Пациентите в България са сред най-неравнопоставените в Европа

Първата конференция, посветена на неравенствата в системите на здравеопазването в новите държави членки на ЕС: „Политици и пациенти – заедно за промяна” се проведе на 20-21 септември в София.

Форумът бе организиран по инициатива на Националната пациентска организация (НПО), под патронажа на министър Десислава Атанасова и евродепутата Андрей Ковачев, с логистичната подкрепа на Европейския пациентски форум.

В конференцията участваха представители на НС, на НЗОК, на пациентски организации от 15 европейски държави, на СЗО, Еврокомисията, експерти от здравните министерства на Хърватска, Полша, Румъния, Гърция, Македония и Естония.

Отчитат се нарастващи различия в качеството на здравните услуги в европейските държави. Много пари се наливат в здравеопазването у нас и с всяка година те се увеличават, но е необходим анализ на разходите в системата за да се види „дали тези средства, които даваме, и те догодина ще бъдат още повече, намаляват нивата на заболеваемост сред населението”. Големи са различията и в продължителността на живот в отделните европейски страни. Драстично е нивото на здравно обслужване и между селските и градските, в достъпа до медицинско обслужване и други. Достъпът до здравни грижи е ограничен поради липса на здравни осигуровки, високата цена на лечението, езикови бариери и липсата на информация за предоставяните услуги. Това каза министърът на здравеопазването Десислава Атанасова при откриването на конференцията.

Атанасова посочи, че нивото на детската смъртност до едногодишна възраст в европейските държави се различава до пет пъти. И тя е по-високо в по-бедните страни в ЕС, каквато е България, отколкото в страните с по-висок стандарт на живот. С разлика от 10 години при мъжете и 6 години при жените пък варира продължителността на живота в европейските държави. В страни със сходно на нашето икономическо и социално положение жените живеят по-дълго от мъжете, но през по-голямата част от живота си са в недобро здраве. По думите й, на този етап здравната вноска няма да бъде увеличавана.

Очевидно е, че има неравенство в здравеопазването в Европа. Особено изразено е то в България. Неравнопоставеността у нас се дължи на липсата на средства, а лошите условия на труд и ниското заплащане оставят много региони на страната без лекари - специалисти, каза председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Той отправи риторичния въпрос къде другаде освен в България животът на човека зависи от това дали може да си плати лечението.

Само в страната ни няма нито една дентална практика за хора в неравностойно социално положение, посочи д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. Продължаваме да търсим решение как във всяка община в страната да има поне по една аптека, отбеляза Мирослав Ненчев - председател на Българския фармацевтичен съюз.

Като основни сериозни проблеми в системата у нас бяха посочени въпросът за ефективното разходване на ресурсите, качеството на здравните услуги, достъпът до терапия ,миграцията на кадрите, повишаването на здравните разходи и, както и правата на пациентите, които очакват спешно решение. Сърбия бе посочена като единствената държава, която се нарежда след нас по качество на здравеопазването.

Българите заплащат над 50% от парите за терапията си, докато в Дания например, гражданите имат годишен лимит на средствата, които доплащат, и той не трябва да надвишава 200 евро. У нас за някои лекарства пациентите заплащат тази сума само за един месец. Когато българинът влезе в аптеката, заплаща най-висок процент от джоба си спрямо гражданите в съседните страни.Това каза председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев. Той потвърди тезата, че страната ни отделя най-малкия процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. Последни сме и при нивата на реимбурсация за повечето лекарства, добави д-р Хасърджиев.

Неравенствата в системите на здравеопазването се определят като един от най-сериозните проблеми, засягащи страните в цяла Европа, които се изостриха още повече вследствие на настъпилата финансова криза. Проблемът е поставен на различни нива от институциите в Европейския съюз и администрациите на отделните правителства и, както политиците отбелязват – изключително важно е пациентската гледна точка да бъде правилно разбрана и взета под внимание, а индивидуалната и колективна пациентска експертиза да се приложи адекватно и коректно.

Двудневният форум завърши с приемането на резолюция, от всички участници, която призовава към: утвърждаване на темата за неравенствата в системите на здравеопазването като основен политически приоритет; иницииране на обширен дебат във връзка с достъпа до качествено здравеопазване; подкрепа на стратегиите за взаимодействие и колаборация между всички заинтересовани страни.

По инициатива на здравния министър Десислава Атанасова ще се организира среща на министрите на здравеопазването от региона по темата за неравенствата в системите на здравеопазването, по време на която да се обсъдят основни проблеми, като например изтичане на подготвени кадри в чужбина, оптимизиране използването на финансовите ресурси и др. „Сходните проблеми на новите страни членки изискват общи действия и МЗ предлага България да стане домакин на специален форум на министрите на здравеопазването от Източна Европа, където да начертаем общи действия за преодоляване на неравенствата”, заяви министър Атанасова.

Темата на неравенствата в здравеопазването ще бъде поставена от д-р Андрей Ковачев и на ниво Европейски парламент - предстои организиране на среща на евродепутатите от региона в Брюксел, на която да бъдат представени данни за подобни неравенства и резултати от взетите решения на участниците в Първа конференция, посветена на неравенствата в системите на здравеопазването.

Г-н Чарлз Прайс, Представител на Европейската комисия (DG SANCO), отчете ангажираността на ЕК към здравните неравенства и изрази готовност за съдействие към държавите членки за преодоляване на различията.

На провелия се в Прага Седмия Международен здравен симпозиум на страните от Централна и Източна Европа на тема: Здравеопазване, ориентирано към пациентите – повече пари за здраве, бяха представени резултатите от конференцията и данните, изнесени по време на нея.