Така напр. в Швейцария, Дания и Австрия срокът за
навлизане на иновативните терапии не
надвишава 100 дни, след регистрацията им, докато
у нас той е 3 години. Във всички останали държави срокът е под 700 дни, съобщиха
от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители у нас.
Оттам отчитат, че разходите за лекарства нарастват най-бързо в
"догонващите" държави. Ако от 2004 г. до 2010 г. в Холандия и
Великобритания разходите са се увеличили съответно с 15% и с 24%, у нас за
същия период от време те са скочили с 69%. България е на едно от последните
места и по публични разходи, отделяни за медикаменти на човек. През 2011 г. за
амбулаторно лечение у нас са били предвидени 60 евро на пациент. В Швейцария
тази сума е 480 евро, а в Гърция
- 355
евро. До българския пациент достигат едва 43% от лекарствата, регистрирани в
Европа. С най-голямо покритие са Норвегия и Австрия, в които са налични 90% от
европейските лекарства. Страната ни изостава още повече в публичните разходи за
лекарства като се отчете и тежестта на ДДС. Близо 17% от разходите на НЗОК и
домакинствата за лекарства се дължат на начисляването на ДДС. В Румъния и
Естония тежестта на ДДС в разходите за лекарства е 8.26%, в Полша - 7.41 %, в
Литва и Унгария - едва 4.76%.
През 2016 година ще успеем със здравните власти да
договорим едно балансирано споразумение, което действа в рамките на три години
- комбинация от национално споразумение и индивидуални споразумения между
компаниите, а не се налага чрез наредба, която днес е една, а знаете много
бързо може да се промени заради някаква политическа конюнктура“, коментира Деян
Денев -директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични
производители в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар