентите, а не достъпът до медицински грижи, обемът на извършваната дейност, удобство, качество или ограничаване на разходите“, категоричен бе проф. Каплан.

Проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет /Нидерландия/ разясни възможностите за внедряването на VBHC на държавно ниво и финансирането му. Той също бе категоричен, че при този подход трансформацията на системата е насочена към грижа, ориентирана към пациента, поддържане или повишаване на качеството му на живот, персонализиран план за лечение и привеждане в съответствие на медицинските и социалните услуги. И даде конкретни примери с иновативни организации в здравеопазването, които трансформират медицинските грижи в световен мащаб в посока здравеопазване, основано на ползите, като посочи, че към момента държавите с най-добра интегрирана грижа са Нидерландия, ОАЕ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция.

Д-р Славейко Джамбазов очерта стратегическите стъпки за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите. Те включват: реорганизация на грижата по състояния на пациентите в интегрирани лечебни секции, измерване на резултати и себестойност за всеки пациент, въвеждане на основана на ползите реимбурсация и пакетни заплащания за конкретни състояния или групи пациенти в първичната извънболнична медицинска помощ, интегрирана лечебна система, разширен географски обхват и изграждане на IT платформа.

В момента здравните системи, както и в България, са организирани около отделения и специалности, а за да премине към базирана на ползите система, е необходима реорганизация на грижата по състояния на пациентите в т.нар. интегрирани лечебни заведения. Настоящата система измерва процеси, придържане към ръководства и приходи, а основаните на ползи методологии измерват постигнати резултати и себестойност за всеки пациент. У нас се заплаща на базата на обем извършени дейности и за да се трансформира системата, е необходимо да премине към пакетни заплащания за целия лечебен цикъл. По думите на д-р Джамбазов в момента в България всяко лечебно заведение или практика предлага пълен списък от медицински услуги, а за да се основава на ползите, е необходимо да се трансформира в интегрирана лечебна система, в която не е необходимо всички да правят всичко. Тя е възможна чрез концентрация на голямо количество пациенти по медицински състояния в по-малко на брой локации с цел подобрение на резултатите и ефективността, като се избягва да се прави всичко за всички във всяка локация. Това е важно да стане по пътя на стимулите, а не чрез административно или наложено разпределение, обясни той. Друг елемент от системната интеграция е извършването на конкретни медицински дейности в определени локации на база опит, ресурси, ползи за пациентите по отношение на
резултати, както и нужда от повтарящи се дейности. Необходимо е изнасянето на несложни оперативни и неоперативни процедури от болниците с най-високо ниво към по-малки лечебни заведения или структури за извънболнична помощ, както и интегриране на цикъла за грижа за пациентите между отделните звена. А дигиталните услуги и телемедицината са в състояние да обединят и оптимизират лечебния процес около състоянието на пациента. За целта е необходима интегрирана IT платформа. А при правилни и прозрачни стимули, лечебните заведения и отделни практики биха се адаптирали бързо, за да отговорят на изискванията.