С „Училище за ваксини“ стартира в България Световната седмица на имунизациите

До 1 година ще има ваксина срещу ХИВ

 

 

Стана ясно на шестнадесетото издание на Училище за ваксини, което привлече
интереса на широк кръг от специалисти – общопрактикуващи лекари, представители на РЗИ, НЦЗПБ, лекари от болничната и извънболничната помощ, медицински сестри и акушерки, лабораторни специалисти, микробиолози и студенти по медицина.

Хибридното събитие бе организирано от Фондация Астра Форум със съдействието на офиса на СЗО в България и в партньорство с Портал на пациента. С това „Училище за ваксини“ организаторите отбелязаха Световната седмица на имунизациите /24 – 30 април/ и 50-годишния юбилей на Разширената програма за имунизации на СЗО.

„За своето 50-годишно съществуване Разширената програма за имунизации на СЗО е предпазила поколения от смъртоносни инфекциозни заболявания. При стартирането й само 5% от хората са били ваксинирани срещу шест заболявания, а сега 80% от хората са ваксинирани срещу 12 заболявания“, изтъкна експертът по обществено здраве и консултант на офиса на СЗО в България Дженифър Мелгаард. И продължи, че дезинформацията и създаваното недоверие във ваксините струват човешки животи. Именно тук е и ролята на медицинските работници да дават надеждна информация за ваксините, да изслушват страховете на пациентите и чрез състрадателна грижа да изграждат доверие у тях. Защото ваксините са ефективни и безопасни.

Проф. Мира Кожухарова направи исторически преглед на ваксинопрофилактиката в света. Тя припомни, че от 1550 г. датира първото сведение за ваксина.

През 1796г. Едуард Дженер прилага на 8-годишно момче първата успешна ваксина срещу вариола, извлечена от материал от постула на доячка, болна от едра шарка. Производството на ваксина срещу вариола в България стартира в Разград след указ на княз Батенберг от 1881г. През 1903г. тази ваксина става задължителна и от 1927г. в България вече няма заболели от вариола. Чак през 1980г. СЗО докладва, че вариолата е еридикирана напълно в света.

През 19 век са създадени и започват да се прилагат успешно ваксините срещу бяс /Луи Пастьор 1885г./, холера, коремен тиф и чума. През 20 век са създадени ваксините срещу дифтерия, тетанус, коклюш, туберкулоза, жълта треска, петнист тиф, грип, полиомиелит, японски енцефалит, морбили, паротит, рубеола, варицела, менингококи, вирусни хепатити и много други.

През този век американците са се страхували само от полиомиелит и от ядрена война. Масовата имунизация в САЩ започва 1955 г. и много бързо броят на заболелите деца драстично намалява. В днешно време ендемични райони на полиомиелит са само Афганистан и Пакистан, където ваксинацията е възпрепятствана от военни конфликти.

Постижението на 21 век е създаването на конюгираните ваксини, които могат да се прилагат напълно безопасно и на бебета“, добави проф. Кожухарова.

За 140-те години в служба на общественото здраве на Националния център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/ разказа директорът- проф. Ива Христова.

На човешките онкогенни вируси бе посветена лекцията на проф. Радка Аргирова, вирусолог. Тя подчерта:

-Тези вируси дерегулират клетъчния растеж и делене, нарушават процеса на настъпване на клетъчна смърт, като по този начин правят клетката безсмъртна. В резултат на това се натрупва голяма клетъчна маса – туморът. Около 12 до 17% от случаите на рак са свързани с инфекциозни агенти – бактерии, вируси и паразити, като най-голяма част от тези случаи са причинени от папиломните вируси, хепатит Б и др. Херпесните вируси /например Епщайн-Бар вирус/ освен литична инфекция може да предизвикат и латентна. При нея се експресират ограничен брой гени на латентността, които поддържат вирусния геном в клетките. Изведнъж спонтанно може да се произведе инфекциозен вирус в организма, който взаимодейства с клетъчните протеини, за да предизвика рак. За да се предпазим от него, трябва да предпазим клетките си от вируси чрез обучение на имунната система. Изходът от персистиращата вирусна инфекция зависи от това как ще действа имунната система.

Според нея очакванията са много скоро да има ваксина срещу Епщайн-Бар вируса, както и срещу цитомегаловируса, който също е представител на херпесните вируси.

А до една година и ваксина срещу ХИВ, бе категорична проф. Аргирова.

За стартиралата през април информациона кампания за ваксините на МЗ и за сайта за имунопрофилактика „+мен“, информира д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ към МЗ.. В последния месец 50 000 са потребители в наспециализирания сайт „+мен“, като само за един ден теса били 15 000 заради случаите на коклюш.

Съобщи, че има и обратна връзка, като запитванията, на които отговарят всеки ден, са десет. Има и фейсбук профил „+мен“, където ежедневно се публикуват послания, свързани с ваксините. Рисуваният герой на кампанията е „Плюсмен“, чието послание е: „Не е важно да си Супермен. Важното е да си ваксиниран и да влезеш в отбора на Плюсмен.“ Част от информационната кампания е и привличането на инфлуенсъри и популярни личности, които да станат посланици на ползите от ваксините“, обясни д-р Пармакова.

Председателят на Сдружение Астра Форум д-р Момчил Баев представи тяхната нова инициатива „Посланици на имунитета“, в който медици от всякакви специалности на добра воля популяризират ваксинопрофилактиката, първо, сред колегите си и след това сред своите пациенти. Подчерта, че в борбата с дезинформацията за ваксините фактите не са достатъчни. и посочи, че тяхната целева група не са антиваксърите, които са твърдо предубедени, а колебаещите се, които имат нуждата от още информация, за да вземат решение. А за да бъде комуникацията ефективна, лекарите трябва да прилагат емоционален подход, защото пациентът има нужда да бъдат изслушани неговите страхове и убеждения и те да бъдат успокоени, като разбере, че медицинското лице е там, за да носи отговорност за неговото здраве и да посрещне нуждите му.

Д-р Баев представи също второто допълнено и преработено издание на наръчника „Междуличностно общуване за имунизации“, чиято научна редакция е на проф. Мира Кожухарова. Наръчникът е достъпен дигитално на сайта на Астра Форум, а скоро ще бъде готово и печатното издание.

В дискусията акцентът бе върху случаите на коклюш /магарешка кашлица/ в страната. Стана ясно, че децата, заболели от коклюш са 38, като две бебета са починали. На седмица се регистрират от 80 до 90 нови случаи и тъй като при повечето деца не се открива източникът на инфекция, до месец случаите на коклюш ще нараснат до 1000.

Епидемични взривове от коклюш има в много европейски държави от 2023г. насам. Основно боледуват деца от 10 до 19 години, като противоепидемичните мерки са свързани с предпазване на най-малките деца, тъй като коклюшът често има летален изход при бебета. Децата с алергия към протеини /мляко, яйца/ може да се ваксинират срещу коклюш. Възрастните в семейства с бебета също е желателно да се ваксинират.

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев обяви в медиите, че до края на седмицата, ще предложи на служебния здравен министър да обяви епидемия от коклюш.