Mароканско-българската търговско-промишлена палата с мащабен проект – Фабрика за космически храни

Подем в отношенията между Кралство Мароко и България

В Резиденцията на Кралство Мароко в София бяха обявени актуалните новини свързани с развитието на отношенията между Мароко и България.

Новосъздадената  смесена Mароканско-българска търговско-промишлена палата /МБТПП/ е в основата на активизирането на отношенията между двете страни. Дейността на палатата стартира с мащабен проект – Фабрика за космически храни.

Водещ пресконференцита бе проф. Любомир Стойков, зам.-председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата.

Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България, представи многообразието на Кралство Мароко и обяви предстоящото отбелязване на националния празник – Празника на Трона, с който на 30-ти юли тази година ще бъдат отбелязани 20 години от възкачването на трона на Крал Мохамед VI. Тя подчерта значимостта на политическата стабилност в Кралство Мароко, която допринася за икономическото развитие на страната и също така дава възможност Мароко да подкрепя други африканкси икономики.

Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи съобщи също, че новият почетен консул на Кралство Мароко в България е г-н Аспарух Карастоянов.

Мохамед Хмидуш, вицепрезидент на Мароканската асоциация на износителите /ASMEX/ и зам.-председател на МБТПП обяви, че първият проект на смесената палата – Фабрика за космически храни, се очаква да заработи през май 2020 г., като от мароканска страна са осигурени земята и оборудването, а от българска – уникалната технология.

Mароканско-българската търговско-промишлена палата ще стимулира българските производители и износители, като сред основните й цели е създаването на успешен реекспортен модел.

„България може да се превърне в хъб за марокански стоки и да експортира за цяла Югоизточна Европа, а Мароко да е мост за реекспорт към Централна и Западна Африка.“, обясни Карастоянов. Той очерта и основните проблеми, възпрепятстващи търговско-икономическите отношения – липсата на директен транспорт между Мароко и България и визовият режим, който спира туризма и стратегическите инвестиции.

Агробизнес, земеделие, хранително-вкусовата и леката промишленост, инженеринг – създаването на предприятия на територията на Мароко, текстилната, фармацевтичната индустрия и туризма са част от секторите, в които има голям потенциал за развитие на търговско-икономическите отношения между двете страни.  Мароко изнася торове, мед, цинк, индустриално оборудване, арматурно желязо и стомана, хладилници, миялни машини, арганови масла, риба, фуражи и др.

В момента голяма част от стоките, които България изнася за Мароко се реекспортират през други държави, а в търговско-икономическо отношение се използват не повече от 2–3% от целия експортен потенциал между двете страни.

Любопитен факт е, че в берберската азбука има български букви, в песните им родопски мотиви и българска шевица на пазара им. Освен това в Мароко се произвежда и масло от роза.

Държавата се слави с голяма политическа стабилност в арабския свят. Мароко е в първите три дестинации на туризъм в света, на трето място като бизнес присъствие и инвестиции в Африка.

В социалния живот у нас Марко активно присъства. Така напр. мароканското посолство втора година вече спонсорира - нов симфоничен оркестър.

Мароко има съглашение с ЕС за безмитна търговия.