Специалисти очертаха приоритетите в бъдещия национален план за мозъчните заболявания

Само 13% от българите познават симптомите на инсулта

 

 

Резултати от проведени анкети сред членовете на Българското дружество по
неврология, Българското дружество по неврохирургия и Българската психиатрична асоциация бяха представени по време на медийно събитие „Мозъчното здраве – глобален приоритет“, организирано от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“. На база на мненията на специалистите бяха очертани и основните приоритети, които ще залегнат в Националния план за мозъчните заболявания.

Проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ – София и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, представи най-големите успехи в неврологията през последните пет години и научните и организационни предизвикателства в краткосрочен и дългосрочен план. Науката отбеляза значителен напредък в диагностиката и лечението на неврологичните заболявания – от прилагането на изкуствен интелект и модерна неврообразна диагностика, до нови иновативни терапии за множествена склероза, мигрена и редки генетични състояния. Същевременно се разширява мрежата от високоспециализирани центрове за лечение на инсулт у нас, расте и участието на български научни институции в европейски изследователски програми. Пред системата стоят и сериозни предизвикателства: липса на достатъчно невролози, регионални неравенства в достъпа до грижа, забавен достъп до иновативни терапии, необходимост от дигитализация и развитие на научна инфраструктура и стратегия за задържане на млади кадри в страната.

Проф. Георги Ончев, зам. председател на Българската психиатрична асоциация, разказа за успехите и предизвикателствата пред психиатричната помощ у нас. През последните пет години психиатрията бележи напредък в ключови научни направления – от генетични изследвания и развитие на биомаркери, до прилагане на иновативни терапии, авангардни методи на лечение, телепсихиатрия и дигитални решения. Сред най-належащите предизвикателства в краткосрочен план са: остър недостиг на специалисти, необходимост от реформиране на системата за специализация, развитие на дневни центрове и защитени жилища, както и подобряване на междуинституционалното сътрудничество. В дългосрочен план фокусът трябва да бъде върху преодоляване на стигмата на системно ниво, въвеждане на интегрирани грижи между психиатрията и социалните услуги, дигитализация на сектора и инвестиране в извънболничната помощ като устойчива алтернатива на институционалната грижа.

Научният напредък и предизвикателствата пред неврохирургията сподели чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и председател на Българското дружество по неврохирургия. Сред най-значимите научни постижения се открояват усъвършенстваните ендоваскуларни терапии, навлизането на роботизирана хирургия и изкуствен интелект, както и иновативните разработки в посока интерфейс „мозък – машина“ и имплантируеми неврочипове. В организационен план важни стъпки са провеждането на 24-ия Европейски конгрес по неврохирургия в София /EANS 2024/, издаването на учебник на български, признаването на изпита на EANS за специализанти като еквивалент на теоретичната част на българския изпит за специалност и подобрената реимбурсация на гръбначни импланти. В краткосрочен план основните предизвикателства включват необходимостта от ускорено обучение и квалификация на кадри, справяне с недостига на кадри, особено на специалисти по здравни грижи, и липсата на структури за рехабилитация и долекуване. Дългосрочните приоритети са свързани с разработване на генна и имунна терапия за мозъчни тумори, интегриране на високотехнологични решения в клиничната практика и изграждане на модерни центрове, предлагащи цялостна грижа за пациентите с мозъчни заболявания.

Аркади Шарков, здравен икономист и член на УС на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, изнесе тревожни данни за нарастващия брой черепно-мозъчни травми, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези инциденти нанасят сериозни загуби както на здравната система, така и на икономиката като цяло.

Според изнесените данни 80–90% от инцидентите с тротинетки са самостоятелни падания, като 30–50% от тях водят до черепно-мозъчни травми. Високият риск е свързан основно с нощно каране, употреба на алкохол и липса на каска, като по-малко от 20% от пострадалите използват предпазна екипировка. Предизвикателства са и развиването на високи скорости в градски условия, нестабилността на тротинетките и липсата на инфраструктура. Най-често засегнатата група са млади мъже на възраст между 20 и 35 години.

В България, само за първите 7 месеца на 2024г., са регистрирани 192 ранени и 5 смъртни случая, причинени от инциденти с електрически тротинетки. Тези данни бележат увеличение спрямо предходната година и поставят страната ни сред рисковите по темпа на нарастване на инцидентите, макар общият им брой все още да е по-нисък от този в страни като Германия, Италия и Франция.

Икономическите последици също са съществени. Освен здравните разходи, се отчита и значителна загуба на продуктивност, свързана с дългосрочни отсъствия от работа, особено при тежки мозъчни травми.

В международен план се прилагат все по-строги регулации – от ограничения на скоростта и забрани за каране в градски условия, до задължително носене на каски и застраховки. Страни като Франция, Италия и Норвегия въвеждат допълнителни изисквания като минимална възраст, регистрационни номера и забрана за отдаване на тротинетки под наем.

Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ излезе с конкретни предложения за:

• Ограничаване на нощното каране или на скоростта на придвижване;
• Ограничаване на скоростта в пешеходни зони;
• Строга забрана за управление след употреба на алкохол и упойващи вещества;
• Диференциране на ограниченията в зависимост от мощността на тротинетката. Над определена мощност да се изисква сертифициране за правоспособност и моторна каска;
• Повишаване на обществената информираност чрез целенасочени кампании и партньорство с институциите.

По време на събитието бяха представени и актуални данни за икономическата цена на едно от водещите заболявания на мозъка - инсулта. Според оценки на Global Burden of Disease /GBD/ през 2021г. е имало около 11,9 млн. инцидентни случая на инсулт, 160 млн. години живот с увреждане /DALY/ и 7,3 млн. смъртни случая в световен мащаб. В България през 2022г. близо 41 хил. са пациентите преминали през болнично лечение по клинични пътеки, което е коствало на НЗОК близо 360 млн. лв.

От данни от проучване на "Тренд", проведено през май 2025г. със 1001 респонденти над 18 години, става ясно, че 86% от българите смятат мозъчния инсулт за "много сериозно" заболяване. Въпреки това, информираността за началните му симптоми не е на необходимото ниво - едва 13% са "напълно информирани", а над 50% са слабо или изобщо не са информирани. Това подчертава нуждата от по-широки образователни кампании за ранно разпознаване и превенция на заболяването.

На финала на събитието проф. Габровски обобщи ключовите предизвикателства пред системата за мозъчно здраве в България. Те включват недостиг на цялостни, интегрирани и интердисциплинарни медицински услуги, както и разпиляване на човешкия ресурс поради големия брой лечебни заведения.

Голям проблем е и липсата на специализирани звена за долекуване и рехабилитация, към които да се насочват тежките случаи след овладяване на състоянието им – тежки инсулти и черепно-мозъчни травми, деменция, дегенеративни заболявания и други, които поставят остър социален проблем.

Съществува и тежък недостиг на кадри, най-вече на специалисти по здравни грижи. Това налага ускоряване на обучението и създаване на нива на подготовка на новите кадри.

Друго предизвикателство е високата скорост на въвеждане на новите технологии като изкуствен интелект и роботизация, което прави крайно належащо въвеждането на продължаващо медицинско образование.