Стратегии без бъдеще

Правителството пише кухи планове, колкото да отбие номера

Мислили ли сте какво ще се случи с вас след 10 години? Вярно е, че ние, българите, живеем ден за ден, но всеки един от нас поне за момент си е представял бъдещето. Особено в началото на поредната нова година. Децата ни ще пораснат и ще тръгнат на училище, студентите ще завършат и ще си търсят удовлетворяваща и платена работа, много хора ще се пенсионират и очакват достойни старини. Някои виждат бъдещето си в чужбина, други са готови да останат тук с цената на всичко. Дори Бойко Борисов е мислил за бъдещето. Публично е обяснявал как след едно десетилетие се вижда 60-годишен пенсионер след изкаран втори пореден премиерски мандат: „Заслужавам да си почина, ако ми остане време в края на живота." Министър-председателят е натъртвал многократно какво ще завещае на народа - магистралите, спортната зала, пречиствателните станции. Но не е обяснявал как си представя след десетилетие хората, които ще пътуват по тези магистрали, ще карат ли електромобили, ще могат ли да си плащат сметките за вода от пречиствателните станции, как ще се лекуват, какви заплати ще получават и ще могат ли да си купуват билети за концерти в спортната зала. Да сме честни: хоризонт няма! Преди два месеца Емил Кошлуков беше попитал премиера в едно интервю: „Но има ли хоризонт пред хората? Примерно знаем, че от 2013 или от 2014 г. ще можем да очакваме растеж, по-големи приходи. Какви са плановете?" Отговорът на Борисов беше: „Няма хоризонт. Няма хоризонт. В края на краищата аз винаги съм бил честен с народа и за това поне до този момент, за което благодаря, той ме подкрепя." Честно е наистина да го кажеш, а гражданите сами да решават живее ли им се в държава без хоризонт. Впрочем, страната ни вече трябваше да има Национална програма за развитие „България 2020", която да показва целите на държавното управление, които трябва да бъдат постигнати след десетилетие. Идеята е страната ни да си има дългосрочна стратегия по подобие на документа „Европа 2020" на Европейската комисия, представен през март 2010 г. Брюкселският план предвижда след десетилетие да има 20 млн. по-малко европейци, живеещи под линията на бедност, намаляване с една пета на парниковите емисии, повишаване на заетостта от 69% на 75%... Три месеца след излизането на „Европа 2020"- през юни 2010 г., правителството създаде специален Съвет за развитие под личното председателство на Бойко Борисов, който да напише програма „България 2020". Този орган прие Концепция за програмиране на развитието на Република България, която формулира и целите на изпълнителната власт - „управление, ориентирано към постигане на значими за обществото резултати". Документът разписва отговорности на всички министри да подават информация за „България 2020", а ведомствени групи да изготвят сценарии за развитието на всеки сектор през следващото десетилетие. финалът на всички тези усилия трябваше да е през декември 2011 г., когато Министерският съвет да приеме готовата национална програма за развитие. Това обаче не се случи. Юруш на SWOT-анализите Засега Съветът за развитие е събрал и публикувал само SWOT- анализи на повечето сектори от изпълнителната власт. Този жанр изисква да се очертаят силните страни, слабостите,   възможностите   и опасностите на всеки ресор. В образованието например правилно са изтъкнали опасностите от липсата на квалифицирани кадри в определени професии, .липса на приток от млади преподаватели" и ниското заплащане на учените. Социалното министерство е посочило тенденцията, че знанията и уменията на работната сили не съответстват на изискванията на пазара на труда. В сферата на младежта като заплаха е формулирано емигрирането на множество млади хора, но в графата „възможности" са написани цели като „неутрализиране на гражданското безразличие", „стабилизиране на социума и неговите институции", „подпомагане на процеса на реемиграция". Всъщност българите вероятно искат да знаят далеч по-прости неща: как си представя правителството нивото на безработица през 2020 г., ще могат ли децата ни да усвоят в училище „меките" умения на 21-и век: да мислят критично, а не да зубрят. Това е важно, за да може ние, простосмъртните, да решим да изчакаме ли нещата у нас да се оправят, или да търсим по-добра работа в чужбина, да пратим ли децата си в Софийския университет, или да ги пуснем да се изучат по Европата, за да усвоят професиите на бъдещето. Всъщност ние дори не знаем дали през 2020 г. ще можем да се осигуряваме в частни здравни каси като пълна алтернатива на държавната. Дали ще имаме високоскоростни влакове или от София до Мадрид ще стигаме два пъти по-бързо, отколкото до Варна. Докато при националните приоритети няма хоризонт, правителството не страда от липса на най-разнообразни стратегически документи. Приема ги дори на килограм. Повечето от тях се пишат заради международни ангажименти. А авторите им - явно скучаещи държавни чиновници, в повечето случаи не се замислят сериозно какво поднасят на правителството за одобрение. Безсмислени документи Преди два месеца например се роди стратегия за равнопоставеността между половете, според която мъжете трябваше да бъдат стимулирани да помагат в къщната работа, за да могат жените да получат по-добър шанс за професионално развитие. Понеже документът не посочваше механизмите, с които мъжете ще бъдат подтикнати да се включат в „женската" работа, в интернет форумите се получиха много покани от рода „Да дойде Бойко Борисов да ми измие чиниите!". Появи се и стратегия за интеграция на ромите, която предвижда да им се намери работа, да бъдат изведени от гетата и вкарани в училищата. Все приказки, които слушаме вече 20 години без резултат. Та работа няма и за българите! А тези, на които не им се работи, са от всички етноси. Черешката на тортата бе програмата за дейности през 2011 г., свързани със Съвета на Европа. Тя бе приета през декември м.г., когато плановият период бе почти изтекъл. От програмата научихме, че в състезанието „Пътен полицай на годината", което вече се бе провело, ще участват катаджии от Балканите. Надпреварата обаче, която бе в Смолян, привлече само родни блюстители на реда. Изпълнителната власт всъщност има план в една-единствена сфера до 2020 г. Да, познахте! Става дума за магистралите - след десетилетие би трябвало да имаме 7 магистрали, 7 скоростни пътя, два нови моста над Дунав и тунел под Шипка. Приоритетите бяха представени в началото на 2011 г. от строителния министър Росен Плевнелиев. Вероятно стратегическото му мислене е натежало в решението на премиера той да е успешният кандидат-президент на ГЕРБ. Друг министър с дългосрочна стратегия още не се е появил. През 2008 г., като столичен кмет, Бойко Борисов бе заявил, че ако реши да си почине, ще стане министър-председател, защото премиерстването е най-лесното нещо в България. Ако човек оглави правителството на държава, която няма хоризонт, вероятно ще му е лесно. Народът живее ден за ден и не се интересува какво ще стане утре. А правителството я кара от мандат за мандат. Така 2020 г. ще дойде неусетно. Но дали тогава ще живеем по-добре?

Иван Димов

В-к "Труд"

И ГЕРБ цяла, и независимите депутати сити

ГЕРБ е на път да направи пробив в най-новата парламентарна история, като стане първата управляваща партия, чиято група в Народното събрание се запазва непокътната през целия мандат. 

За разлика от цепенето, роенето, люспенето и мравучкането - все симптоми на болестта, от която страдаха години наред мнозинствата, ПГ на ГЕРБ е на път да покаже, че за нея “бронебойни патрони няма открити”. И не само че единството й по никакъв начин не е заплашено, но тя от месец на месец парадоксално набъбва.

Едно от първите неща, които партията на Бойко Борисов направи в 41-вото Народно събрание, бе официално да забрани възможността на депутатите да прескачат от една парламентарна група в друга. При положение че през 2009 г. Бойко Борисов вкара 117 депутати и не му достигаха четирима, за да има обикновено мнозинство, тази застраховка имаше своята логика.

Две години и половина по-късно депутатите от ГЕРБ продължават да се държат като крепостни и не правят никакви резки движения. Защо? Във всеки случай не защото сред тях няма недоволни. Има - едни се чувстват недооценени, други пренебрегнати, трети излъгани в очакванията си, ядосани след контактите си с министрите (тези са най-много) и т.н.

Всички те обаче си “натискат парцалите”, а недоволството им, поне засега, е само “кулоарно”. Причините са няколко: Първата и най-банална е респектът към лидера Бойко Борисов - факт е, че и след две години и половина в парламента с лупа да търсиш, няма да намериш нито един сред 117-те му избраници, който да го разкритикува. Открито. В голяма степен това важи и за заместника му в партията Цветан Цветанов. От една страна, депутатите са наясно със здравословния принцип, че не се спори с вътрешен министър - без значение кой е той. В конкретния случай обаче не е и без значение фактът, че 70-80 от избраниците от ГЕРБ минават за хора на Цветанов. И най-малкото е невъзпитано да хапят ръката, която ги храни.

Отличен пример за правилно поведение в това отношение е на депутата от Горна Оряховица Христо Христов. Вероятно само като грижа към избирателите си може да се определи постъпката на Христов, който като областен шеф на ГЕРБ във Велико Търново лично парафира проекти на областнатадирекция на пътната агенция в града. Едва след като СДС нададе вой, че това е политическо вмешателство в държавните органи, каквото от 20 години не е имало, от ръководството на ГЕРБ обявиха, че ще разгледат поведението му. От септември до ден-днешен го разглеждат. А междувременно тези дни стана ясно, че трите фирми от сдружението, в което е месокомбинатът на Христо Христов “Родопа - 96”, единствено в Европа ще произвежда “Горнооряховски суджук”. Някой, да не си помисли, че депутатското битие на Христов по някакъв начин е повлияло за по-бързото одобрение на продукта от министерството на земеделието? За сметка на десетки други производители.

Като оставим настрана личния бизнес, който винаги е бил могъщ мотив да си кротуваш в парламента, може би най-важната причина за целостта на парламентарната група на ГЕРБ е, че подобни движения “навън” вече са абсолютно безсмислени.

Две години и половина след старта на 41-вото Народно събрание групата на ГЕРБ от 117 души вече наброява 135. Чист формализъм е, че тези 18 души не са членове на ПГ. Какъв е смисълът тогава ортодоксални ГЕРБ-ери да плашат с напускане, при положение че независимите им колеги напират. И както стана ясно, една част от тях е повече от добре “нахранена” – получават по около 20 000 лева месечно от субсидията на партията, която са напуснали. Така че с лека перифраза поговорката “И вълкът сит, и агнето цяло” би звучала - и ГЕРБ цяла, и независимите сити.

Може пък да има и нещо положително в този алъш-вериш с депутати.Ако целта на ГЕРБ е да създаде стабилно мнозинство, което да прокара най-важните и закъснели реформи във финансите, здравеопазването,съдебната система, ще преглътнем горчивия вкус от пазарлъците. И дори може да повярваме, че когато ГЕРБ търси мнозинства с цената на всичко, може би наистина не мисли за предсрочни избори. Което насред криза ще е убийствено.

Емилия Караабова

В-к "Труд"

Хищническото обогатяване и чудовищната мизерия заплашват демокрацията

Лакомията на едрия капитал е безгранична и опасна за цялото човечество

Нова година - нов късмет, това народно пожелание този път има по- дълбок смисъл.

Ще бъде ли тази година начало на промените? Ще се оправим ли ние или по-точно светът и България покрай него? Даже Франсис Фукояма, който се беше отчаял и обяви края на историята, тези дни в нова статия се върна назад в разсъжденията си, обърна се към историята, за да търси в нея смисъла на днешния ден и пътя към бъдещето. Защото светът е объркан. Вещаят крах на еврото и Евросъюза, не виждат изход от кризата и в Америка. Дори в новогодишните послания на световните лидери властта се обръща вече към Бога с молба за спасение. Няма президент или министър-председател, който да се хвали - тази година беше добра, догодина нека бъде по-добра. Ангела Меркел казва „пътят към преодоляване на кризата остава дълъг и осеян с трудности", а Обама се надява през новата година „да укрепим средната класа". Даже у нас президентът Георги Първанов се надява догодина „да надвием пошлостта и агресията", които и според мен тази година господстваха в страната.

Историята, трудностите, средната класа, агресията и пошлостта... -какво искат да ни кажат световните и нашите първенци?

Хаосът е  голям. Стройните схеми за възприемане на света вече не важат. Това става все по-очевидно. Преди десетилетия левицата лансира една забравена идея за мирното съвместно съществуване на двата строя и тя намери за значителен период приложение и в международните отношения. Но рухването на социализма я направи излишна. Вече няколко десетилетия левицата и десницата, които досега обясняваха ясно и разбираемо нещата, вече не поднасят неоспорими истини на хората. Вече десетилетия наред няма нови леви идеи, няма нови леви лидери от национален и световен мащаб.

Тезата, че работническата класа се увеличава, че тя по насилствен начин ще преразпредели богатствата на света, и то справедливо, не се  потвърди. Съветският тип социализъм се провали, този стар вид левица вече две десетилетия отстъпва и не може да се реорганизира. Но и тезата на десницата, че спасението е в средната класа, която осигурява благополучие и демокрация, не излезе вярна. Средната класа, опора на класическия капитализъм, е притисната най-много от кризата. Ако през 1974 г. в САЩ 1% от семействата взимаха 9% от БВП, то сега те получават 23.5%. Богатите станаха по-богати, бедните се увеличиха. Както е казано в Библията, „който има, ще му дадем, който няма, ще му вземем". В България тази година 400 хил. малки фирми не са се пререгистрирали, тоест те са фалирали. Моловете  и банките по света и у нас изядоха семейния бизнес, малките фабрички -работилнички, кварталните магазинчета, кафенета и ресторантчета са затворени. Семейните ферми с добитък и земя се разпродават. Баща, майка и деца, които работеха в тях, са вече безработни. Като че ли средната класа е новият антипод на едрите капиталисти. Този въпрос още не е подложен на политологичен и социологичен анализ. Защото, ако работническата класа можеше да изгуби само веригите си, то средната класа губи имота, което е не по-малко болезнено за нея.

Средната класа страда, защото държавата се оттегли, пазарът решава всичко. Всяко нещо струва толкова, колкото дават за него,  нали си спомняте какво каза един български министър, когато продаде огромно държавно имущество, като се спазари и за цената му, и за това колко ще получи лично той.

Този свят на хищнически капитализъм е в криза. От всички стари истини само една излезе вярна -лакомията на капитала, на едрия капитал е неограничена, безгранична. Чистотата на въздуха и водата, на природата, санитарният контрол над храните, общественият контрол, организацията и издръжката на образованието, здравеопазването, социалните грижи, пенсионното дело и грижите за слабите социални слоеве - от всичко това държавата и обществото се оттеглят. А от това страдат всички - и наемни работници, и средни собственици. Държавата не се грижи за обществото, тя пази интересите само на богатите, на най-богатите. Тази криза го показа по смразяващ начин. Навсякъде се спасиха банките, големите банки. Точно те, които предизвикаха кризата. Взеха се пари от данъкоплатците, от бедните и средните слоеве и се дадоха на най-крупните банки. Това се обяви за социална политика, за борба с кризата. Не се стимулира производството чрез увеличаване на потреблението, а се въведе режим на икономии, като се намалиха или замразиха заплати, пенсии и социални разходи и се увеличиха цените на стоките за народно потребление. Това на българските граждани е излишно да се обяснява, те го чувстват на собствения си гръб.

Социалните вълнения  у нас и по света доказват, че кризата засегна преди всичко слабите слоеве. Движението на арабските народи, демонстрациите в Гърция и в други европейски страни, движението „Окупирай Уолстрийт!" в САЩ разкриха пропастта, която капитализмът издълбава в обществото.

Как ще реагират десницата и левицата на това развитие на процесите?

В България симптомите се появиха. Правителството намеква за министерски промени, премиерът Бойко Борисов се заканва на идола на либералната политика - министъра на финансите Симеон Дянков, че ще го махне. Търси се изкупителна жертва. По този път вървят в Гърция и Италия, там смениха премиерите, за да запазят статуквото в обществото. Променят се, за да вървят по същия път. За премиери назначиха бивши висши служители на световните банки, хора на световния капитал.

Какво ще стане у нас? Намеква се за предсрочни парламентарни избори. Те и евентуална смяна на Симеон Дянков се планират като спасение на Бойко Борисов. Те или той. Защото изход от кризата в България и тази година не се очертава. Досега Бойко Борисов заплашваше, че той ще си подаде оставката и ще предизвика избори, сега сменя решението си: ще изхвърли други, а той ще върви на избори.

В такава вътрешна и международна обстановка е шансът на Сергей Станишев.

Той е избран за председател на ПЕС. Ще  изработи ли той нова политическа визия за левицата в Европа и България? Ще даде ли нови конструктивни идеи за изход от кризата? Нали всеки политически подем се предшества и съпътства от идеен подем.

Залогът е в това, как ще се намери идея за ново съотношение между пазара и обществото, между пазара и държавата като регулиращ орган на обществото. И ще се предложи ли изход от неолибералния капитализъм, ще се намери ли правилно съотношение между пазар и държава, поносими и за обществото, и за пазара, ще се понесат ли последиците от кризата солидарно и от бедните, и от богатите?

Демокрацията е политически израз на структурата на обществото. Изчезва ли средната класа, намалява ли средната класа, това става във вреда на демокрацията. Сергей Станишев има шанс, ако даде отговор на тези въпроси, да изиграе запомняща се роля и в нашето, и в европейското общество. В тази му мисия той ще намери подкрепата на всички леви сили в България и Европа.

Тази година е решаваща за развитието на световната криза. Или човечеството се организира за изход от нея, или задълбочаването й продължава. Засега взетите мерки са палиативни, те запазват положението, закърпват го, но не дават гаранции за коренна промяна.   Глобалната финансова и икономическа криза се превръща  и в социална, и в политическа криза, а това значи и в идейна. Затова изходът от нея може би ще започне с търсенето на нови идеи  за нови пътища и форми на борба за обществен прогрес. Натискът върху бедните и средните слоеве от икономически се превръща в политически. Бедността става заплаха за демокрацията. Това се чувства осезаемо в България, това се чувства в Европа и в света.

Павел Писарев

В-к "Земя"

С млякото-внимателно!

Прекомерното пиене на мляко в детството подпомага развитието на рак на простатата

Прекомерното пиене на мляко в детството подпомага развитието на рак на простатата, Това твърдят учени от Исландия, които достигнали до този извод след като изследвали 2,3 млн. мъже, родени между 1907 и 1935 г. Резултатите от проучването им показват, че половината от мъжете, които като малки са хранени основно с мляко, са със злокачественото образувание.

Учените от Рейкявик все още нямат обяснение на какво точно се дължи тази зависимост. От тази година те стартират проект, който трябва да установи точния причинител в млякото, който провокира видоизменението на клетките, и ще търсят начин, по който той да бъде неутрализиран.

"В метрото без панталони" се провежда за 11 поредна година в Ню Йорк

Над 4000 души се включиха в традиционната инициатива. Акцията се проведе и в още 59 града от 27 страни. В списъка с участници бяха множество европейски столици и американски градове.
Планът, въпреки януарските температури, предвижда желаещите да се появят в метрото в определено време, да свалят панталоните и полите си и така да се возят в обществения транспорт.При това трябва да се държат съвсем нормално - все едно нищо не се е случило.
Организаторите от ImprovEverywhere не преследват конкретни цели. Твърдят, че тяхната главна цел е добре прекараното време.
"Същността на ImprovEverywhere е да се веселим. Ние изцяло сме предани на идеята за организиран купон.Нашата задача - да организираме весели развлечения за участниците, тези, които ни виждат, и тези, които четат за нас на нашия сайт", се посочва на сайта на групата.
"Искаме да покажем, че не е задължително шегите да са свързани с унижения или конфузи.
Те могат да накарат някой да се разсмее или усмихне. Или пък да се спре и с нови очи да погледна на заобикалящия ни свят", заявяват нюйоркските организатори.

Млада жена, която искала да изненада майка си с нов матрак, я докара до просешка тояга

 Дъщерята изхвърлила стария, без да знае, че в него са
скрити 1 млн. долара.
Когато научила, че спестяваните през целия й живот пари са отишли на боклука, възрастната  жена отишла на общинското сметище в Кирия, близо до Тел Авив Изр3ел, но късно. Ценният дюшек вече бил пренесен заедно с още 3000 т боклук в огромно сметище, където се оказал неоткриваем.

В Китай - стюардесите ще владеят кунг-фу

Стюардесите в самолетите на компанията "Чайна Истърн Еърлайнз" - един от четирите най-големи авиопревозвачи в страната, учат китайското бойно изкуство-кунг-фу, за да предотвратява заплахите за сигурността от терористи и буйни пътници.
Обучавайки се на основните техники за самоотбрана те не само могат да защитават себе си, но и да спечелят време на въздушната полиция за подчиняването на закононарушителите.
Представителят на компанията Чжан Юйхун заяви, че над 2600 стюардеси ще преминат през обучение, за да помагат на специализираните служители на въздушните сили за сигурност да обезоръжат и да подчинят пътниците, заплашващи сигурността на самолета. Първите 20 стюардеси вече преминали обучението и се готвят да се върнат към задълженията си, разкри той.

Дойче веле: България - отличничката, в която мъчно се живее

Симпатичен президент, здрави финанси, решителен курс към икономии и борба срещу корупцията - германската журналистка Карла Енгелхард хвали България и българите

България е европейски шампион по икономии - така е озаглавила Карла Енгелхард своя обширен радиорепортаж по повод 5-годишнината от приемането на страната в ЕС.
Репортажът, за който разказва "Дойче веле", е предназначен за над 50 обществени радиостанции в Германия.
Много се строи в България, откакто страната влезе в ЕС: молове, хотели, магистрали. От Брюксел се стекоха доста пари.
Доскорошният министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев самоуверено изискваше европейски траншове. Наскоро Плевнелиев беше избран за президент. Като строителен предприемач той е работил в Германия и за германски фирми - типичен представител на новото поколение български политици.
Пред германската журналистка Росен Плевнелиев казва на отличен немски: "Аз съм символ на друга политика, нали така. Независим, млад, човек, който строи, а не съсипва."
Щастие в нещастието
Симпатичният президент иска да обвърже България по-здраво към ЕС. Плевнелиев обаче не е съгласен неговата страна да плаща за други закъсали еврочленки, като например Гърция.
В това отношение той е на едно мнение със своя приятел, министър-председателя Бойко Борисов, който казва: "Ами ние няма да участваме с пари, по простата причина, че ние сме най-бедната държава в ЕС."
Репортерката на германското радио цитира Борисов още с думите, че богатите, но финансово недисциплинирани еврочленки би трябвало да свалят пенсиите и заплатите си до българското равнище. Едва тогава България щяла да помисли дали да не им помогне. "Дотогава не помагаме!", категоричен е Борисов.
Около 200 евро е средната заплата на българите, пенсията е два пъти по-ниска. Най-бедната страна в ЕС още преди кризата си наложи безмилостни икономии. Навсякъде в публичния сектор се пести от разходи за персонал. В резултат публичните разходи спаднаха с 15 на сто. Снижи се и равнището на корупцията.
Отскоро в България работи извънреден съд за борба срещу организираната престъпност, чиято цел е по-бързо съдопроизводство и конфискации на мафиотско имущество. Засега обаче за присъди само се говори. С напрежение се очаква следващият доклад на Еврокомисията. В предишните към България многократно се отправяха критики заради голямата корупция и неефективното съдопроизводство.
Най-ниска данъчна ставка в Европа, най-ниски заплати и стабилна банкова система - всичко това в момента привлича много гърци, които бягат от кризата в своята страна и искат да скътат на сигурно в България парите и фирмите си.
Българският министър на икономиката Трайчо Трайков приема този факт със смесени чувства.
"Това е щастие в нещастието", казва Трайков за германското радио и веднага добавя, че България много ще загуби от един тотален колапс на Гърция. Защото за съседната страна се изнасят български стоки на стойност над 1 милиард евро. Освен това, припомня Трайков, повечето туристи в българските зимни курорти идват от Гърция.
"Ще напусна тази страна!"
Много българи търсят работа зад граница, продължава Карла Енгелхард, която обяснява на своите слушатели, че близо половината еврочленки, включително и Германия, все още налагат ограничения за българските работници.

Главният мотив на богатите страни в ЕС е страхът, че на трудовите им пазари масово ще нахлуят търсещи работа българи. Зам.социалният министър Диана Костадинова отхвърля тези страхове като неоснователни и дава примери с онези страни, които вече вдигнаха ограниченията за българи: там не се наблюдава никакво нахлуване, казва Костадинова.

Подобно на нея, повечето българи също вече са се разделили с илюзиите, обобщава германската репортерка и цитира анкета с хора на улицата: "Ще направя всичко възможно, за да напусна тази страна. Тук нямаме възможности за развитие, нямаме шансове и перспективи. Искам да отида в някоя по-голяма страна, може би в САЩ." "Вдигнаха ни цените само, а животът се влоши. Както стана в Източна Германия след обединението. Не става така!"