Това каза доц. Андрей Андреев, директорът на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ), на 51-та национална конференция по трансфузионна хематология, проведена в НС, под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване, МЗ, БЧК и НЦТХ.
По негови данни през миналата година са бракувани 1750 литра кръв, което е 2,13% от общото количество.
Най-често причините са трансмисивни инфекции - около 65 % (1134 литра) и технически проблеми близо - 18 % (315 литра ). Заради изтекъл срок на годност в болниците е загубена 17,2 % -(301-315 литра ) от бракуваната кръв.
Сега здравните заведения, когато получават кръвните банки, те не плащат нищо и затова често, вместо да ги използват, се стига до брак. Идеята е при бракуване на кръв болниците да бъдат принуждавани да си я плащат. Така те ще предпочетат да я използват, вместо да бъдат санкционирани, обясни доц. Андреев.
Намаляване на случаите на бракуване на кръв ще стане и чрез въвеждане на информационна система, в която ще се вписва всеки нов кръводарител- кой, къде дарява кръв и какви налични запаси има и откъде да се вземат банки при необходимост .
Системата ще свързва НЦТХ с четирите регионални центъра, 23-те отделения по трансфузионна хематология и 38-те лаборатории към многопрофилните болници. Със създаването й ще се предотврати загубата на кръвни банки, които не стигат до нуждаещите се пациенти поради липса на информация, а също така ще се намали и рискът от инфектирането й.
За изграждането и, чрез която ще има информация в реално време за наличието и постъпилата кръв от дарители, са нужни 550 хил. лв., които ще се отпуснат на здравното министерство до месец по ОП „Развитие на човешките ресурси".Проектът вече е одобрен и предстои да се подпише договор за усвояването на парите.
В България годишно около 160 000 души даряват кръв по 80 хил. литра кръв. Целта е да бъдат достигнати 185 000 кръводарявания на година, тъй като всеки ден около 600 души у нас се нуждаят от кръв и кръвни продукти,съобщи здравният министър д-р Стефан Константинов.
През 2010 г. броят на дарителите се е увеличил с 2200 души. 27 дарители на всеки 1000 човека е златната среда, която ще достигнем, но след 2 г. .Сега те са 21,7 души на 1000 българи от населението, което означава, че в момента България наближава средното ниво на кръводаряване в Европа, движещо се между 25 на 1000 души и 35 на 1000. Най-висок е броят на кръводарителите в Австрия (67.4 на 1000) и в Словения (54.4 на 1000). А най-малко кръводарители има в Румъния -10 на 1000.
Увеличава се броят на кръводарителите в София. В страната обаче те намаляват в Сливен, Ямбол,Варна и Плевен. В последните години се наблюдава увеличение на младите хора, които даряват кръв, във възрастовата група 21-30 г. и особено при студентите, съобщи Христо Григоров, председател на БЧК.
От данни е видно, че у нас кръв даряват предимно хората в активна възраст между 21- и 50-годишна възраст. Над 29% са кръводарителите, дали кръв за първи път, през 2010 г.. 5267 младежи, много от които студенти, са дали кръв безвъзмездно при доброволни кампании през 2010 г.. Близо 84% от дарената кръв е взета от стационарни екипи, а останалата от подвижни.
Десет кръводарители, които са давали кръв по 50-60 пъти в живота си, от цялата страна бяха наградени от БЧК.
--------
В процес на разглеждане са още три проекта за изграждането на информационни системи в здравеопазването - на ТЕЛК, създаване на регистър за медицинските изделия и на интегрирана информационна система, които ще бъдат оценени до 2-3 месеца.
Очакванията са до края на 2013 г. да се въведат всички тези информационни системи -на ТЕЛК, за медицинските изделия и на интегрираната информационна система в здравеопазването, за която ще са нужни 10 млн. лв. за да се обединят в едно системите на НЗОК, МЗ, болници, ОПЛ, фармацевти и др.. Предстои и въвеждане на електронен болничен лист и електронна рецепта.Скоро ще е готов регистърът за процедурите по инвазивна кардиология, за ин витрото и за ражданията през есента, съобщи здравният министър д-р Константинов, по повод Световния ден на безвъзмездното кръводаряване -14 юни.
Те ще имат право да израждат деца, да предписват определени лекарства при спешни състояния и да разчитат изследвания, съгласно промените в наредба №1 на МЗ, които са публикувани на сайта на МЗ в „Проекти на нормативни актове” и след обнародването им в Държавен вестник ще влязат в сила.
