Глътка въздух: Пациенти с тежка астма разказват за живота отвъд диагнозата

Мария Касимова-Моасе дава глас на онези, за които дишането е битка, в книгата „ДИШАМ“

 

 

Седем спиращи дъха истории на пациенти с тежка астма бяха събрани в най-новата
книга „ДИШАМ“ с автор Мария Касимова-Моасе. Тя е издадена от Сдружение за развитие на българското здравеопазване /СРБЗ/ по повод Световния ден за борба с астмата – 6 май. За първи път книгата беше представена пред българска публика /присъства и проф. Мария Стаевска, алерголог, началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ „Александровска“/ и от 1 юни се разпространява в болничните заведения.

Боряна Ботева, председател на СРБЗ, сподели, че идеята за създаването на книгата е да се даде глас на пациентите с тежка астма, които всеки ден се борят за своята глътка живот.

Целта е да се привлече вниманието на обществото към тези хора, към трудностите, с които се сблъскват, към борбата им с това тежко заболяване.

„Важно е да говорим за навременната диагностика, за правилното лечение, за достъпа до съвременни терапии, които са безплатни за българските пациенти, но много от тях не са наясно с това и проактивно не ги търсят. Разговаряли сме с хора, за които дори ставането от леглото изисква много усилие и всеки дъх е мъчение. Защо? Днес съвременната медицина може да им помогне“, сподели Ботева.

По последни данни 230 000 българи страдат от астма, а 3.7% от тях са с тежката форма на заболяването. Най-честите симптоми са кашлица, стягане в гърдите, задух, затруднено дишане. Тежката астма може да влоши изключително много качеството на живот на пациентите, защото те се борят за всяка глътка въздух. В България повечето пациенти са на инхалаторна терапия, а при влошаване на състоянието се използват кортикостероиди, които обаче имат множество странични ефекти.

„Трябва да се подчертае, че съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на този вид медикаменти. Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Медицината непрекъснато се развива и днес вече съществуват други, много по-модерни терапии, които дават изключително добри резултати. Те са достъпни за българските пациенти и тази книга е още един повод да се обърнем към тях и да им кажем, че трябва проактивно да говорят със своя лекар, да се интересуват от тези възможности“, сподели пациент с тежка астма.

Една от разтърсващите истории в книгата е на Нора.

"Стои на терасата, парапетът подпира брадичката ѝ, плетената шапка е нахлупена почти върху клепачите й. Нослето се подава като копче над шала – ако види, че го е извадила на студа, майка ѝ веднага ще я прибере вътре. От десет минути стои така и не помръдва. Децата долу пред блока правят снежен човек. За кой ли път ги гледа от горе и знае, че няма да я пуснат. Пак е болна. Това са най-силните детски спомени на Нора – за дебел сняг и хубави зими, които тя наблюдава от непристъпната кула на детската си астма. Не помни пристъпите, но не може да забрави ужаса в очите на майка си...

Да, ужасно е, убийствено е, защото не знаеш дали следващото вдишване няма да е последното ти...." /Цитат от "ДИШАМ"/.