Големият
журналист, писател, публицист, поет, общественик, любима, майка, баба и верен
приятел-Юлия Пискулийски, при
представянето на новия си сборник разкази "Щрих", което се състоя в
Народния театър „Ив.Вазов” на 4 етаж,
сподели:
„Надявам се, че днес
ни събира добротата. Не знам дали тази книга ме разкрива или и аз оставам пред
вас с маска, но е нужно понякога да сваляме маските. Това не са в истинския
смисъл на думата мемоари – иска ми се да не забравяме чувствата, нека свалим
маските и да не премълчаваме думите, които жадуваме да кажем на някого, когото
обичаме. Не трябва да рушим тези крехки мостчета, които са между нашите човешки
светове. Без любовта светът е тъмен, животът е тъмен, без нея има болка и
самота. Щастлива съм, че имам много приятели, които са тук. В„Щрих“ вие ще
видите и моето желание за светлина и обич към всички вас. Едно от лицата на
любовта е приятелството.
“В предговора към книгата
проф Огнян Сапарев кинжално точно и
ясно казва: „Тези кратки разкази са много женски – в най-добрия смисъл
на думата. Впечатляващо емоционални и силно пластични. В тях мрачно наднича
болезненото човешко разминаване, скръбта и смъртта.
Това е много плътна
психологическа проза. С мярка есеистична. Разтърсваща. Предполагаща
чувствителността на дългогодишен житейски опит, горчив сблъсък със страсти и
неволи, трудно зараснали душевни рани. Логично идва въпросът: нужни ли са
подобни „щрихи"?
Да, ще отговорим
най-убедително. Защото, уви, животът е не само весел и забавен, както ни
убеждава масовото развлекателно Четиво. Тези „щрихи" ни подготвят за
болките на живота (или ни примиряват с тях). Те подкрепят най-човешки нашата
уязвена чувствителност.
Мемоарните „щрихи" –
особено чрез присъствието на няколко известни имена – допълват човешката
носталгия, подкрепят усещането за странното многообразие и пълноценност на
живота. Затова имат място в подобен сборник.”
Незабравимото
събитие-пиршество за душата и сърцето, съпроводено с неизбежната отронена в
мрака сълза, защото написаното сякаш е за самия теб, уви това малцина го умеят
особено днес, бе открито с песента „Добрите хора“, изпълнена от актрисата Ива
Апостолова и театралната кукла Краси.
С искрена топлота, проф.
Венко Александров и Матей Стоянов, автор на песен, посветена на Юлия,
направиха присъстващите съпричастни към тяхното дългогодишното приятелство като
увлекателно разказаха интересни случки и преживявания от общуването си с нея.
Авторката на „Щрих” сподели, че книгата е едно
своеобразно авторско откровение, една позиция неизказана досега за живота.
„Моята
болка като човек е за това, че ние се разделяме, защото си дължим думи, които
не си казваме - обичаме се, но си спестяваме
тези думи. Щастието и
радостта са в малките неща- в есенните листа и в капките дъжд- във всичко около
нас. Ние умеем ли, въпреки
обстоятелствата, да държим главата си изправена, да се усмихнем на
живота, когато още го има – въпреки тежестта на годините,” каза вместо
заключение Юлия.
Актьорът Тодор Димитров от
Кукления театър в София се въплъти в ролята на Дядо Коледа и пожела на всички
здраве, късмет и успешна 2014 година.
По традиция празненството
завърши с по чаша вино и незабравими разговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар