Четири асоциации на производители на хлебни изделия,
месни и млечни продукти настояха за държавна намеса, чрез която да бъдат
повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски
вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители.
В тази връзка бихме искали да заявим, че българския пазар на търговия на дребно
с храни е сред най-конкурентните в Европа.
Модерната търговия наистина има голям принос за понижаването
и стабилизирането на цените на храните у нас. Един от основните фактори за
формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите. В
този аспект трябва да се отбележи и по-ниската покупателна способност на
потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. Българският
потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни
стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните
продукти в магазините.
Много важен фактор за ниските цени на храните у нас
е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки. В България
пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато
в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и
90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте
търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите
60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът
на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите
2/3 се държат от български собственици;
Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб
пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от
нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за
инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем
години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар.
В същото време търговци като Penny, Mercator и
гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната. А
много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати
се провалиха. Въпреки това, всеки международен или български инвеститор, който
смята, че може да печели добре на този пазар е добре дошъл на него.
Благодарение на конкурентното присъствие на пазара
на големите вериги, на потребителите се осигурява все по-високо качество на
оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои
стандарти на качество, които надхвърлят държавните. С развитието на този формат
на търговия хората получиха и
достъп до огромно разнообразие от продукти. Докато
малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е
около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил.
За по-малко от две десетилетия след навлизането си в
България, големите международни вериги съществено допринесоха за това
пазаруването да се превърне във все по-приятно преживяване. Освен богат избор
от качествени продукти на ниски цени на едно място, хората получиха и удобства
като много каси, големи паркинги и дори детски площадки. Осигуряването на този
комфорт и удобство е резултат от значителните инвестиции на търговските вериги,
които също се покриват от приходите от продажби.
От финансовите отчети на най-големите търговски
вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото
време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на
конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на
храни са многократно по-високи.
Големите търговски вериги работят изцяло „на
светло“, те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много
усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който
част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на
самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%.
Въвеждането на регулации в отношенията между
търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване
на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи.
Актуален пример за последиците от държавните интервенции при ценообразуването е
Венецуела. Провалът на централизираните социалистически икономики, както и българската
икономическа история също са показателни за вредността им.
Подобна интервенция на пазар у нас би могла да е от
полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители,
като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи. Свръхрегулациите освен
това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици.
Предложените от някои производители нови регулации
биха били груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки
биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши
от тях биха били не само българските потребители, а и самите производители.
Няма коментари:
Публикуване на коментар