Само Гласът има значение

Задава се Гласът на България сезон 6. Очаквайте разтърсващи сблъсъци на мощни гласове.

Самоубийствата намаляват в регионите, в които са проведени обучения с ОПЛ за разпознаване на психичните разстройства

Д-р Владимир Наков, отдел „Психично здраве" към НЦОЗА, оповести по време на семинар, че съгласно данните на Международната асоциация за превенция на самоубийствата:

-Броят им в световен мащаб е над 800 000 годишно или на всеки 40 секунди един човек слага край на живота. Броят на отнетите поради самоубийство животи е по-голям от броя на смъртните случаи в резултат на убийства и войни, взети заедно. Най-значимият рисков фактор за самоубийство е предходен опит за самоубийство, което се определя като комплекс от психологически, социални, биологични, културни и екологични фактори.

Психичните разстройства, сред които най-вече депресиите, шизофренията и зависимостите са основните рискови фактори за самоубийствата в Европа и Северна Америка.

Най-често предразположени към суицидно поведение са хора преживели загуба на близък човек или домашен любимец, насилие, природни бедствия, изолация и др. Процентът на самоубийства е по-висок сред уязвимите групи, подложени на дискриминация.

Данните от проучвания на НЦОЗА показват, че у нас 3000 души посягат на живота си ежегодно, от които 600 или всеки пети завършва с летален изход. 

При жените 43 на 100 000 посягат на живота си, а при мъжете 29 на 100 000. Но при последните самоубийствата са в пъти по успешни, отколкото при жените – 11 на 100 000 души, което се дължина на по-твърди методи, които мъжете използват като например обесване, скачане от високо или използване на огнестрелно оръжие, за разлика от жените, които най-често посягат на живота си чрез хапчета .

Самоубийствата са характерни за възрастовата група на/над 70 години. Те са петата водеща причина за смърт при 30-49 годишните и втората във възрастта 15-29 години, където сериозно влияние оказват и самоубийствата на известни личности.

Статистиката показва, че у нас за последните две години в опитите за самоубийство се отчита намаление, спрямо данните за 2014 и 2015г.

Това особено важи за регионите, в които се водят обучения с ОПЛ за разпознаване на психични разстройства.

И в световен мащаб тенденцията в самоубийствата бележи спад с поне 200 000 души.

Сред принципите за превенция от самоубийства са ранното откриване и лечение на тези заболявания, проследяване и подкрепа, медийното отразяване ( много внимателно да се подхожда при отразяването на самоубийствата, за да не се увеличи риска от посягане на собствения живот), редуциране на сцените на насилие в киното както и реакции срещу филмите, които показват или героизират самоубийствата и др.
СЗО определя няколко принципа важни за превенцията на самоубийствата сред които са - да не се използват големи сензационни заглавия, снимки, видеоклипове или ранни интервюта с близките на тези, които са посегнали на живота си, да не се обяснява, че самоубийството е в резултат на стрес, загуба на работа, развод, да не се героизира, за да не се насърчават уязвимите групи да го възприемат позитивно и т. н..

Професионалните грижи и подкрепата от близките за хора със суицидно поведение от изключителна важност и са животоспасяваща.

14,5% от българите в някакъв етап от живота си са страдали от психични разстройства

У нас медицинска помощ се търси най-често след преживяна паническа атака

Д-р Захари Зарков, началник на отдел „Психично здраве" в Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) съобщи на семинар посветен на изворите и измеренията на психиатричната стигма, че:

-Разстройствата в международната класификация за болестите са 10 групи – деменции, шизофрении, разстройство на настроението, на съня, на храненето, умствена изостаналост, разстройство на психологическото развитие (вкл. аутизъм) и др.

У нас близо 15% от хората са преживяли някакво психично разстройство в някакъв етап от живота си. Сред честите психически разстройства са тревожните разстройства (най-честата причина за тях е острия или хроничен стрес) - депресиите, злоупотребите с алкохол и/или наркотични, които засягат съответно - 8,4%, 4.5% и 4,7% от населението.

Причините за честите психични разстройва са мултифакторни - реакция на стрес, генетична предиспозиция, телесно заболяване, физиологични стресове и т. н..

По данни от 2017 г. 1,8% от тревожните разстройства са паническите, 4,4% са специфичните фобии (напр. от паяци, змии, летене), постравматичните (преживяване на  животозастрашаващо събитие като земетресение, пожар, катастрофи) са 2,8%, а 1,2% - социалната фобия.

Две проучвания на НЦОЗА (от 2007 и 2017г) показват, че само 20% от хората с такива симптоми търсят лекарска помощ, от тях едва 5% се обръщат към психиатър.

30% от хората с депресии търсят медицинска помощ от психиатри, а останалите се лекуват при ОПЛ, невролози, интернисти, ендокринолози и др.

У нас медицинска помощ се търси най-често след преживяна паническа атака.Ефектът от лечението се проявява на 20 ден от приема на медикаментите.Лечението е продължително, а спирането им трябва да се извършва под психиатричен лекарски контрол.   

--------

-Депресията представлява повтаряемост на определени симптоми за период от/над две седмици, а именно понижено настроение, чувство за вина, липса на енергия, постоянна умора, нарушения на съня, понижено самочувствие, загуба на апетит, отслабване, болки в гърба, липса на интерес от живота, песимизъм, мисли и/или план за самоубийство. Тези признаци продължават 2 или повече седмици. Двете най-чести причини за депресията, които не са афективни разстройства са скръбта при загуба и постродилната депресия.

-За да се постави диагнозата - мания е необходимо за над 7 дни да се наблюдават симптоми като - повишено настроение, прекалена двигателна и физическа активност, намалена нужда от сън, скачаща мисъл, ускорена реч, намалени социални задръжки, усилена и целенасочена дейност, висока самооценка, идеята за повишени възможности и собствена значимост.

-При паническа атака пристъпът продължава от 3 до 20 мин., а усещането е като при инфаркт. Симптомите са световъртеж, сърцебиене, чувство за задушаване, болки в гърдите, страх от смъртта и загуба на контрол, страх от полудяване и траен страх от нова атака.

-Биполярно афективно разстройство се проявява с тежка психична болест, която включва редуване на депресивен с маниен епизод.

-Дистимията е хронично потиснато настроение близо и над 2 години, което по тежест не отговаря на критериите за депресия.

-Агорофобията е страх към места, на които има стълпотворение от хора или ситуации, като публични изяви.

За маниен епизод се говори при наличието на 5-те фактора – ускорена реч, скачане на мисълта, намалена нужда от сън, повишена самоувереност/самооценка и снижена концентрация.

Депресивният синдром се определя от следните също 5 симптома – потиснато настроение, безсъние, чувство за вина, снижена концентрация и суицидни мисли.

Стигмата води до дискриминация и отричане на човешките права

Жан-Жак Русо: “Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”

По времена семинара на тема “Извори и измерения на психиатричната стигма“ доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА направи обзор върху историята на психиатричната стигма, която поражда защитна реакция заради страха от непознатото.

Корабът на лудите, които като метафора се използва в различни контексти и днес в средновековието е бил реален – пълен с луди, прокажени и др. хора, които не трябвало повече да живеят в градовете. В късното средновековие пък вещиците са били изгаряни, от които голямата част са просто епилептици.

През Ренесанса се смятало, че щом лудият тежи на обществото, той трябва бъде наказван с труд. Лудостта обаче все повече започва да се приема като част от човешкото поведение. Според моралната теза тогава се е приемало, че прекаленото знание е гордост водеща до лудост т. е. лудостта се доближавала един вид до мъдростта.

През 17 век започва освобождаването от тях чрез затварянето им в определени места т.е. започва да се създава мрежа от болници за луди, а през 18 век рудниците са се посещавали един вид като атракция подобна на цирка. През 19 век обаче медицината вече започва да счита, че лудите в същност са болни хора. А в началото на 20 век се появява и психоанализата.

През модерната епоха лудият вече се е превърнал в болен, за да стане в средата на 20 век в клиент т. е. в потребител на психично здраве. А пациент означава търпелив болен.

Да не се забравя, че в Германия Хитлер наред с евреите и всички, които замърсяват чистата арийска раса е избил и 80% от психично болните, но след време тях отново ги има.

В психиатричните болници у нас принципите и правата на тези болни не се спазват. Например липса на конфиденциалност, право на отказ от лечение и т. н.

Срамът при тези хора, че са различни от другите води до вторична стигматизация. Много често тези с психосоциални, интелектуални и когнитивни увреждания се заклеймяват от другите. Стигмата води до дискриминация и нарушаване/отричане на човешките права.

ООН през 1948 г.приема всеобща декларация за правата на човека. Пет са основните човешки права – граждански, политически, икономически (акцентът е изключително върху тях), социални и културни (здравеопазване, образование, жилищно настаняване  и др. остават пренебрегвани). За съжаление обаче декларациите, които нямат законова сила не могат да принудят държавите да променят своите политики.