Translate

вторник, 26 април 2011 г.

Пневмониите са основната причина за смъртност в България

Доц. Тодор Кантарджиев ,ръководи отдел “Микробиология” към Националния център по заразни и паразитни заболявания и Национален консултант по микробиология на МЗ
-Проф. Кантарджиев нека първо да поговорим за ваксините и митовете около тях.
-Дифтерия у нас няма от 1993 г.Митовете относно ваксините се увеличават с овладяването на заболяването от което предпазват те. Направихме  проучване какви митове битуват относно ваксините. Ако някой се интересува да влезе в електронните форуми и ще види чудеса.
Ваксините казват едни могат да причинят увреждания. Да, могат  но много рядко и десетки хиляди  пъти по-малки увреждания от това, което могат да причинят инфекциозните заболявания,които се предотвратяват с ваксините. Някои казват ваксините претоварват имунната система-такова нещо няма. Дори ваксинирайки нашите деца в момента с една от най-модерните ваксинационни програми в Европа ние използваме една хилядна част от имунитета на децата.37% от родителите твърдят, че щом децата  не са в риск от заразяване  няма защо да бъдат ваксинирани. Така де защо да го ваксинираме против коклюш, коклюш няма в нашата страна. Да, но и най-малките пропуски във ваксинационната програма доведоха до това, че в момента ние имаме във всяка една областна страната имаме случаи на коклюш. В София се заразяват цели класове. Като се заразят децата в последствие боледуват и техните родители и баба. Негативизмът относно действието на ваксините слаба богу е най-малък, защото те, както и антибиотиците са доказали, че действат. И така тези митове водят след себе си възникване следните въпроси-въобще необходимо ли е да се ваксинираме в същност и не е ли по-добре да си създадем естествен имунитет. Гдето се казва по-добре да изкараме една туберкулоза, за да си изградим доживотен имунитет, да ама не е така. Обществената нагласа е такава, че страничните нежелани ефекти на ваксините се следят много повече отколкото  на другите лекарства. Много  повече, защото ваксините са масови. Ваксините са лекарства, които прилагаме на здрави деца. Докато рискът, че детето може да се обрине, докато смъкваме температурата му с някакво лекарство е напълно понятен, то вдигането на температура при ваксиниране на здраво дете се преживява ужасно.
Въпрос - необходими ли са ваксините –митът е, че не са необходими, защото ваксинопредотвратимите болести са редки и маловажни. Ами в същност като се замислим –тетанус, но трябва да отговорим няма, ами защото всички сме ваксинирани…
Ние може да забравим болестите, но те не ни забравят. Абе болестите ни подсещат и то доста сериозно. За съжаление единствената лаборатория, която изследва коклюш е в нашия център и затова не можем да обхванем голяма част от кашлящи в страната, но имайте предвид, че сме направили изследвания и във всички области в момента има коклюш.
Друг мит е, че ваксините не са необходими, защото когато околните са имунизирани детето няма откъде да се зарази. но съществуването на колективен имунитет не предпазва на 100% от инфекция. Но когато се имунизира възрастен човек рискът е много голям. И така както сме свикнали българите да минаваме между капките – не става. Последният взрив от морбили това го доказа и който не беше имунизиран се разболя. При ваксините в повечето случаи трябва реваксинация. При прекарване на определени заболявания обаче последствията могат да бъдат много тежки. Я да прекараме детски паралич и ще си куцаме и няма да се разболеем втори път. Но много по-добре е да се ваксинираме. Фактите какво говорят - предотвратяването на морбили може да ни предпази от пневмонии, забавено развитие, глухота, слепота,енцефалити, смърт, карцином на черния дроб също така от множеството неврологични усложнения. Превенцията на коклюш може да ни предпази от гърчове, мозъчни увреждания дори смърт акцентирам отново, особено при новородените, най-малките деца и много възрастните хора, които умират от коклюш.
Много се спекулира по форумите в интернет и с безопасността на ваксините. Съвременните ваксини обаче не съдържат микроби така както те се срещат в естествената си среда. Дори голяма част от модерните ваксините са генно-инжинерни продукти. Те съдържат многократно обработени или изкуствено създадени , по тяхно подобие частици, които не могат да причинят заболяване.
Ваксините могат да предизвикат редица други усложнения или заболявания, това доста се коментира на запад, особено сред по-необразованото население т.е. от хора с по-ниско образование. Една нежелана реакция, наблюдавана след ваксинация, може да е просто случайност, да не е причинена от самата ваксина и да няма никаква връзка с нея. Особено много у нас се говори по форумите и това, че ваксините не са безопасни, те изтощават, натоварват недоразвитата имунната система на бебето и съдържат отровни вещества.
Теоретически детската имунна система може да отговори на 10 хил. ваксини, на 10 хил. различни антигена, защото само за един ден организмът се среща с горе долу  толкова антигена с дишането, в храната и т. н..
По отношение на отровните вещества ще посоча само този факт, че бебенцата с майчината си кърма усвояват 400 микрограма живак още през първите месеци на естественото си хранене. В нашата страна нито една от прилаганите ваксините не съдържа тиомерзал. Сега в момента нито една ваксина не съдържа живак у нас, който повишаваше стерилността на ваксините. Но факт е, че новороденото, с майчината кърма, през първите месеци, поема през устата си доста повече живак, отколкото той се съдържаше във ваксината. И така говорихме си за някои митове, опитахме се с научни факти да ги оборим и в заключение ще попитам може ли да си представим животът без чиста вода за пиене ? Само питейната чист вода може да конкурира ваксините в борбата с намаляването на инфекциозните болести и смъртността. Дори антибиотиците нямат такъв масов ефект, защото те не се дават на всички. Образованият европеец не може да си представи животът без ваксините.
-Да се спрем на ваксините за хепатит тип В. и изобщо на ваксините при децата.
-От 1992 г. у нас на ваксинация подлежат всички новородени деца. Това е една инфекция , която се предава по кръвен, но и по полов път. Инфекциозната доза е много ниска, много по-заразна от СПИН, вирусът се съдържа в много по-малко количество кръв. Също така той е опасен и при полов контакт. Затова е много важно преди започването на половите отношения, човек, ако има възможност да се ваксинира. Ваксините са достъпни в така нареченият списък за препоръчителни ваксини, които не се заплащат от държавата. Заплащат се само ваксините за хепатит на новородените деца. През първите часове и дни, след раждането, става имунизацията за туберкулоза т. е. поставянето на БЦЖ ваксината. Това е една много важна ваксина, която имаме на лявото рамо, а на дясното рамо по-възрастните имат и ваксината за едра шарка. Тя беше премахната, в началото на  80-те години, защото заболяването изчезна от земята. Това е едно от големите успехи на ваксинациите в световен мащаб.
БЦЖ ваксината предпазва децата от едно много по-тежко усложнение на туберкулозата така нареченият туберкулозен менингит. Това е едно ужасно, трудно лечимо заболяване. Хидроцефалията, хората с големи глави, е една от тежките последици на туберкулозния менингит, защото засяга тези части на обвивките на мозъка, които са ангажирани с отока на мозъчната течност. И освен, че се лекува трудно самото заболяване, много трудно се лекуват и последствията му. През първите месеци от раждането се правят ваксините дифтерия-тетанус-коклюш. Ние вече сме възприели у нас новата пентаваксина, за да може с едно убождане децата да се предпазят от пет инфекции. Дифтерията е опасно заболяване с много висока детска смъртност преди в миналото. Тетанусът също, защото всеки един грам пръст съдържа най-малко един бацил и замърси ли се една рана с пръст, усложненията от тетанус са много чести. Слава богу тези случаи годишно в нашата страна са по-малко от 5, защото всички сме имунизирани.
-Малко повече да кажете за пентаваксината.
-Тя е с така наречена ацелуларна коклюшна ваксина. Това са пречистени антигени на коклюш, които не дават или дават в много по-ниска степен странични и нежелани реакции (инфекции)при ваксинациите, отколкото когато на нас ни бяха правени, преди 50 години. Освен това тази ваксина съдържа убита ваксина за детски паралич. Това е много важна ваксина, защото заболяването е ужасно. То води до парализи, в сравнително малък процент от инфектираните деца, но за съжаление те остават инвалиди за цял живот. И петата компонента в тази ваксина е за хемофилус инфлуенца тип В. Това е микробът, който прави едни от честите, тежки инфекции на централната нервна система и на мозъка. Менингитите хемофили са вторите по честота менингити. А пък хемофилът го обвиняват като втория по честота причинител на пневмонии придобити в обществото, инфекции на ушите и на дихателните пътища. В началото на 80-те години ние започнахме да го изолираме в нашата лаборатория. И горе-долу тогава една трета от децата, през зимния сезон, го имат в гърлото  и носа си този микроб т. е. той често се среща и затова именно и ваксината .е много важна.
-А по отношение на ваксината за стрептококус пневмоние (пневмокок) какво ще кажете?
-Това също е много важна ваксина, която от 1 април м. г. за всички деца е включена в задължителния имунизационен календар на страната, така както е в много голяма част от страните в Европа и САЩ. Стрептококус пневмоние най-честият причинител на пневмонии в обществото, на бактериални менингити и инфекции на централната нервна система с много тежки последици. Ако за година от СПИН умират около 1 млн. души, от туберкулоза 1.5 млн., то от стрептокова пневмония инфекции и от усложненията и умират над 100 млн. човека. Именно за това тази ваксината т. нар. коригирани ваксини са съобразени с имунната система на детето и изграждат имунитет и при много малки деца. Целта на тази ваксина е да се сведе до минимум рискът от менингит, и да се намалят усложненията на белодробните инфекции. Данните, които имаме от страни, употребяващия от преди години сочат, че 40-80 пъти намаляват тежките пневмонии и т.нар. инвазивни пневмококови инфекции. Това са инфекции, когато пневмококите започват да се намират в нормално стерилни телесни части – в кръвта, в ликвора. Интересно е, че когато се ваксинират децата намаляват и усложненията при много възрастните техни близки, в страните, които имат тази изградена политика за ваксиниране. Данните сочат още, че се намалява пневмококовото носителство у внучетата и четири пъти по-рядко боледуват възрастните хора. За пневмониите трябва да се знае, че те са може би основната причина за смъртност в нашата страна. Да оставим този мит…, защото се знае, че когато спре сърцето на човек, казваме сърдечна смърт…. Пневмониите са много тежки, защото се явяват усложнения след вирусни инфекции, не само от грип, от инфекции на горните и долните дихателни пътища и те при възрастните са нещо много, много тежко. Именно за това в някои държави като напр. САЩ, които имат една добра застрахователна система, всички възрастни над 55-60 год. възраст се ваксинират с пневмококова ваксина. Интересно е че в някои страни се повтаря ваксина за коклюш. С други думи прави се реваксинация. В нашата страна всеки интелигентен човек, трябва да е на ясно, че на всеки десет години задължително трябва да се реваксинираме за дифтерия и тетанус. Това е много важно, защото имунитетът на нашия организъм макар, че съществува, но намалява. В някои държави правят реваксинация и с ацелуларен коклюш, защото той при възрастните минава тежко, а много възрастните дори умират от коклюш.
-Разработват ли се ваксини в областта на хепатит тип С?
-В момента много сериозно с работи в това направление, тъй като това е много опасно заболяване повече дори от хепатит В. Преди години се работи за ваксина за СПИН, но понеже инвестициите са огромни и те се правят не от държавни обществени институции, а от частни фармацевтични компании и когато започне да се налага едно много скъпо лечение, интересът към ваксината намалява, както в момента е за СПИН-а. Интересът към търсенето на ваксина, която може радикално да реши проблемът се намалява, поради фактът, че 10-20 хил. е лечението с другите лекарства. Същото е и за хепатит С. За съжаление, ние учените, може да кажем, че това са реалностите, защото създаването на една ваксина е нещо скъп и трябва да се ангажират големи колективи и институти.
-Какво е необходимо още у нас?
-Трябва да имаме първо една програма и да сме наясно в кои контингенти от населението настъпват пропуски при ваксинирането. Как се прави това? При влизане в болница или при друг здравен повод се събират серуми, за да знаем тези деца имат ли антитела за тетанус, за дифтерия и т.н.. Това е много важно. Но за съжаление това не се прави в последните 10-15 години, защото е лабораторно изследване. Но то дава данни за управленски решения. Аджеба ще въвеждаме ли втора ваксина или не… Да, ще въвеждаме, ако една част от населението няма антитела от въпросната ваксина. Така, по този начин се контролира първо най-важното дали лекарят е сложил тази ваксина и второ нещо не по-маловажно дали ваксината е правилно съхранявана и навреме поставена. Без такова проучване даващо научно верни и доказани факти, на които се изгражда управленска политика  за ваксинациите ще имаме пропуски и ще имаме големи проблеми. Личните лекари са натоварени и задължени с много други неща и тук стават пропуските. Но основният пропуск бе премахването на училищното здравеопазване, защото там, където децата са събрани най-лесно се имунизират.
-------
Тиомерсал (Thiomersal) - органоживачно съединение (около 49% живак), използвано като антисептичен и антимикотичен агент във ваксините и използван за първи път през 1931г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар